Видове цироза

Под термина чернодробна цироза следва да се разбира дифузен процес на некроза и регенерация на чернодробния паренхим водещ в крайна сметка до промяна архитектониката на чернодробното делче с формиране на регенеративни възли.

Фиброзата е неразделна част от хронично чернодробно заболяване. Възникването на възпаление на черния дроб поради различна етиология предизвиква отлагането на фиброзна тъкан в паренхима, която замества нормалните функционални чернодробни клетки, ремоделира съдовата система в органа и компрометира чернодробната функция. Фиброзата на черния дроб е добре оценена хистологично на секции хематоксилин-еозин или с хистохимични петна (трихром на Masson или Sirius Red), които показват отлагане на колаген с различна степен на архитектурно изкривяване. Цирозата представлява единият край на спектъра с дифузна фиброза и образуване на регенеративни възли. Разширената фиброза на черния дроб традиционно се приема като необратимо състояние и сама по себе си е рисков фактор за хепатоцелуларен карцином. Затова през последните десетилетия акцентът в клиничното лечение на хронично чернодробно заболяване е да се контролира възпалението и да се предотврати развитието или прогресията на фиброзата.

Цирозата е дифузна форма на чернодробна фиброза в резултат на тежък дългогодишен хепатит с обширна некроза. В циротичния черен дроб, нормалната чернодробна архитектура е разрушена от фиброзни прегради, които включват регенеративни нодули на хепатоцити. По този начин нормално непрекъснатият чернодробен паренхим се подразделя на нодуларни агрегати с различна големина, всяка от които е сегрегирана чрез обграждащи прегради на колагенова съединителна тъкан. Няколко общи патологични черти характеризират цироза:

• чернодробният паренхим се разделя на нодуларни агрегати на регенеративни хепатоцити, които се различават по размер
• засегнат е целият черен дроб и нормалната паренхимна структура се разрушава от септа на съединителната тъкан
• както аферентни, така и еферентни рамена на чернодробната васкулатура са засегнати от септа на съединителната тъкан

Въз основа на морфологични критерии видове цироза бива:

• дребновъзлеста (микронодуларна)
• едровъзлеста (макронодуларна)
• смесена (микро- и макронодуларна)

Порталната цироза или така наречената микронодуларна цироза се развива най-често като усложнение на хроничен хепатит с вирусна, алкохолна и лекарствена етиология, както и при нарушения в храненето.

Макроскопски черният дроб е с намалена маса, достигаща до 750 грама, консистенцията е плътна до твърда, повърхността е покрита с множество дребни възли с размери на възлите достигащи до 5 милиметра. Отделните възелчета са обхванати от сивобелезникави съединителнотъканни повлекла. На срез паренхимът е с кафяво-ръждив цвят с жълт оттенък.

Микроскопски се установява пълно нарушение на архитектониката на чернодробното делче. Порталните пространства са силно разширени, от тях изхождат фиброзни септи, свързващи ги със съседните портални пространства или разсичащи паренхима на делчето, като се свързват с централната вена (фигура 1). Така се обграждат псевдоделчета - части от лобуларния паренхим със съединителнотъканни повлекла.

Макронодуларната цироза най-често е следствие от прекаран остър вирусен хепатит със субмасивни и масивни некрози, отравяне с гъби или тетрахлорвъглерод, еклампсия и други.

Макроскопски повърхността на черния дроб е неравна. Наблюдават се многобройни едровъзлести образувания с размери от един до няколко сантиметра в диаметър. Понякога тази неравност обхваща само един от чернодробните дялове. Консистенцията е твърда, на срез паренхимът има кафяво-жълта оцветка, забелязват се звездовидни фиброзни цикатрикси, образувани в зоните на колапс, както и фиброзни ленти, обхващащи регенераторните възли.

Микроскопски се намират така наречените колапсни зони, в които се виждат събрани на едно място няколко портални пространства, фигура 2. Колапсните зони са резултат от некроза на чернодробното делче, при което след колапса на ретикулната мрежа се стига до събирането на порталните пространства с последваща фибропластична реакция.

Смесената цироза притежава белези на макро- и микронодуларна цироза.

Макроскопски повърнхостта на черния дроб е осеяна с множество различни по размер възли - от милиметри до сантиметри, консистенцията е плътна, на срез е с черно-кафява оцветка.

Микроскопски се установява пълно нарушение на архитектониката на чернодробното делче, формиране на псевдоделчета и фиброзни повлекла, фигура 3.

Функционалните последици от видове цироза отразяват обструкцията на нормален кръвен поток през черния дроб. В циротичния черен дроб, преградата от съединителна тъкан изключва нормалното преминаване на кръвта през синусоидите чрез образуване на шънтове от порталните триади до централната вена. Намалената чернодробна функция, наблюдавана при пациенти с цироза, е пряк резултат от пренасочването на кръвта около паренхима. В допълнение към намалената чернодробна функция, порталната хипертония е резултат от запушване на чернодробния кръвен поток вторично на регенеративните възли, засягащи чернодробните вени. Усложненията от портална хипертония включват кървене от гастроезофагеални варици, образуване на асцит и развитие на спленомегалия.