Значение на видовете движения в храносмилателната система

Двигателната активност на храносмилателната система е представена от няколко вида координирани движения на мускулната стена на храносмилателния тракт. Чрез тях се осъществява смесване и придвижване на стомашно-чревното съдържимо по време на процесите на разграждане, резорбция и секреция. Ентералната нервна система притежава нервни мрежи, които участват в извършването на няколко основни модела двигателна активност. Основните видове движения, които се извършват в храносмилателната система, са сегментиращи и перисталтични движения.

Сегментиращи движения

Сегментиращите движения се характеризират с едновременна контракция на близко разположени участъци от мускулната стена. Те се наричат несинхронизирани. Сегментиращите движения разделят тънкото черво на малки сегменти, като мястото на съкращение непрекъснато се сменя. По този начин един сегмент първо се съкращава, а после се отпуска. Всеки сегмент има дължина няколко сантиметра и съкращението му трае няколко секунди. Сегментиращите движения имат значение за смесване на раздробената храна с храносмилателните сокове, както и за осъществяване на максимален контакт с лигавицата. Те се наблюдават в периода след нахранване (постпрандиален период). Честотата им в дуоденума е 12 съкращения в минута, а в дисталната част на илеума – 9 съкращения в минута.

Перисталтични движения

Перисталтичните движения са синхронизирани движения, които се извършват във всички части на гастроинтестиналния тракт (от хранопровода до ректума). Те представляват рефлексен отговор, който започва когато стената на храносмилателния тракт се разтегне от хранителна маса. Това води до съкращаване на вътрешния циркулярен слой на мускулната стена в оралната част на болуса и отпускането му в дисталната част на болуса. Така формираната вълна се придвижва дистално, като спомага за придвижване на хранителните вещества към дебелото черво. Скоростта на перисталтичната вълна е от 2 до 25 сm/s.

Мигриращ миоелектричен комплекс

Мигриращият миоелектричен комплекс (ММК) е друг вид двигателна активност на храносмилателната система. Той се повтаря на всеки 2 часа в периодите между храненията и през нощта. Протича в три фази. ММК започва от долната част на хранопровода и мигрира в посока към дебелото черво. След достигането му до края на илеума, започва нов комплекс от долната част на хранопровода. Мигриращият миоелектричен комплекс се активира от импулси на блуждаещия нерв, които стимулират отделянето на мотилин. Мотилнът е пептид, произвеждан от ентероендокринните клетки, локализирани в лигавицата на проксималната част на дебелото черво.

Регулация на тонуса на сфинктерите

Сфинктерите действат като еднопосочни клапи, които осигуряват еднопосочното движение на хранителните вещества в храносмилателната система и не позволяват връщането им в обратна посока. В храносмилателната система има седем сфинктера. Тонусът на всеки от сфинктерите е различен и се регулира от прецизни механизми. Регулацията на сфинктерите е основана на две основни правила:

• Стимули, които се намират проксимално от сфинктера предизвикват релаксацията му, а стимули, които се намират дистално предизвикват контракция.
• Тонусът на сфинктера се регулира от гладкомускулните контракции на органите разположени от двете му страни.

Двигателната активност на храносмилателната система се осъществява от различни видове движения на мускулната обвивка. Видът на движенията зависи от това дали системата е постпрандиален период или е в период на гладуване. Движенията на храносмилателната система са от ключово значение за резорбцията на хранителните вещества.