Арбовируси - причинители на трансмисивни инфекции

Обща характеристика

Сборното понятие Арбовируси се използва за обобщаване на причинителите на вирусните трансмисивни инфекции. Арбовирусните представители принадлежат към семействата:

• Flaviviridae;
• Reoviridae;
• Arenaviridae;
• Asfarviridae;
• Tagaviridae;
• Bunyaviridae;
• Filoviridae;
• Rhabdoviridae.

Арбовирусните инфекции (вирусни трансмисивни инфекции) са остро протичащи, заразни зоонози с природно огнищен характер. Те се характеризират с развитието на токсико-инфекциозен синдром, специфично увреждане на ЦНС и увреждане на различни органи и системи. Част от предизвиканите от арбовируси инфекции могат да протекат и като бързопреходни състояния - вирусни трески.

Трансмисивните арбовирусни инфекции са:

1. двувълнова хеморагична треска;
2. жълта треска;
3. денга;
4. Японски енцефалит;
5. енцефалит Сен-Луи;
6. кърлежов енцефалит;
7. кърлежова треска;
8. Omsk хеморагична треска;
9. Кримско-Консгонска хеморагична треска с бъбречен синдром;
10. Ебола;

Най-често документираното насекомо, което разпространява арбовируси е комарът. Въпреки това артроподи като кърлежите и бълхите могат да бъдат преносители на причинителите на арбовирусна инфекция.

Структура

Арбовирусите са представени почти изключително от вируси, съставени от РНК геном, Asfarviridae (причинител на Африканския свински грип) е единственият ДНК вирус. Всички арбовируси притежават сферичен тип симетрия, а размерите им варират от 50 до 200 nm при различните представители. Нуклеокапсидът им е защитен от външна липидна обвивка. Върху вирусната обвивка се намират хемаглутинини, те аглутинират еритроцитите на различни видове животни.

Хемаглутинините са гликопротеини с изразени антигенни свойства. Те предизвикват образуването на специфични антитела потискащи хемаглутинацията.

Култивиране

Арбовирусите се размножават добре в голям диапазон от клетъчни култури. За научни цели се използва култивиране на вирусите в кокоши ембриони и комарите Aedes aegypti.

Епидемиология и резистентност

Арбовирусите са термолабилни и загиват при температура от 18-20 градуса за 2 часа, а при температура от 60 градуса - за 20-30 мин. Формалинът и ултравиолетовите лъчи ги убиват за няколко минути.

Арбовирусите се откриват във всички умерени и тропически зони, но те са най-разпространени в тропиците поради
изобилието от животни и членестоноги. Те се поддържат в природата, като преминават през цикъл между гостоприемник (организъм, в който вируса се размножава) и вектор (организъм, който пренася и предава вируса на други организми). За арбовирусите векторите обикновено са комари, кърлежи и други артроподи, които консумират кръвта на гръбначните животни. Арбовирусите се размножават в тъканите на векторите без да предизвикват заболяване у тях. В природата арбовирусите паразитират в организма на различни видове птици, млекопитаещи, студенокръвни, кърлежи, комари, папатаци. При арбовирусната инфекция се развива виремия и членестоногите смучейки кръв от тях стават вектори на арбовирусите.

Въпреки че ухапванията от насекоми са най-разпространеният начин, по който се предават арбовирусните инфекции, те могат да се разпространяват и чрез:

• слюнка;
• кръвопреливане;
• трансплантация на органи.

Патогенеза и клинична картина

Съществуват повече от 450 арбовируса, от тях около 100 са известни като човешки патогени.

Видът на вирусния причинител, степента на вирусно умножение и неговата локализация в тъканите определят клиничното протичане на трансмисивната инфекция.

Представител на семейство Togaviridae причинява хеморагичната треска Чукунгуня, протичаща с треска, невропатия и сомнолентност (унесеност).

Семейство Flaviviridae включва 65 вида вируси. Те се разпределят в следните групи:

• вируси, пренасяни чрез комари, причинители на - жълта треска, Денга, Японски енцефалит, енцефалит Сен-Луи;
• вируси, пренасяни от кърлежи, причинители на - кърлежов енцефалит, кърлежова треска, Омска хеморагична треска.

Към семейство Bunyaviridae принадлежат над 300 вируса, представители на семейството причиняват хеморагична треска с нефритен синдром.

Семейство Arenaviridae - в него принадлежат причинителите на боливийската и аржентинската хеморагични трески.

В семейство Filoviridae се включва причинителя на Ебола - Ebola virus.

Семейство Reoviridae включва причинителят на кърлежовата треска.

Инфекциите, причинени от арбовируси, могат да бъдат разделени в три категории:

1. вирусни трески със или без появата на макулопапулозен обрив;
2. енцефалити;
3. хеморагични трески.

Вирусни трески:

• Денга;
• папатациева треска (москитова треска);

Енцефалити:

• Кърлежов енцефалит;
• Двувълнов менингоенцефалит;
• Конски енцефаломиелити;

Хеморагиочни трески:

• Кримско-конгоанска треска;
• Жълта треска;
• Хеморагична треска с бъбречен синдром.

Микробиологична диагностика

Изследва се кръв от болните през първите дни от заболяването, последвано от заразяване на опитни животни, което позволява изолирането на вирусните агенти. След тяхното изолиране арбовирусите се подлагат на серологични методи за изследване като ELISA и реакция за задържане на хемаглутинацията.

Специфична профилактика

Изработват се ваксини с вируси, получени от заразени животни. Вирусите се инактивират използвайки 0,1 % формалин.