Моринга перегрина

Моринга перегрина (Moringa peregrina) представлява цъфтящо растение от семейство Морингови (Moringaceae). Тя е ендемична за Източна Африка, Арабия и Персия, традиционно използвана заради лечебните си свойства, храна и масла от семена, и известна с терапевтичния си потенциал благодарение на активните си съставки с антимикробни, противовъзпалителни, противоракови, антидиабетни и антиоксидантни ефекти. В много страни маслото, извлечено от шушулките й, се използва в традиционната медицина и в парфюмерията. M. peregrina напоследък привлича все повече внимание заради традиционните си хранителни, промишлени и терапевтични приложения. В допълнение към лечебната стойност, M. peregrina има културни, духовни и религиозни връзки с местното население на Арабския полуостров. Употребява се в строителство на домове и като твърдо гориво. 

Устройство на моринга перегрина

Моринга перегрина е малко широколистно дърво, високо 6-10 м, с големи листа, сиво-зелена кора и тънки висящи клони. Диаметърът на ствола му може да достигне до 40 см. Има грудест корен. Листата са с дължина 30-40 см, редуващи се, обратнояйцевидни и широколистни. Дървото цъфти два пъти годишно - през пролетта и през есента. Цветовете му са с пет венчелистчета, бели или набраздени с червени или розови ивици. Плодовете му са отличителни и могат да се видят висящи от клоните й през цялата година. Те са тясно цилиндрични, дълги до 40 см и са маркирани с дълбоки надлъжни канали. Когато узреят, те се разделят на три, отделяйки голямо белезникаво семе, известно като бехен-орех. Едно дърво M. peregrina може да произведе до 1000 шушулки годишно. Всяка шушулка съдържа 8-15 яйцевидни, некрилати, триъгълни семена. Друга уникална характеристика на M. peregrina е образуването на коренови грудки във фазата на разсад.

Разпространение на моринга перегрина

M. peregrina произхожда от Арабския полуостров и е добре адаптирана към екстремни условия на околната среда. Расте в широк географски обхват от тропическа Африка до Източна Индия. Тя е разпространена най-вече в Южен и Северен Хиджаз на Саудитска Арабия. Култивирана е в Судан, расте в Иран, широко разпространена е в Йемен, Сомалия, Сирия, Палестина, Йордания и Оман.

Вирее по скалистите склонове в по-сухи райони до 850 м надморска височина, понякога върху почти голи скали със силно редуцирана коренова система. В Израел дървото е защитено от закона и расте по скалисти, пустинни скали и каньони по поречието на Мъртво море, особено там, където има водни течения, като например в Ейн Геди и Нахал Гоб (близо до долното течение на Нахал Син), както и близо до изворите на Ал-Хама на входа на Вади Келт.

В Судан са проведени опити за засаждане на Moringa peregrina. За размножаването й в разсадник могат да се използват както семена, така и резници. Излагането на пълна слънчева светлина и високи температури намалява растежа на разсада. Пресаждането на 5-месечен разсад дава добри нива на оцеляване. Клони с дължина 1-1,5 м са използвани като резници и са се представили добре. Moringa peregrina расте бързо както от семена, така и от резници - 3-4 м годишен растеж на височина не е необичаен, когато е налична достатъчна влага. Първите плодове се произвеждат около 3 години след засаждането.

Препоръчва се подрязване или оформяне след прибиране на реколтата, за да се насърчи разклоняването. Това увеличава производството на шушулки и улеснява прибирането на реколтата, тъй като дървото се поддържа на управляема височина.

Генетични ресурси

Въпреки че има опасения относно намаляването на популациите на Moringa peregrina, особено там, където се събира за дърва за огрев, тя не е включена в Червения списък на IUCN за 2006 г. Тя е застрашена в Синай в Египет. Усилията за възстановяване на местната растителност довеждат и до увеличаване на броя на дърветата от Moringa peregrina. Тя е включена в полева генна банка от фуражни растения в Оман.

Необходима е защита на Moringa peregrina и нейното уязвимо местообитание. Продължаващото използване на семената за производство на масло и пречистване на вода, изисква опитомяването и култивирането на растението. Свойствата на семената за пречистване на вода се дължат на протеин, който коагулира диспергираните частици.

Използваема част на моринга перегрина

Количествата беново масло, произведени от Moringa peregrina, не са известни, но изглежда намаляват. Маслото се произвежда главно за домашна консумация или местни пазари.

Химичен състав на моринга перегрина

Семената на Moringa peregrina съдържат около 50% масло. То съдържа палмитинова киселина, стеаринова киселина, арахидинова киселина, бехенова киселина, олеинова киселина, линолова киселина и гадолеинова киселина, лауринова киселина, линоленова киселина; стеролите кампестерол, стигмастерол и β-ситостерол, както и токоферолите α-, γ- и δ-токоферол.

