Начало Медицинска енциклопедия Физиология Имунна система Главен комплекс на тъканната съвместимост

Главен комплекс на тъканната съвместимост

Главен комплекс на тъканната съвместимост - изображение

Главният комплекс на тъканната съвместимост е известен още като MHC комплекс.

Главният комплекс на тъканната съвместимост представлява съвкупност от гени, кодиращи белтъци, участващи в имунния отговор. Тези белтъци са установени за пръв път от френския лекар Жан Досе през 1958 г. в човешките левкоцити, поради което били наречени human leucocyte antigenes (HLA). Впоследствие се установява, че те съществуват във всички ядрени соматични клетки и е прието да се наричат МНС-антигени или антигени от главния комплекс на тъканната съвместимост (ГКТС). Тези антигени не се установяват в човешките еритроцити. Разполагат се в клетъчната мембрана на клетките и представляват от 1 до 2% от мембранните белтъци. От химична гледна точка представляват гликопротеини. МНС-антигените се синтезират непрекъснато и се обновяват на всеки 6 часа. Отделят се в биологичните течности.

Антигените от МНС-комплекса се подразделят на два класа: МНС-антигени от клас I и МНС-антигени клас II.

МНС-антигените от клас I са еволюционно по-стари в сравнение с молекулите от клас II. Установени са на клетъчната повърхност на всички ядрени клетки. Всяка МНС клас I молекула се състои от две полипептидни вериги: дълга α-верига, която формира 3 домена и е свързана нековалентно с по-малкия β2-микроглобулин. α-веригата е трансмембранна, като два от домените (α1 и α2) са силно вариабилни по своя аминокиселинен състав. Те формират пептид-свързваща област, в която се помества олигопептид от преработения антиген. По-слабо вариабилният трети домен се свързва с корецептора CD8 на Т-килърите.

МНС-антигените от клас II се установяват по клетъчната повърхност на клетки, имащи отношение към имунния отговор - макрофаги, епителни клетки на тимуса, В-клетки и някои Т-клетки. Съставени са от две полипептидни вериги - α и β, всяка от които формира по два екстрацелуларни домена. α1 и β1 домените са силно вариабилни и формират пептид-свързваща област. Другите два домена отговарят за свързването с корецептора CD4 на Т-хелперните лимфоцити.

Имунокомпетентните Т-клетки разпознават чуждите антигени на повърхността на антиген-представящите клетки само когато са асоциирани с МНС. МНС-антигените имат свойството да асоциират с чуждите антигени и да ги представят на повърхността на клетката. Следователно тяхната главна функция е участието им в реализацията на имунния отговор.

Малка част от синтезираните ендогенно белтъци на клетката, както и вирусните белтъци, синтезирани от вирусзаразената клетка, асоциират с MHC-антигените от клас I и чрез екзоцитоза се представят на клетъчната повърхност, където биват разпознати от Т-цитолитичните лимфоцити. Разпознаването се подпомага от CD8.

Постъпилите в макрофага бактерии се подлагат на вътреклетъчно смилане и имуногенните им молекули асоциират с МНС-антигените от клас II, след което чрез екзоцитоза се представят на клетъчната повърхност и биват разпознати от Т-хелперите. Това разпознаване се подпомага от CD4.

Основната роля на МНС-антигените от клас I е да подпомагат за различаването в организма на своето от чуждото. По този начин те спомагат за отхвърлянето на трансплантантите. МНС-антигените от клас I подпомагат и противовирусния имунитет, тъй като асоциират с вирусните антигени на повърхността на заразената клетка. МНС-антигените от клас I подпомагат разпознаването на мутиралите клетки от NK-клетките и по този начин участват в противотуморния имунитет. Те биват разпознавани от Т-супресорите и поради това имат отношение към възникването на имунната толерантност.

Тъй като МНС-антигените от клас II са разпознавани от Т-хелперите, имат ключова роля за осъществяването както на хуморалния, така и на клетъчния имунен отговор.

3.3, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнатомия