Здравец – кръвен, див здравец, жива трева, щъркулянче

Здравец - кръвен (Geranium sanguineum) е ароматна билка, принадлежаща към семейство Здравецови (Geraniaceae). Други имена на растението са кръвен здравец, див здравец, жива трева, щъркулянче.

Устройство на кръвен здравец

Този вид здравец е многогодишно тревисто растение с разклонено от основата, гъсто окосмено стъбло и със силно развито коренище. Листата му са срещуположно разположени, длановидни, многократно набраздени с приятна миризма. Цветовете са единични, червено-лилави, разположени върху дълга клонеста дръжка, с петлистна чашка, пет венчелистчета и десет тичинки. Плодът се разпада на пет едносеменни слабо окосмени дяла. Цъфти през месеците юни-август.

Разпространение на кръвен здравец

Вирее на по-сенчести, влажни каменисти места в гористи местности.

Химичен състав на кръвен здравец

Билката съдържа етерично масло (със съдържание на герамицин около 65%), 15% танини (главно катехини), флавоноиди, куркумен, бормеол, алкохоли, кетони, рутин (мощен антиоксидант). Листата съдържат витамин С и провитамин А.

Използваема част на кръвен здравец

Употребяемите части на растението са

• коренище
• листа
• цветове

Лечебни свойства и приложение на кръвен здравец

Свойства на кръвен здравец

• успокояващо;
• понижава кръвното налягане;
• противовъзпалително;
• противомикробно;
• кръвоспиращо;
• запичащо;
• антипиретично;
• хепатопротективно.

Някои състояния и заболявания, при които се прилага кръвен здравец

• кожни възпаления;
• високо кръвно налягане;
• безсъние;
• диария (особено при малките деца);
• анемия;
• при болки в стомаха и червата;
• хемороиди;
• кървене от венците;
• диабет;
• исхемия;
• стенокардия;
• кожни рани (външно);
• хемороиди;
• вагинално течение;
• гъбична инфекция.

В българската народна медицина кръвният здравец се използва при

• артериална хипертония;
• анемия;
• цироза на черния дроб;
• при безплодие;
• за укрепване на мускулатурата на сърцето (заедно с корени от коприва);
• при пясък и камъни в бъбреците и пикочния канал;
• начална туберкулоза;
• малария;
• диабет;
• външно отварата билката се прилага при кръвотечение от носа (напоени тампони с нея) и под формата на компреси при фистули и кожни възпаления.

Маслото от здравец се използва в ароматерапията. Гераниевото масло (етеричното масло на здравеца) помага при умствена умора, енергизира и тонизира тялото и духа. Есенциалното масло разтворено във вряща вода се прилага за инхалация, като помага при заболявания на белия дроб.

Начин на употреба

• воден извлек - 2 чаени чаши ситно нарязани корени се заливат с 1 чаена чаша студена вода. Накисват се за 1 ден. Извлекът се прецежда и течността се изпива на 3-4 пъти в продължение на целия ден. Използва се за контрол на хипертонията и като седативно и сънотворно средство. Той може да се прилага и външно при кожни заболявания, слънчеви изгаряния и кръвоизливи на венците.
• чай от кръвен здравец - 2 супени лъжици накълцани листа се заливат с един литър кипяща вода и се оставят да постоят 20 мин. Прецежда се и се пие по една кафена чашка преди хранене, три пъти дневно. Този чай е полезен при проблеми със стомаха, при диария, при болки в червата.

Друго приложение на кръвен здравец

Билката е медоносно растение. Полученият от нея мед е много ценен, заради аромата и богатството от витамини и минерални вещества.

Кръвен здравец в козметиката

Етеричното масло на здравеца се използва за производство на парфюми, заради своя приятен аромат. Гераниевото масло действа положително на увредена, суха и чувствителна кожа. Растението се влага в козметични продукти, защото съдържа бактерицидни вещества, който спомагат за запазване и поддържане на кожата здрава.

Кръвен здравец в традициите и бита

Здравецът присъства в празниците на българите. Расте в градините на повечето домове. Вярва се, че то носи здраве на цялото семейство. По Гергьовден се закача китка здравец на вратите на дома и оградите на кошарите за предпазване на хора и животни от болести.

Багрила, добити от растението се използват за обагряне на вълнени тъкани. Цветовете на здравеца дават син цвят, а корените кафяв и жълт при боядисване на памучни или вълнени прежди.