Блефарис едулис, Блефарис персика

Блефарис едулис, Блефарис персика (Blepharis edulis, Blepharis persica) представлява едногодишно или многогодишно, кактусоподобно растение, което принадлежи към семейство Acanthaceae.

Представителите от този род са изключително променливи видове в зависимост от условията при които се развиват. Когато растът на сухи места и сезонът е оскъден откъм дъждове те са малки, почти неразклонени, с единични клони. При по-благоприятни условия стават големи, пълзящи, разклоняващи се растения.

Имена на растението на латиница са: Acanthodium delilii, Acanthodium spicatum, Acanthus delilei, Acanthus edulis, Acanthus pectinatus, Acanthus tetragonus, Blepharis hirta, Blepharis obovata, Ruellia ciliaris, Eyelash Plant, nejayae, shouk al dab, shawk al-Dub, niqeyl, begheil, nejaye, shouk al dab.

Устройство на блефарис персика

Блефарис персика може да се развива под формaта на тревисто или храстовидно растение. Стъблата са изправени, дълги до 50 см, покрити с или без власинки. Листата са с копиевидна до яйцевидна форма, елипсовидни или кръгли. Имат дължина от 1,5 до 9 см и ширина от 0,3 до 1,4 см. С различно окосмяване са от двете страни до липса на такова, а листният ръб е с от 3 и повече шиповидни израстъка. Шиповете са с дължина до 22 см.

Развива сини или лилави цветчета на брой от 4 до 50, с дължина от 5 до 50 мм. Прицветниците са зелени до синьозелени на цвят, с или без власинки. Чашките са гъсто окосмени, широко яйцевидно-елипсовидни, зъбчати на върха.

Семената са размножителният елемент на растението, като напоследък научните изследвания са насочени към установяване на начин за тяхно по-дълго съхранение.

Разпространение на блефарис едулис

Местообитанието на билката е установено в Пенджаб и Западен Раджастан. Разпространено е още в Иран, Египет и Пакистан, Джибути, Еритрея, Етиопия, Судан, Уганда, Кения, Танзания, на запад до Мавритания, също така и на Арабския полуостров, на изток към Иран. Вирее на надморска височина от 0 до 1400 метра.

Използваема част на блефарис персика

Приложение намират листата, семената и корените на билката.

Химичен състав на блефарис персика

Растението съдържа бензоксазин глюкозид, блефарин, сапонини, амилов алкохол, етанол, гликозиди, слузести вещества, фенолни съединения, флавоноиди.

Лечебни свойства и приложение на блефарис персика

Изключително много растението се използва в Аюрведа и Унани медицините, както и в народната такава Караду (Махаращра). Има парливо-сладък вкус.

Притежава следните действия: коренът - диуретично, семената - противовъзпалително, диуретично, деобструктивно. Други свойства на блефарис едулис са: антисептично, очистително, афродизиак, отхрачващо, стимулиращо. При научни изследвания е установено, че антимикробната активност на етанолов екстракт от растението е същата като на метанолов екстракт от него, а екстракт с вода има най-слабо противомикробно действие.

Коренът се използва при обструкция на пикочните пътища и дисменорея. Семената се прилагат при затруднено уриниране, сексуална немощ (импотентност). Прах от растението се прилага локално при инфекция на половите органи и изгаряния.

Състояния и заболявания, при които се използва блефарис персика

• асцит;
• астма;
• кашлица;
• повишена температура;
• бронхит;
• импотентност;
• менструални проблеми;
• странгурия;
• язви;
• сексуални проблеми;
• сперматорея;
• рани.

Дозиран прием на блефарис персика - 3-6 грама прах от сухи семена на растението на ден.