Резорбция на белтъци

В тънкото черво, след разграждането на белтъците, L-аминокиселините се резорбират по-бързо от съответстващите им D-изомери. L-аминокиселините се транспортират активно, докато D-изомерите се транспортират чрез пасивна дифузия. Транспортните системи са три на брой - съответно за три групи аминокиселини: една за основни или базични аминокиселини, друга за пролин, хидроксипролин и други съставки, и трета за неутрални аминокиселини.

Резорбцията на белтъците (аминокиселините) е свързана с транспорта на натриеви катиони. Подобно на транспорта на глюкозата, тя се подпомага от високата концентрация на натриевите катиони, които са разположени по луменовата повърхност на чревните епителни клетки. Минералкортикоидите и предимно алдостерона регулират активния транспорт на натриевите катиони през клетъчните мембрани и чревния епител.

Транспортирани по този начин аминокиселините се натрупват в клетките на лигавицата, откъдето след това навлизат в кръвта чрез пасивна дифузия. Единствените белтъци, които могат да постъпват в кръвта на порталната вена под формата на пептиди, са тези от желатина (съставен от пролин и хидроксипролин), съдържащи ансерин и карнозин.

Резорбцията на белтъците (аминокиселините) се осъществява бързо в дванадесетопръстника и йеюнума, а по-бавно в илеума. Около 50% от общото количество белтъци приети с храната представляват разградените белтъци, около 25% от белтъците в олющени епителни клетки и 25% от тези в храносмилателните сокове.

От всички белтъци в лумена на тънкото черво, само 2 до 5% не се подлагат на смилане и резорбция. Всмукването на белтъци намалява при хипоксия и недоимък на витамин А и D, което е още едно доказателство за активния характер на този процес.