Болести на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника МКБ K20-K31

Хранопроводът е тясно и дълго тръбесто образувание, което провежда храна и течности от устата до стомаха. Той започва като продължение на гълтача и след като прекосява гръдната кухина и диафрагмата, достига до стомаха. Стомахът представлява торбесто разширение на храносмилателния канал, в което храната се натрупва, подлага се на действието на стомашния сок и преминава във вид на каша към тънкото черво. Дванадесетопръстникът е закрепен здраво за задната коремна стена. По правило той описва крива с формата на подкова, чийто отвор е насочен нагоре и наляво. По такъв начин той обхваща главата на задстомашната жлеза и почти по цялото си протежение се намира в най-тесен контакт с нея.

Рубриката болести на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника представлява голяма група, в която са включени заболявания както от възпалителен, така и от невъзпалителен характер, дегенеративни заболявания на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, травматични, структурни и функционални нарушения.

Ранното разпознаване на отделните заболявания намалява рисковете от възникване на различни по тежест усложнения, позволява консервативно лечение и подобрява прогнозата.

Болести на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника: видове, особености, симптоми

Редица рискови фактори се асоциират с появата на различните болести на хранопровода, стомаха и дуоденума, като сред най-често обсъжданите се включват неправилното хранене (консумация на мазни, пържени, пикантни, консервирани, силно преработени храни, газирани напитки), злоупотреба с алкохол, чест прием на някои лекарства (главно нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, някои антибиотици и други), вредни навици (тютюнопушене, гладуване, често преяждане, физическа активност веднага след хранене), някои нелекувани или недобре контролирани подлежащи заболявания, вредности от околната среда, радиация и други. Генетичната предиспозиция също играе роля, улеснявайки въздействието на гореизброените рискови фактори.

Рубриката включва голямо разнообразие от заболявания, всяко от които се отличава с редица особености в протичането, диагностичния и лечебния подход:

