Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клон Розиди (Rosids) Семейство Bataceae Разред Umbellales Сем. Apiaceae (Umbelliferae, Сенникоцветни) Целина, Керeвиз

Целина, Керeвиз

Сем. Apiaceae (Umbelliferae, Сенникоцветни)

Целина, Керeвиз - изображение

Целина (Apium graveolens, Celery) представлява двугодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Сенникоцветни (Apiaceae). Позната е и под названието керевиз или кервиз. Думата "целина", изхождайки от установеният й гръцки произход, означава "магданоз". Целината е описана от Карл Линей в "Volume One of his Species Plantarum", през 1753 година. Дивата форма на целина е известна като "див керевиз". В миналото целината се е отглеждала като зеленчук за предстоящите зимен и началото на пролетния сезон. Синоними на целината на латиница са Apium dulce Mill и Apium graveolens subsp. dulce.

Устройство на целината

 

Растението достига на височина до 1,5 метра. Има силно разклонено, кухо стъбло. Листата на керевиза са пересто нарязани, оцветени в тъмно зелено, лъскави, дълги 3-6 см и 2-4 см широки. Приосновните са петделни, с плитко триделно оформени листчета, а стъбловите са триделни.

 

 

Коренът й е дебел, сочен, жълтеникав, с бяла сърцевина. Има форма на вретено или глава.

 

 

 

 

Цветовете са събрани в сложно съцветие наречено сенник, кремаво-бели до зеленикаво-бели на цвят, с големина 2-3 мм в диаметър. Целината цъфти от юли до август месец.

 

 

Семената (плодовете) й са с широко яйцевидна до кълбовидна, овална форма, дълги и широки от 1,5 до 2 мм .Те имат надлъжни ръбове и са оцветени в сиво-кафяв цвят.

 

Разпространение на целината

Целината е широко разпространена на територията на страната ни. За своето развитие предпочита влажни, заблатени места. Среща се по песъчливи почви, по морското крайбрежие и реките (Дунав, Марица, Струма). Среща се в цяла Европа, като по-ограничено е разпространението й в северните части на континента.

Използваема част на целината

Коренът, плодовете, листата и по-рядко стъблата на керевиза са използваемата част от растението.

Химичен състав на керевиза

  • биологично активен органичен натрий;
  • етерично масло (до 3 %);
  • минерални вещества;
  • белтъчини;
  • захари;
  • глутамин;
  • аспарагин;
  • тирозин;
  • манит;
  • холин;
  • нишесте;
  • слузести вещества;
  • гликозиди (апинин);
  • полифеноли;
  • провитамин А и витамини (от група В, А, С, Р)

Други вещества открити в керевиза са апиин и апигенин. Плодовете на билката съдържат бергаптен, 3-н-бутилфталид. Полиацетилени могат да бъдат намерени в зеленчуци от семейството на целината, като техните екстракти показват цитотоксична активност. 

Приложение на целината

Корените на растението се вадят през месеците септември - декември. Не се сушат, а се съхраняват във влажен пясък. При оптимални условия, керевиза може да се съхранява в продължение на седем седмици при температура между 0 и 2°С. При съхранение над 0°С, може да започне нов растеж на вече отстранените стъбла, от вътрешността на главата целина. Стъблата са податливи на гниене в нарязано състояние, затова се избягва съхранението им, а се предпочита своевременната им консумация. Листата на растението се ползват много често в кулинарията. Берат се по време на цъфтежът му.

Целината в медицината

Действие:

  • антисептично
  • диуретично
  • освежаващо и тонизиращо - пресен сок
  • регулира обмяната на веществата
  • повлиява благоприятно функцията на стомашно-чревния тракт
  • стимулира мъжката потентност
  • апетитовъзбуждащо

Заболявания и състояния, при които се прилага:

  • треска
  • възпаление на бъбреците
  • възпаление на пикочния мехур
  • подагра
  • копривна треска
  • липса на апетит
  • уролитиаза
  • импотентност
  • ошипяване
  • метеоризъм
  • ревматизъм
  • лошо храносмилане
  • трудно уриниране
  • левкорея
  • анемия
  • дерматит
  • невроза
  • алергия

Семената на билката се включват в състава на хапчета, чиито прием облекчава болката.За съединението 3-н-бутилфталид в тях, е доказано, че понижава кръвното налягане при плъхове.

Бергаптенът в семената може да увеличи фоточувствителността, така че трябва да се избягва използването на етеричното масло външно, при излагане на ярка слънчева светлина. Семена, предназначени за сеене, не са подходящи за консумация, тъй като те често са третирани с фунгициди. 

Целината се използва в диети за отслабване, в които е представена като нискокалорични диетични фибри.

