Недоимък на калций в храната МКБ E58

Недоимък на калций в храната е рядко срещано състояние, което може обаче да има съществено значение за правилното функциониране на човешкия организъм.

Калцият е макроелемент, който е широко представен в човешкия организъм (общо около 1,2 кг). 97-99 % от него участват в изграждането на костната система, а останалите 1-3 % е в йонизирана форма в кръвта и тъканите или е свързан с белтъците. Изключително важен е за формирането и поддържането на целостта на зъбите.

Той участва и в изграждане различни клетъчни структури - например стабилизира мембраните, намира се в кръвта под формата на хлоридна сол (50-70мг/л), а също участва и при съсирването на кръвта чрез влиянието си върху ензима тромбокиназа. Последният е отговорен за превръщането на прототромбина в тромбин.

Недоимъкът на калций в храната може да има съществено значение за чоешкия организъм. Солите на калция укрепват стените на кръвоносните съдове и намаляват тяхната проницаемост. Той участва и в повишаване защитните функции на организма – подпомага неспецифичния имунитет, повишава съпротивляемостта на организма към микробите, както и в обезвреждането на хлора и флуора. Под формата на калциев карбонат или калциево-магнезиев карбонат (доломит) се използва като киселинен буфер (антиацидно средство).

Заедно с натрия, калия и магнезия той участва при съкращението на мускулите и нервната възбудимост, и сърдечно-съдовата система. Всъщност за организма е важно съотношението му с фосфора, тъй като солите на двата елемента помежду си изграждат костното вещество. Необходимото отношение за оптимална резорбция между него и фосфора е 1:1,1 (до 1,25), а с магнезия 1:0,5.

При децата скелетът се обменя на 1-2 години, а при възрастните за около 10 години. Ежедневно от костите на човека се отделят 600-700мг калций и толкова се отлагат. Така количеството му остава постоянно.

Клинично недоимъкът на калций в храната може да има специфична клинична изява. Понижената му концентрация в кръвта (хипокалциемията) води до намаляване на тонуса на скелетната мускулатура и на сърдечния мускул, намалява секрецията на задстомашната жлеза (панкреаса) и образуването на жлъчка.

Количеството на усвоения калций нараства при приема на витамин D3 и неговата регулация зависи от паратиреоидния хормон и калцитонина. Други фактори, които подпомагат всмукването му в червата, са аминокиселините, полиненаситените мастни киселини (ПНМК) и лактозата. Пречещи на резорбцията му вещества са фитиновата и оксаловата киселина, намиращи се в зърнените храни, хляба, тестените изделия и някои листни зеленчуци, както и големи количества фосфати. Калият също намалява усвояването му в червата.

Трябва да се избягва и едновременния му прием с други минерали, като желязо, цинк, магнезий, защото се намалява тяхната резорбция. Например при приема на 600 мг калций е наблюдавано 50% намаление в усвояването на цинка.

Тъй като локализирането му в костите е свързано и с нивото на фосфора и вит. D3, то той би трябвало да се приема в комбинация с тях. “Calcium phospho C” се прилагаше много широко по-рано в комбинация с рибено масло или вит. D3 на капки.

Под формата на калциев карбонат той се използва като антиацидно средство – за понижаване на киселинността в стомаха при язви, а някои го ползват и при мускулна треска за неутрализиране на млечната киселина. Последното е доста спорно, защото се знае, че мускулната треска представлява сложно физическо състояние на организма, при което има и микроразкъсвания на мускулите и редица други адаптационни фактори, а не само високо ниво на млечната киселина.

Лечението при недоимък на калций в храната се осъществява с калциеви препарати и с прием на храни, богати на калций.

С храната калция постъпва в организма под формата на различни соли – хлориди, фосфати, лактати, глюконати, казеинати, карбонати и др.

Най-богати на калций са млякото и млечните изделия, но също има известни количества в подправките, някои риби, бадеми, лешници, моркови, зеле, какао и др. Кравето мляко съдържа около 100-150 мг/100гр, кашкавалът - 300-350 мг/100 гр, а в сиренето - 400-500 мг/100 гр, като при някои видове достига до 1000 мг/100 гр.

При високобелтъчна диета трябва да се приема и повече калций.

При спортистите в зависимост от вида на спорта може да достигне 1500мг/ден. С потта се губи малко калций, но при силовите спортове той е необходим както за мускулното съкращение, така и за костната система. Много често той се приема заедно с млечните протеини под формата на калциев казеинат или в специализирани препарати.

Еднократният прием като добавка не трябва да надвишава 500мг, за да може да се усвои добре. Дози, за които се смята, че могат да предизвикат хиперкалциемия са над 2500 мг дневно, но това е строго индивидуално. При увреждания на бъбреците, високо кръвно налягане, висок холестерол и др. трябва да сме особено внимателни с приема му.

Калция се прилага много широко в комбинация с фосфор(“Calcium phospho C” ) и  рибено масло или вит. D3 на капки.