• езофагит: езофагитът представлява възпалително заболяване на хранопровода, което може да протече остро и хронично. Може да се причини от бактериални, вирусни и гъбични инфекции, както и неинфекциозни причинители (ГЕРБ, химически средства, медикаменти, злоупотреба с алкохол и други). Клиничната картина при езофагита обикновено включва дисфагия (затруднено преглъщане), одинофагия (болки при преглъщане), болка и парене зад гръдната кост, киселини, оригване, гадене, повръщане и други
• гастроезофагеална рефлуксна болест: гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) е заболяване, при което стомашно-чревно съдържимо преминава в хранопровода. ГЕРБ може да протече с развитие на езофагит и без езофагит. Причини за заболяването могат да са хиатална херния, нарушена нормална функция на долен езофагеален сфинктер и ниско налягане на ДЕС. Други фактори, които допринасят за поява на ГЕРБ, са повишено вътрекоремно налягане, затлъстяване, бременност, синдром на Zollinger-Ellison, системна склероза и склеродермия, хиперкалциемия и някои лекарства. Основният симптом на болестта са неприятни киселини, кисели оригвания, неприятен вкус в устата, парене зад гръдната кост и други
• други болести на хранопровода: рубриката включва някои по-рядко описвани в клиничната практика заболявания на хранопровода, като например ахалазия на кардията, язва на хранопровода, непроходимост, перфорация, дискинезия на хранопровода, придобит дивертикул на хранопровода, синдром на Mallory-Weiss и други, често протичащи с нехарактерни прояви, но криещи рискове от възникване на сериозни усложнения
• увреждания на хранопровода при болести класифицирани другаде: рубриката включва няколко заболявания, при които се наблюдава увреждане на езофага в различна степен под въздействието на друго основно заболяване. В рубриката се включват туберкулозен езофагит, мегахранопровод при болестта на Chagas и други
• язва на стомаха: язва на стомаха е заболяване, при което се формира дефект на лигавицата на стомаха, остра или хронична рецидивираща лезия. Има кръгла или овална форма с некротична ерозивна основа и възпаление. Двата основни етилогични причинители на язва на стомаха са злоупотребата с нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, напроксен, аспирин и други) и Helicobacter pylori, като голямо значение за формирането на язвената лезия имат и хроничният стрес, тютюнопушене, системна консумация на алкохол, нерационално хранене, (пикантни храни, суха храна, силно студени и горещи напитки и храни). Язвата може да протича с хиперацидитет, нормацидитет и хипоацидитет. Клинично се изявява с остра, силна болка в епигастриума и високо в корема, гадене и повръщане, диспептични нарушения. Възможните усложнения включват перфорация, пенетрация, хеморагия и други, като изискват своевременна медицинска намеса
• язва на дванадесетопръстника: язвата на дванадесетопръстника представлява остра или хронична лезия, дефект в лигавицата на дуоденума. Основните фактори, които имат значение за възникване на тази язва, са генетични фактори и фактори от околната среда. Основният механизъм на възникване на язвата е увеличаване на агресивните и намаляване на протективните фактори, като чест причинител на заболяването е Helicobacter pylori. Основният симптом е болка, която се появява на гладно, най-често придружена от гадене и повръщане и някои общи прояви
• пептична язва с неуточнена локализация: пептичната язва с неуточнена локализация е язвена лезия, появила се на стомашната или дуоденалната лигавица в резултат от действието на солната киселина. Тя е обикновено с малък диаметър, плитко дъно и плоска форма, като често показва множествен характер (при ендоскопско изследване се откриват множество малки лезии). Симптомите показват голяма вариабилност, от едва забележими до такива с изразена интензивност. Болката е сред характерните прояви на болестта, като показва различна интензивност, често има парене, оригване, гадене и повръщане
• гастройеюнална язва: гастройеюналната язва е сред най-честите усложнения при резекцията на стомаха по Билрот II. Тя може да бъде локализирана на анастомозата, гастроколонна, гастройеюнална, гастроинтестинална, йеюнална, маргинална и на стомата. Причините са неизяснени, предполага се участието на Helicobacter pylori, злоупотреба с лекарства, алкохол, тютюнопушене и други. Клиничната картина обикновено включва коремна болка, гадене, повръщане, киселини, оригване и други
• гастрит и дуоденит: гастрит и дуоденит възникват при наличие на възпалителни изменения по хода на стомашната и/или дуоденалната лигавица, като в зависимост от особеностите на болестния процес се различават остър хеморагичен гастрит, алкохолен гастрит, хроничен повърхностен и хроничен атрофичен гастрит, дуоденит, гастродуоденит, като клиничната картина включва общи, неспецифични прояви от страна на стомашно-чревния тракт с риска от развитие на различни по вид и тежест усложнения
• диспепсия: диспепсия или лошо храносмилане е състояние на нарушено храносмилане, характеризиращо се с хронична или рецидивираща болка в горната част на корема и бързо засищане. Може да бъде придружено от подуване на корема, оригване, гадене или парене зад гръдната кост. Най-честите причини са гастрит, язвена болест, гастроезофагеална рефлуксна болест. В малка част от случаите може да бъде първи симптом на пептична язва и рак на стомаха, поради което ранното диагностициране и изясняване етиологията играя важна роля
• други болести на стомаха и дванадесетопръстника: групата включва някои описвани рядко в клиничната практика състояния, като например остра дилатация на стомаха, хипертрофична пилорна стеноза у възрастни, стриктура на стомаха с форма на пясъчен часовник и стеноза на стомаха, пилороспаъм, некласифициран другаде, дивертикул на стомаха, непроходимост на дванадесетопръстника, фистула и полип на стомаха и дванадесетопръстника, които показват различни особености в клиничното протичане и често налагат хирургично лечение

Ранното диагностициране и стартиране на подходящо лечение намаляват рисковете от усложнения (кървене, вторична инфекция, засягане на други органи и системи, дехидратация, малнутриция, анемия и други).

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите с болести на хранопровода, стомаха и дуоденума изисква комплексен и индивидуализиран подход, съобразен с особеностите в протичането на болестния процес и състоянието на конкретния пациент.

В хода на диагностичния процес най-важното е потвърждаване на диагнозата, различаване от други, протичащи идентично заболявания и при възможност изясняване на причините и рисковите фактори, провокирали нейната поява.

Най-често диагнозата се основава на информацията, получена от следните диагностични методи и подходи:

• анамнеза и физикални находки: подробният разпит на пациента, макар обикновено да е със слабо информативен характер, може да хвърли яснота върху някои от евентуалните рискови фактори, провокирали болестния процес, да изясни давността на проявите, а в някои случаи и да насочи опитните клиницисти към съответното заболяване (при някои болести характерните оплаквания бързо поставят диагнозата, но за потвърждаване са необходими и допълнителни изследвания). Физикалните находки показват голяма вариабилност при отделните пациенти, като може да не се регистрират отклонения, а при някои пациенти е възможно наличие на значителни промени в общото състояние и регистрирането им в хода на клиничния преглед
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторните изследвания (подробни кръвни изследвания, а при някои пациенти и уринен анализ) се назначават за ранно установяване на налични усложнения и отклонения в показателите, отговарящи за функционалната активност на някои органи, промени в хемопоезата, наличие на дефицити и други. Често успоредно с лабораторните изследвания се назначава и микробиологична диагностика, имаща за цел доказване на подлежащ инфекциозен процес и установяване на етиологичния причинител. Често се назначава изследване за хеликобактер пилори във връзка с високата честота на бактерията, изолирана при пациентите с болести на хранопровода, стомаха и дуоденума. След провеждане на съответната антимикробна терапия се препоръчва повторно назначаване на микробиологичните изследвания за потвърждаване ефективността на терапията
• образни и инструментални изследвания: с високо информативно значение са данни от образните и инструментални изследвания, които често потвърждават диагнозата и подпомагат значително диференциалната диагноза. Обикновено се назначават рентгенография на стомаха (често с използване на контраст като бариева каша, приета перорално), ендоскопско изследване (горна и/или долна ендоскопия с или без биопсия от различни региони за хистологична обработка), по-рядко се назначават компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други, главно при съмнения за неопластичен процес
• други изследвания: в зависимост от особеностите на болестния процес може да се наложи провеждането и на други, допълнителни изследвания, като например изследване на контрактилната активност, манометрия на хранопровода, мониторинг за период от 24 часа на pH, изследване на някои стомашни ензими и други по преценка на лекуващия лекар

