Хеморагична треска Ebola МКБ A98.4

Хеморагична треска Ebola е тежко, често фатално заболяване при хората.

Причинител на заболяването е Ebola virus, от семейство Filoviridae, който е устойчив на външни условия. Идентифицирани са пет вида Ебола вируси, като за четири от тях се знае, че причиняват заболяване при човека: Ebola virus (Zaire Ebola virus), Sudan virus (Sudan Ebola virus), Tai Forest virus(Tai Forest Ebola virus), Bundibugyo virus (Bundibugyo Ebola virus). Петият е Reston virus (Reston Ebola virus), причиняващ заболяване при нечовекоподобни маймуни и не засяга човека.

Вирусът на хеморагичната треска Ebola първоначално е бил открит през 1976 близо до река Ебола в Демократична Република Конго. Оттогава има спорадични случаи на инфекцията в Африка. Последната е през 2014 година в западна Африка.

Природният резервоар на инфекцията остава неизвестен. Четири от петте вируса се откриват при животни, обитаващи Африка, като диви гризачи, прилепи и маймуни, които се приемат като вероятен резервоар и източник на заразата. Оттук се предполага, че първият пациент се е заразил от контакт с инфектирано животно. Преносът на заразата от пациент на пациент води до повишаване на броя на заразените и се нарича ефект на разпространение.

Болният човек е силно заразен. Пътищата на заразяване са алиментарен, чрез пряк контакт с наранена кожа, мукозни мембрани (очи, нос, уста), с кръв или с телесни течности (урина, слюнка, пот, фекалии, стомашно съдържимо след повръщане, майчино мляко, семенна течност) от болен пациент или от предмети (игли и спринцовки), заразени с вируса. Инструментите без адекватна дезинфекция са потенциални източници на зараза. Наблюдава се и голяма честота на вътреболнично заразяване. Здравни служители, които се грижат за болни от Ebola пациенти, са с най-висок риск от заразяване. Заразата може да се разпространи бързо сред медицинския персонал, особено ако не използват персонални защитни средства.

След проникване на вируса в организма, той навлиза в кръвта и от там в различни органи и тъкани. Вирусът е вазотропен (уврежда ендотела на кръвоносните съдове).

Инкубационният период на хеморагична треска Ebola е 7-14 дни.

Симптомите, характерни за Ебола са треска, силно главоболие, мускулни болки, слабост, умора, диария, повръщане, коремна болка, кървене, обширно посиняване по тялото.

Началото е внезапно с изразен токсоинфекциозен, краниофарингеален и гастроентеритен синдроми. Характерни за заболяването са холероподобните диарийни изпражнения. Бързо настъпва дехидратация на организма (загуба на вода). По кожата се появява макуло-папулозен обрив, а при палпация на корема се наблюдава увеличаване на черния дроб и слезката (хепатоспленомегалия).

Във втория стадий на заболяването се появява и хеморагичният синдром, който е много тежък с обилни кръвотечения от кухинните органи (стомах, черва). Много честа проява е фарингитът, който се характеризира със зачервяване на гърлото, налепи по тонзилите и силни болки.

Еволюцията на заболяването е лоша, болните страдат от дехидратация или развиват инфекциозен шок и често завършват летално.

Диагнозата Ebola се поставя трудно на човек, който е бил заразен преди няколко дни, поради ранните симптоми, които не са характерни само за вируса на Ebola и се наблюдават при пациенти с по-често срещани заболявания, като малария или коремен тиф. Ако човек има ранни симптоми на Ebola и е имал контакт с болен човек, заразени животни или предмети, трябва да бъде изолиран и съответните здравни власти уведомени. По това време проби от пациента могат да бъдат взети и тествани за потвърждаване на инфекцията. Вирусът се открива в кръвта само след началото на симптомите, най-често по време на треската, която е в резултат на повишаване нивата на циркулиращия вирус в човешкото тяло. Диагнозата се поставя въз основа на клинико-епидемиологичните данни. Взема се кръв, урина и изпражнения за изследване. Лабораторните тестове, които се използват за поставяне на диагнозата включват: ELISA (IgM ELISA), PCR (Полимеразна верижна реакция) или изолиране на вируса. Наличието на IgM и IgG антитела може да докаже заболяването на по-късен етап или след оздравяване.

Все още липсва одобрена ваксина или антивирусен медикамент срещу вируса на Ебола, но наскоро се започнаха тестове на експериментална ваксина върху хора, именно поради епидемията в западна Африка.

Лечението на хеморагична треска Ebola е симптоматично. Прилага се комбинация от реконвалесцентен серум, плазма или интерферон.

Прогнозата е много сериозна, поради високия леталитет. Шансовете за оцеляване значително се подобряват, ако рано се започне вливане на интравенозни разтвори и се следи за добър баланс на електролитите, мониторинг на кислородния статус и кръвното налягане, своевременно лечение на други инфекции, ако се появят. Възстановяването зависи от добрата клинична грижа за пациента и отговора на имунната система.

Пациентите, които се възстановяват от Ебола образуват антитела, които остават до около 10 години след инфекцията. Не се знае дали хора, които са се излекували от Ебола са имунизирани до края на живота си и дали могат да се заразят от други разновидности на вируса.

Веднъж излекували се от Ebola, хората не могат да бъдат източници на зараза. Вирусът, обаче е бил засечен в семенна течност на пациенти след излекуване, но не е ясно дали причинителят може да се разпространява чрез сексуален контакт (включително и орален секс). Като предпазна мярка се препоръчва, пациентите от мъжки пол да се въздържат от сексуален контакт до три месеца след излекуването.