Секреция в дебелото черво

По лигавицата на дебелото черво, подобно тази на тънкото се намират люберкюнови крипти, чиито епителни клетки не съдържат ензими. За сметка на това, криптите са покрити изцяло от чашковидни клетки, които секретират слуз. Слузта се отделя от многобройно разпръснатите чашковидни клетки, разположени по повърхностния епител на дебелото черво.

Функцията на слузта в дебелото черво е защитна. Тя предпазва чревната стена от вредното въздействие на намиращите се във фекалиите киселини, бактерии и други. Заедно с това тя е подходяща среда за слепване и задържане на фекалните маси.

Секрецията на дебелото черво зависи най-много от прякото механично дразнене на чашковидните клетки по лигавицата и на тези в криптите. В дебелото черво има богата чревна флора, която е в най-голямо количество в цекума. С нейна помощ се осъществяват разграждането на белтъците и въглехидратите, както и усвояването на целулозата, малко хидролиза на мастите и други. За разлика от дебелото черво, в останалите части на храносмилателната система бактериалната флора е оскъдна и няма практическо влияние върху хранителните вещества.

Този факт се дължи на мощното бактерицидно действие на солната киселина в стомаха. Горната част на тънкото черво е почти стерилна, като дистално флората постепенно се увеличава, но не достига особено развитие, поради бактерицидните свойства на чревната секреция.

В някои случаи, както е при някои заболявания (например при бактериални ентероколити), се получава силно химично дразнене, с настъпваща допълнителна обилна секреция на вода и соли. Тези процеси спомагат за разреждането и отмиването на дразнещия агент чрез ускоряване пасажа на фекалиите. Това състояние е известно като диария и се съпровожда от загуба на вода и соли.

Увеличаване секрецията на дебелото черво се получава и при дразнене на n. pelvicus - парасимпатиковият нерв за дисталните 1/2-1/3 части на дебелото черво. Този процес се съпътства и от усилена двигателна дейност. Голямо количество слуз може да се отдели при много силно парасимпатиково дразнене, като с това може да се предизвикат позиви за дефекация през интервали от по 30 мин.