От билката са изолирани още: алкалоиди, танини, феноли и сапонини в различни концентрации; флавоноиди; етанон, пентакозан, хексакозан, тетракозан, хептакозан, трикозан, октакозан, циклопентанол, 1-метил и 2-хептанон, 3-метил; катехол, галова киселина, протокатехинова киселина, катехин, 4-хидроксибензоена киселина кафеена киселина, сирингинова киселина, рутин трихидрат, транс-p-кумарова киселина, хлорогенова киселина, транс-ферулова киселина, фисетин, транс-ресвератрол, кверцетин, транс-канелена киселина, нарингенин и изорамнетин; рутин, нарингин, витексин, кверцетин, кверцетрин, апигенин, розмаринова киселина, хесперетин, кемпферол, нарингенин; ванилова киселина, протохатекуева киселина, епикатехин, пирогалол, катехол, салицилова киселина, цикоринова, хлорогенова киселина, бензоена киселина, кофеин, елагова киселина, ферулова киселина, p-OH-бензоена, кафеена киселина, изоферулова киселина, 4-аминобензоена киселина, ресвератрол, галова киселина, p-кумарова киселина, 3,4,5-метокси-канелена киселина, кумарин, канелена киселина и p-кумарова киселина.

Изобутил изотиоцианат е идентифициран като основен химичен компонент както в маслото от листата, така и в маслото от семената. Други химични съединения в маслото от листата са изопропил изотиоцианат (10,2%), n-бутил изотиоцианат (0,4%) и хексадеканова киселина (0,2%). Следови количества от сек-бутил изотиоцианат също са открити в летливото масло от листата на M. peregrina. В маслото от семената са идентифицирани 4,9% изопропил изотиоцианат, 0,5% сек-бутил изотиоцианат и n-бутил изотиоцианат. Освен това, в летливото масло на семената са идентифицирани следи от n-тридекан, дихидро-α-куркумен, бензил изотиоцианат, n-пентадекан и хексадеканова киселина.

Лечебни свойства и приложение на моринга перегрина

Моринга перегрина традиционно се използва за строителство на домове и като твърдо гориво, а листата й се консумират. В източен Оман младите фиданки на билката се изкопават и корените им бавно се пекат на огън за храна. В Оман маслото, извлечено от шушулките, се е използвало в традиционната медицина и в парфюмерията.

M. peregrina напоследък привлича все повече внимание поради традиционните си хранителни, промишлени и терапевтични приложения. Поради широкия спектър от медицински приложения на растението, то наскоро е тествано за редица фармакологични активности.

Свойства на моринга перегрина

• антиоксидантно;
• антимикробно;
• антидиабетно;
• антиспазматично;
• хипертензивно;
• хепатотоксично;
• липидопонижаващо;
• противовъзпалително;
• противораково.

Moringa peregrina е един от видовете, които имат широк спектър от традиционни, хранителни, промишлени и медицински стойности. Частите на растението се използват в народната медицина за много цели, свързани с човешкото здраве, включително диабет, заздравяване на рани, дезинфекция, треска, запек, мускулни болки, отслабване, изгаряния, родилни болки, хипертония, малария, стомашни разстройства, астма, кожни проблеми и за изхвърляне на задържана плацента.

В народната медицина екстракт от листа на M. peregrina се втрива върху кожата за лечение на парализа и кожни обриви. Маслото от шушулките се използва за лечение на конвулсии или детска парализа в северния регион на Оман. Семената й се използват най-често за контрол на диабета. Тя се използва ефективно и за симптоми, свързани с диабета, като хиперлипидемия и хипергликемия в Индийския субконтинент. Младите листа на M. peregrina се използват традиционно в народната медицина като антиоксидант и за заздравяване на рани в арабските страни. Сокът от кората се прилага и като дезинфектант, както и за лечение на треска, главоболие, запек, болки в гърба и мускулите, отслабване, изгаряния и родилни болки. Листата се използват за заздравяване на рани, а семената при коремни болки. Корените и листата на растението се смесват с вода и се използват за лечение на хипертония, малария, астма, стомашни разстройства, диабет и за отделяне на задържана плацента. Традиционно маслото от това растение се употребява за лечение на кожни проблеми като лунички, сърбеж и краста.

