Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Lamiales Сем. Acanthaceae Блефарис едулис, Блефарис персика

Блефарис едулис, Блефарис персика

Сем. Acanthaceae

Блефарис едулис, Блефарис персика - изображение

Блефарис едулис, Блефарис персика (Blepharis edulis, Blepharis persica) представлява едногодишно или многогодишно, кактусоподобно растение, което принадлежи към семейство Acanthaceae.

Представителите от този род са изключително променливи видове в зависимост от условията при които се развиват. Когато растът на сухи места и сезонът е оскъден откъм дъждове те са малки, почти неразклонени, с единични клони. При по-благоприятни условия стават големи, пълзящи, разклоняващи се растения.

Имена на растението на латиница са: Acanthodium delilii, Acanthodium spicatum, Acanthus delilei, Acanthus edulis, Acanthus pectinatus, Acanthus tetragonus, Blepharis hirta, Blepharis obovata, Ruellia ciliaris, Eyelash Plant, nejayae, shouk al dab, shawk al-Dub, niqeyl, begheil, nejaye, shouk al dab.

Устройство на блефарис персика

Блефарис персика може да се развива под формaта на тревисто или храстовидно растение. Стъблата са изправени, дълги до 50 см, покрити с или без власинки. Листата са с копиевидна до яйцевидна форма, елипсовидни или кръгли. Имат дължина от 1,5 до 9 см и ширина от 0,3 до 1,4 см. С различно окосмяване са от двете страни до липса на такова, а листният ръб е с от 3 и повече шиповидни израстъка. Шиповете са с дължина до 22 см.

Развива сини или лилави цветчета на брой от 4 до 50, с дължина от 5 до 50 мм. Прицветниците са зелени до синьозелени на цвят, с или без власинки. Чашките са гъсто окосмени, широко яйцевидно-елипсовидни, зъбчати на върха.

Семената са размножителният елемент на растението, като напоследък научните изследвания са насочени към установяване на начин за тяхно по-дълго съхранение.

 

Разпространение на блефарис едулис

Местообитанието на билката е установено в Пенджаб и Западен Раджастан. Разпространено е още в Иран, Египет и Пакистан, Джибути, Еритрея, Етиопия, Судан, Уганда, Кения, Танзания, на запад до Мавритания, също така и на Арабския полуостров, на изток към Иран. Вирее на надморска височина от 0 до 1400 метра.

Използваема част на блефарис персика

Приложение намират листата, семената и корените на билката.

Химичен състав на блефарис персика

Растението съдържа бензоксазин глюкозид, блефарин, сапонини, амилов алкохол, етанол, гликозиди, слузести вещества, фенолни съединения, флавоноиди.

Лечебни свойства и приложение на блефарис персика

Изключително много растението се използва в Аюрведа и Унани медицините, както и в народната такава Караду (Махаращра). Има парливо-сладък вкус.

Притежава следните действия: коренът - диуретично, семената - противовъзпалително, диуретично, деобструктивно. Други свойства на блефарис едулис са: антисептично, очистително, афродизиак, отхрачващо, стимулиращо. При научни изследвания е установено, че антимикробната активност на етанолов екстракт от растението е същата като на метанолов екстракт от него, а екстракт с вода има най-слабо противомикробно действие.

Коренът се използва при обструкция на пикочните пътища и дисменорея. Семената се прилагат при затруднено уриниране, сексуална немощ (импотентност). Прах от растението се прилага локално при инфекция на половите органи и изгаряния.

Състояния и заболявания, при които се използва блефарис персика:

  • асцит;
  • астма;
  • кашлица;
  • повишена температура;
  • бронхит;
  • импотентност;
  • менструални проблеми;
  • странгурия;
  • язви;
  • сексуални проблеми;
  • сперматорея;
  • рани.

Дозиран прием на блефарис персика - 3-6 грама прах от сухи семена на растението на ден.

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаИсторияЗдравни съветиЛюбопитноХранене при...Здравни проблемиАлтернативна медицинаЛайфстайлЛеченияСпортНовиниРецептиСнимкиПрезентацииПатологияПсихологияМедицински изследванияФизиологияКлинични пътеки