Роля на въглеродния диоксид в регулацията на дишането

Доказателство за ролята на въглеродния диоксид в регулацията на дишането е било дадено с опитите на Холдейн. На животно се дава да диша въздух от една херметично затворена торба, в която има газова смес - въздух. След известно време дишането се учестява, в газовата смес се увеличава концентрацията на въглеродния диоксид, а намалява тази на кислорода.

Тъй като този опит не може да докаже, дали увеличението на въглеродния диоксид или намалението на кислорода е непосредствената причина за учестяване на дишането, се прави втори опит. Той се състои в следното: в торбата с газовата смес се поставя KOH, която свързва постъпващия въглероден диоксид, и се установява, че за дълго време дишането не се променя. Когато концентрацията на кислорода в торбата спадне под 13,8 %, отново се наблюдава учестяване на дишането.

Изводът, който може да се направи от тези опити е, че основният стимулатор на дихателния център е въглеродният диоксид. Намаленият приток на кислород се отразява на дишането едва когато концентрацията в алвеолата е много ниска.