M. peregrina има много интересно културно наследство от традиционни медицински практики между бедуините и селските хора в Северна Африка и Арабския полуостров за лечение на множество заболявания. Предишните проучвания, проведени през последните четиридесет години върху Moringa като цяло и по-специално върху M. peregrina, доказват много фармакологични активности, които са взаимосвързани с традиционните приложения и основните класове активни съединения. M. peregrina се употребява в народната медицина за много цели, свързани с човешкото здраве, като например треска, мускулни болки и астма, симптоми при болни от COVID-19. Въз основа на химични открития и исторически преглед на употребата на билката в народната медицина, се препоръчва използването на семена и листа от нея като естествено лекарство за COVID-19. Това ще повиши имунитета на организма им и ще го предпази от влошаване.

Основният продукт, получен от моринга перегрина, е масло от семена й, наречено „бен масло“. Употребата му датира от древността и е спомената в стари египетски текстове и Библията. Маслото се използва за готвене, в козметиката и в медицината. В Йемен то се прилага като смазка за малки машини.

Получаване на масло от моринга перегрина

Бедуините в Египет са снабдявали пазара в Кайро със семена от бехен, от които се е извличало фино смазочно масло за употреба в механични часовници. Начинът, по който бедуините са извличали маслото от бехен за лична употреба в готвенето, е бил белязан от суеверни практики. След като са събирали семената от шушулките, те са ги варили във вода и когато маслото е изплувало на повърхността, то е било отнеманоот течността. Огънят, който са използвали за този процес, е бил направен само от дървесина на моринга перегрина. Човекът или хората, които са извършвали извличането, винаги са били сами, тъй като са вярвали, че ако бъдат наблюдавани, добивът от семената ще бъде много по-малък по количество или изобщо никакъв.

Най-добрите семена от които се извлича са тези, чиято кора е по-черна на цвят, докато бялото семе причинява разпенване на повърхността на течността при готвене.

Бедуините традиционно използват втвърденото масло, нанасяйки го върху струните на арабската цигулка (ребаба).

Примитивен метод за екстракция на маслото от моринга (масло от бехен, също масло от бен орех) е описан в писанията на Ал-Нувайри, който цитира арабския лекар Ал-Тамими. Семената, казва той, са били вземани от шушулките и смлени в специален мелница или воденичен камък, направен за целта. След това смляната пулпа се поставяла в голям месингово-меден котел с вместимост малко над 19 сирийски киля, еквивалентни на около 120 литра (130 американски кварта), като котелът се пълнил до 2⁄3 от капацитета си. След това върху смляната пулпа се изливала вода, така че да я покрие напълно, с излишък от 4 пръста вода. Котелът се зареждал отдолу с дебели дърва, а водата и пулпата се довеждали до кипене. В това състояние смлените семена от бехен се оставяли да се варят половин ден, докато цялата изпарена вода се възстановявала постепенно в котела. След половин ден готвене котелът се свалял от огъня и се оставял да се охлади. Маслото, което след това плувало на повърхността на водата, се изгребвало и съхранявало в подготвен съд.

При по-усъвършенстван метод семената се смилат, добавя се малко вода и сместа се нагрява леко в продължение на 10-15 минути. След това маслото се извлича с помощта на винтова преса или хидравлична преса.

Други употреби на моринга перегрина

Семената й се използват като коагулант за пречистване на вода, например в Судан. В Южен Судан и Йемен моринга перегрина е пчелно растение, а листата му се използват като фураж. Грудката на младото растение се яде в Йемен и Оман. Растението се отглежда като декоративно в Саудитска Арабия и Близкия изток. Дървесината се събира за гориво в южната част на Синай, но сега е оскъдна.

В допълнение към лечебното си значение, M. peregrina има значително хранително значение. Младите листа на M. peregrina могат да се използват като зеленчук. Незрелите семена се консумират в Индия, а зрелите семена се консумират печени или пържени в Малави. В традиционната билкова медицина семената на растението се смесват с други билки и се използват като храна за борба с недохранването. Освен това, M. peregrina е едно от важните местни дървета в ОАЕ, тъй като има културни, духовни и религиозни връзки. На местно ниво листата на растението се използват за овкусяване на месото по време на приготвянето на пушено месо (танур). Тази традиционна практика все още се спазва от местното население на ОАЕ.

За пречистване на водата семената се смилат на паста. Пастата се поставя в бутилка и се добавя вода. Сместа се разклаща в продължение на 5 минути, за да се активира протеинът. След това сместа се прецежда и разтворът се добавя към мътна вода. След бавно разбъркване в продължение на 20 минути, фините частици, включително бактериите, се коагулират, потъват и се утаяват на дъното. След един час може да се отцеди бистра вода.

Използването на воден екстракт от листа на M. peregrina има положителен ефект върху дължината на клоните, процента на зелените листа, вкореняването и теглото в прясно и сухо състояние на пробите от S. repens (аквариумно растение). Изследването показва, че добавянето на воден екстракт от листа на M. peregrina като стимулант значително увеличава in vitro растежа на S. repens.

Заглавно изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons