Брусница, усложнена със среден отит (H67.1*) МКБ B05.3

Брусницата или морбили (известна още и като дребна шарка) представлява антропонозна въздушно-капкова инфекция.

Терминът антропоноза обозначава засягането от болестта само на хората и тяхното единствено участие в разпространението на инфекцията. За разлика например от зооантропонозите, които засягат и хората и животните, като последните участват и в разпространението на инфекциозния процес, при антропонозите роля играят само хората.

Причинител на заболяването е морбилозният вирус (Morbillivirus morbillorum) от семейство Paramyxoviridae (парамиксовируси).

Заболяването е известно от древността, като до въвеждането на задължителната имунопрофилактика е било причина за многобройни епидемии с големи размери, водещи до различни по тежест последици в дългосрочен план.

Брусница, усложнена със среден отит (постморбилозен среден отит), протича с характерните за заболяването патологични изменения, като се наблюдава и засягане на слуховия анализатор.

Вирусите съдържат РНК и се отличават с характерен морфологичен строеж и антигенни особености, като показват слаба устойчивост спрямо въздействието на различните външни фактори, включително и дезинфектанти.

Източник на инфекцията е болният човек, носителство не се наблюдава.

Входна врата е лигавицата на горните дихателни пътища и конюнктивите, като вирусите проникват при кихане, говор или кашляне (отделяне на контаминирани дихателни секрети) и близък контакт с болните лица.

Населението показва висока възприемчивост към вирусните агенти, като контагиозният индекс достига почти до сто процента. Единствено кърмачетата до шестия месец са предпазени от заразяване, благодарение на антителата, получени от майчиния организъм през плацентарната бариера.

В условията на съвременната епидемична обстановка морбили (дребна шарка) се наблюдава рядко (под формата на спорадични случаи), при непровеждане на задължителната ваксинопрофилактика и най-често случаите са внесени от други страни. 

След проникването на вирусните агенти в организма е необходим инкубационен период, средно продължаващ от няколко дни до няколко седмици (между 9 и 14 дни при неимунизирани и средно 21 до 28 дни при имунизирани или профилактирани лица) за изявата на първите клинични прояви.

Симптоми и особености на инфекцията

Клиничната картина е характерна и включва токсоинфекциозен, катарален и обривен синдром.

Обикновено заболяването започва с повишение на телесната температура, болки в гърлото и изразена болезненост при преглъщане, зачервяване на гърлото, общо неразположение, мускулна слабост, намаление на апетита, повишена уморяемост. Обикновено се наблюдава и зачервяване на очите, парене, повишено сълзене, дразнене от светлината (фотофобия), оток (подуване) на клепачите, повишена носна секреция.

В края на катаралния стадий в устната кухина се наблюдават характерни само за морбили признаци, известни като петна на Филатов-Коплик, представляващи дегенеративно-некротични лезии (представляват вроговен епител на лигавицата).

Разположени са на нивото на горните кътни зъби, имат белезникав цвят и трудно се отстраняват, а лигавицата под тях е силно зачервена.

След третия ден от началото на болестта се наблюдава влошаване на общото състояние с появата на макулозен (до макулопапулозен) обрив, започващ най-често от областта зад ушите и постепенно обхващащ лицето, шията, туловището.

Обривът е мономорфен и всички обривни единици са в един и същ еволюционен стадий от своето развитие, като показват изразена тенденция към сливане и обхващане на големи области от кожата, наподобяващи картината на географска карта. Обривът се задържа около три дни, като отличителна особеност е липсата на сърбеж, болка или парене по хода на обривните елементи.

При брусница, усложнена със среден отит (постморбилозен среден отит), по време на или след реконвалесцентния период се наблюдава засягане на слуховия апарат, най-често в резултат от вторична бактериална инфекция и по-рядко директно от вирусното въздействие.

Симптоматиката варира в широки граници, като е възможна болка в областта на засегнатия участък, шум в ушите, чувство на парене, изтичане на секрет от външния слухов канал, намаление на слуха. Често в хода на процеса се засягат и регионалните лимфни възли, които увеличават своите размери, стават болезнени и напрегнати.

Рядко се наблюдават тежки усложнения в резултат от инфекцията и дългосрочно увреждане (намаление) на слуха.

Полезна информация за брусница и усложнена със среден отит дребна шарка може да намерите в раздел Заболявания (Брусница, Възпаление на средното ухо при вирусни болести, класифицирани другаде).

Диагностициране на инфекцията

Поставянето на диагнозата при тази форма на заболяването се основава на обстоен анализ на информацията, получена при разпита (контакт с рискови лица, липса на поставена ваксина срещу морбили) и прегледа на болния (петна на Филатов-Коплик, мономорфен обрив, общи прояви), измененията в лабораторните показатели (левкоцитоза, левкопения, промяна в скоростта на утаяване на еритроцитите), вирусологичните изследвания (доказване на причинителите с различни методики), отоскопия и при необходимост образна диагностика.

За установяване на пораженията на слуховия анализатор е уместно след лечение провеждане на тест за изследване на слуха (аудиометрия).

Диференциалната диагноза при морбили налага разграничаване на инфекцията от други идентично протичащи инфекциозни заболявания, като рубеола, скарлатина, в някои случаи и с парагрип, грип, но също и с неинфекциозни заболявания, като например алергични прояви в резултат от свръхчувствителност към определени медикаменти (например характерен обрив след употреба на ампицилин).

Лечение на инфекцията

Лечението при брусница, усложнена със среден отит (постморбилозен среден отит), е предимно симптоматично, като основната цел е намаляване на риска от развитие на сериозни усложнения, овладяване на клиничните прояви, възстановяване на физиологичните функции.

Прилагат се обезболяващи средства, антипиретици, противовъзпалителни медикаменти, капки за нос, локални препарати за третиране на обрива и други.

Необходимо е изолиране на бактериалните агенти, причинители на отита, провеждане на антибиограма (определяне на тяхната чувствителност спрямо различни антибиотици и химиотерапевтици) и назначаване на адекватен терапевтичен режим с подходяща доза антибиотици.

Препоръчва се постелен режим и почивка на легло до преминаване на острата симптоматика, прием на витаминни добавки, пълноценно хранене.

Прогнозата при брусница, усложнена със среден отит, обикновено е добра, особено при своевременно откриване и лечение на инфекцията.

Профилактичните мерки включват провеждане на задължителната за нашата страна имунопрофилактика с ваксината срещу морбили, избягване на контакт с рискови лица, повишение на здравната култура и обществена хигиена.

Полезна информация за ваксината и изключителната необходимост от нейното приложение може да намерите в раздел Лечения (Ваксина морбили, паротит, рубеола) и в раздел Заболявания (Необходимост от имунизация против морбили-епидемичен паротит-рубеола).