Керевизът в кулинарията

Хранителна стойност на 100 г целина: енергия 12 ккал; въглехидрати 2,97 грама; захар 1,4 грама; диетичните фибри 1,83 грама; мазнини 0.17гр; протеини 0.69 грама; витамин А 22 мкг; тиамин B1 0,021 мг; рибофлавин B2 0,057 мг; ниацин B3 0,32 мг; витамин В6 0,074 мг; фолиева киселина B9 36 мкг; витамин С 3,1 мг; витамин E 0,27 мг; витамин К 29.3 мкг; калций 40 мг; желязо 0,2 мг; магнезий 11 мг; фосфор 24 мг; калий 260 мг; натрий 80 мг; цинк 0,13 мг; вода 95 грама.

Целината се използва в цял свят като зеленчук придаващ свежест на ястието. Листата й са силно ароматизирани и се добавят към много супи и яхнии в пресен вид или като суха билка. Тя е основна подправка в пилешка супа с фиде.

В страните с умерен климат, целина се отглежда заради семената й. Всъщност много малко плодове, като тези на керевиза, дават ценно етерично масло, което се използва в парфюмерийната и фармацевтичната промишленост. Те съдържат органично съединение, наречено "apiol". Могат да бъдат използвани като ароматизираща подправка, а смесени със сол се получава "керевизна сол". Такава сол може да се направи и от екстракт от корена на целината или изсушени нейни листа. Солта от целина се използва като подправка в коктейли - по-специално за подобряване вкуса на Блъди Мери, в Чикаго стил хот-дог (Chicago-style hot dog), като подправяща единица и в Стария Бей (Old Bay Seasoning).

Плодовете на керевиза се употребяват също при стомашни и чревни болки, малария, бронхиален катар. 

Целина, лук и чушки са "Светата Троица" на Луизиана Креолска и кухнята на Каджун ("holy trinity" of Louisiana Creole and Cajun cuisine). От целина, лук и моркови се прави френският "Mirepoix", често използван като основа за сосове и супи.

Форми на приложение на керевиза:

 

 

външно - мехлем за рани от листата на целината

вътрешно - сок - за директна консумация, като отвара, подправка към множество ястия и напитки

 

 

Примери за начин на употреба на целината:

  • пресен сок - по 1 ч.л. няколко пъти на ден стимулира апетита
  • отвара - 2 глави целина се варят в 1 литър вода 20 минути. След изстиване, отварата се прецежда и пие по време на хранене по 1 супена лъжица
  • в 0,5 литра вода се варят две супени лъжици настърган корен, за около 15 минути. Получената отвара се приема по 1 винена чаша, 4 пъти на ден, преди хранене, в комбинация с лимонов сок

Алергия от целина

Целината е сред малка група от храни (начело с фъстъците), които могат да провокират най-тежките алергични реакции. При хора с алергия към керевиза, подложени на негова експозиция, може да предизвика потенциално фатален анафилактичен шок. Алергените в билката не се елиминират при температура на готвене. В семената на целината се съдържат най-големи количества алергени, следвани от корена и стъблата й. Алергичната реакция също може да се задейства от консумирането на храни, които са обработени с машини, в които преди това е била обработена целина.

В контраст с фъстъчената алергия - най-широко разпространена в САЩ, алергията от целина е най-широко разпространена в Централна Европа. В рамките на Европейския съюз храни, които съдържат или може да съдържат целина, дори и в много малки количества, трябва да бъдат ясно обозначени като такива.

Внимание!

Трябва да се избягва приемът на високи дози масло и семена от керевиз по време на бременност, защото могат да подействат като стимулант на матката.

Продължителната употреба на сок от целина може да доведе до хематурия - кръв в урината.

Интересно за целината

Даниел Зохари и Мария Хопф осведомяват, че листа и съцветия от целина са били намерени вплетени в гирлянди в гробницата на фараон Тутанкамон (починал през 1323 г. пр. Хр). Вкаменелости на целина, датиращи от седми век преди Христа, са открити в Херайон на Самос. За тези останки от миналото, не е установено дали са били диворастящи или култивирани. Само от класическите времена е сигурно, че целината е култивирана.

М. Фрагиска споменава за археологическа находка на целина от 9-ти век пр. н. е. в Кастанас. В "Илиада" на Омир, конете на мирмидонците пасат дива целина, която расте в блатата на Троя. В "Одисей" се споменават виолетки и дива целина, растящи по поляните, които заобикалят пещерата на Калипсо.

Още по темата:

3.5, 12 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни проблемиЗдравни съветиБотаникаРецептиХранене при...ЛюбопитноИсторияХрани и ястияДиетиАлтернативна медицинаСпортЛеченияЛайфстайлЗаведенияНовиниМедицински изследванияКлинични пътекиСнимкиСпециалисти