Диференциалната диагноза налага различаване на отделните заболявания, включени в рубриката едно от друго, но и различаване от някои по-рядко срещани състояния, ангажиращи стомашно-чревния тракт и показващи инфекциозна, автоимунна или неопластична етиология.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с болест на хранопровода, стомаха и дуоденума, се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите и тежестта на болестния процес, общото здравословно състояние на пациента, наличието на развили се усложнения в хода на болестта или повлияване от болестния процес на други подлежащи заболявания.

При възможност се предпочита консервативният подход (лекарства, промени в храненето, общи мерки), но при някои пациенти се налага оперативна намеса (при тежки усложнения, при заплаха за живота на пациента):

• лекарствена терапия: медикаментозното лечение заема централно място в лечението на болестите, включени в рубриката. Сред най-често назначаваната лекарствена терапия е така наречената антисекреторна терапия, при която се прилагат инхибитори на протонната помпа (омепразол, пантопразол, рабепразол), Н2-блокери (ранитидин, фамотидин), антиациди за намаляване или неутрализиране на солната киселина. При изолиране на инфекциозен причинител се назначава подходяща антимикробна терапия, като за ерадикация на хеликобактер пилори са внедрени утвърдени схеми, използващи антибиотици, антисекреторни средства и при нужда бисмутови препарати. Симптоматично се прилагат различни лекарства с цел подобряване комфорта при отделните пациенти в зависимост от оплакванията им
• диета: промените в храненето заемат важно място в комплексното лечение на различните заболявания, като при някои пациенти се назначават определени лечебни диети, докато при други се назначават общи препоръки за предприемане на промени в храненето и хранителните навици с цел подобряване и облекчаване на храносмилането, лечение и профилактика на болестта
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението включва комплексни мерки за цялостно подобряване на здравословното състояние, като например отказ от тютюнопушене, преустановяване приема на алкохол, редукция на теглото при затлъстяване, подходяща и регулярна физическа активност, контрол над липидния профил, кръвната захар, кръвното налягане и други. При нужда могат да се назначат подходящи хранителни добавки, ензими за подобряване на храносмилането и други по преценка на лекуващия лекар
• алтернативна медицина: алтернативни методи се прилагат като допълнително лечение при някои от пациентите само със знанието на лекуващия лекар (самоволното поведение крие рискове от влошаване на болестта), като могат да се използват различни подходи от алтернативната медицина (билки, лечебни растения, акупунктура, лечебен масаж и други)
• оперативно лечение: оперативна намеса се налага при някои от заболяванията само в краен случай (при тежки усложнения, при реална заплаха за живота на пациента, при тежко влошено общо състояние и липса на ефект от консервативното лечение, както и по преценка на лекуващия медицински екип). Прилагат се различни хирургични техники, чиято основа цел е възстановяване на целостта и функционалната активност на засегнатите участъци, кръвоспиране, намаляване на риска от допълнителни увреждания. Подходящите грижи и наблюдение на пациентите в следоперативния период са изключително важни за минимизиране риска от оперативната намеса и оптимално възстановяване на болните

Профилактичните мерки при някои от заболяванията, включени в рубриката, се състоят в подобряване на храненето, ограничаване на вредните навици, подобряване на цялостното здравословно състояние с комплексни мерки, както и редовни профилактични изследвания и своевременно посещение на лекуващия лекар при наличие на симптоматика, влошаваща комфорта на засегнатите.

Прогнозата при болести на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника, се определя индивидуално в зависимост от особеностите на болестния процес, състоянието на пациентите, ранната диагностика и добрия терапевтичен отговор спрямо приложените лечебни мероприятия.

Изображения: CC0 Public Domain