Причинител на дифтерията (Corynebacterium diphtheriae)

Обща характеристика

Corynebacterium diphtheriae принадлежи към семейство Corynebacteriaceae и е етиологичният агент на дифтерията. Болести, наподобяващи дифтерия, са описани още през IV в. Пр. Хр. От Хипократ. Бактерия е открит от Е.Клебс през 1883 г., а Ф.Льофлер и А.Йерсен доказват, че дифтерийният бактерии образува екзотоксин. Това откритие дава възможност през 1894 г. Е. Беринг и С. Китазато да получат противодифтерийният серум. През 1913 г. Б.Шик създава имунологичен, интрадермален тест, известен днес като проба на Шик и доказващ наличието на имунитет в преболедували. През 1923 г. Г. Рамон установява, че след обработка с формалин дифтерийният токсин загубва токсичните си свойства. Благодарение на това откритие той създава противодифтерийната ваксина, което се използва и до днес.

Микробиологична характеристика

C.diphtheriae е Грам-положителен микроорганизъм, притежаващ леко извита или пръчковидна форма и заоблени и удебелени краища, поради което бактериалните клетки често се оприличават на гирички. В препарати от патологичен материал бактериите се разполагат под формата на латинските букви L или V. В двата полюса на клетките се разполага по едно метахроматично телце, наричано още телце на Нилс-Бабеш, което след оцветяване по метода на Найсер се оцветява в син до черен цвят. Дифтерийният бактеий не образува спори и капсули, не притежава ресни и е неподвижен.

Културелни особености

Върху кръвен агар дифтерийните колонии са малки, гранулирани, сиви и с неправилни ръбове. Колониите достигат диаметър от 3-4 милиметра и се отличават по външен вид от колониите на другите микроорганизми. Възможно е наличието на малки зони на β-хемолиза. Върху агар, съдържащ калиев телурит, колониите са с кафява до черна оцветка и кафяво-черен ореол, тъй като бактерия редуцира телурът до елементарен телурит. Оптимални за развитието на C.diphtheriae са температура от 37 градуса и рН 7,4-7,8. В зависимост от вида на своите колонии и тежестта на клиничното протичане на заболяването се различават три културелни типа дифтерийни бактерии:

1. typus mitis;
2. typus intermedius;
3. typus gravis.

Върху телуритни среди typus mitis образува гладки, сиви до черни, блестящи колонии с гладка повърхност и периферия. Typus gravis образува сиви, кръгли колонии с диаметър от 2-3 милиметра и изпъкнал черен център, бледа периферия и набраздена повърхност. Typus intermedius заема междинно положение между останалите два типа.

Характерно и за трите типа дифтерийни бактерии е, че разлагат глюкоза и малтоза до киселини без процеса да е съпроводен с образуване на газ. Те не разлагат захарозата, не образуват индол и не съсирват млякото.

При култивиране в течни хранителни среди, също както в организма, бактериите произвеждат силен екзотоксин, чиято минимална смъртна доза в опитни животни е 0,0002 мг/кг. Когато екзотоксинът е получен пречистен и въздейства с формалин в концентрация 0,3% при температура 40 градуса, след 4 седмици екзотоксинът се превръща в дифтериен анатоксин. След това въздействие той загубва токсичните си свойства, но запазва имуногенните си такива, именно поради този факт анатоксинът предизвиква образуване на антитела при въвеждане в организма.

Антигенна структура

Дифтерийните бактерии притежават О-антигени, които са полизахариди, специфични за коринебактериите и патогенни за човека. Аглутинаторно (след провеждане на реакция аглутинация) са познати 57 серологични типа , които произвеждат един и същ дифтериен токсин.

Епидемиология

В хранителни среди дифтерийните бактерии се съхраняват повече от година, а върху предмети или бельо могат да се запазят няколко денонощия. Дифтерийната инфекция се предава по въздушно-капков път, като източник на заразата са болният и заразоносителите. Рядко е възможно заразяване чрез предмети, с които си е служил болния. Входна врата са дихателните пътища.

От дифтерия боледува само човекът, възможно е подкожното заразяване на опитни животни и откриването на дифтерийни бактерии при някои домашни животни, но те не участват в разпространение на заболяването.

След въвеждането и широкото използване на противодифтерийната ваксина през 20-те години на миналия век, респираторната дифтерия е добре контролирана, като честотата е приблизително 1000 случая годишно. Най-голямата епидемия, регистрирана след широкото разпространение ваксината, е през 1990-1995 г. в Русия.

Патогенеза и клинична картина

Бактерийте се локализират и започват да се размножават в лигавицата на гърлото, ларинкса, трахеята, конюнктивата или по наранената повърхност на кожата, където предизвикват развитието на възпалителен процес и формиране на фибринозни налепи, които са плътно свързани с подлежащато тъкан. Основна роля в патогенезата на дифтерията притежава екзотоксинът, който се резорбира от подлвжащите здрави тъкани и по този начин се разпространява в целия организъм. Екзотоксинът блокира белтъчната синтеза в клетките и уврежда най-вече нервните клетки, клетките на надбъбреците, бъбреците, сърцето и черния дроб.

Най-видимият и често срещан симптом на дифтерия е дебелият, сив налеп върху гърлото и сливиците. Други чести симптоми са:

• треска;
• подути лимфни възли;
• силна, лаеща кашлица;
• възпалено гърло;

При прогресирането на инфекцията могат да възникнат допълнителни симптоми, включително:

• затруднено дишане или преглъщане;
• промени в зрението;
• неясна реч.

Имунитет

Преболедувалите от дифтерия придобиват напрегнат антитоксичен имунитет, за доказване на имунитет при преболедували се използва пробата на Шик - върху вътрешната повърхност на предмишницата се въвеждат о,2 ml дифтериен токсин, ако след 72 часа се появят зачервяване и инфилтрация на мястото на въвеждане, организма не притежава имунитет.

Микробиологична диагностика

При съмнение за дифтерия лечението трябва да бъде започнато незабавно, преди да е пристигнал резултатът от микробиолочната лаборатория.

Изследват се:

• гърлен секрет;
• носен секрет;
• раневи секрет.

Изготвените препарати се оцветяват по Грам или Найсер. Извършва се посявка върху кръвен агар и биологична проба върху опитни животни.

Специфична профилактика и лечение

За профилактика на дифтерията се използва ваксина дифтерия, тетанус, коклюш, която съдържа инактивирани клетки на Bordetella pertussis (причинителя на коклюш) и пречистени тетаничен и дифтериен токсоиди, у нас ваксинирането е задължително за всички деца от 3 месеца до 12 години. Прилага се на втория, третия и четвъртия месец след раждането, като след това се извършват три реимунизации - на 1, 6 и 12 годишна възраст.

Инфекция с Corynebacterium diphtheriae лечение - еритромицин, терациклини.