Енцефалит St Louis МКБ A83.3

Енцефалитът St Louis е остро инфекциозно заболяване с природна огнищност, протичащо с токсиинфекциозен синдром и неврологични прояви.

Заболяването се причинява от вирус със същото име - St. Louis encephalitis virus. Името на вируса датира от 1933г., когато в рамките на пет седмици избухва енцфалитна епидемия в близост до Сейнт Луис, щата Мисури.

Източник на инфекцията са гризачи, домашни птици и болният човек. Преносители са комарите от рода Mansonia, които се заразяват чрез ухапване на заразени птици. След това комарите предават инфекцията на хората и животните също чрез ухапване. Нито заразената птица, нито заразения комар са болни. Боледува само човекът. Той не може да предава инфекцията на други хора. Възприемчиви са всички възрасти.

Заболяването протича епидемично през 1 до 4 години в природните огнища. В около 10 до 70% от здравото население в ендемичните райони са намерени антитела срещу причинителя.

Енцефалитът St Louis е разпространен в САЩ, Канада, Аржентина, северната част на Мексико. Заболяването се среща по-често в края на лятото и началото на есента.

Инкубационният период варира от 4 до 21 дни. Наблюдават се разнообразни клинични форми:

• фебрилно заболяване - остро настъпващо температурно състояние, със силно главоболие, продължаващо няколко дни и преминаващо напълно без други прояви
• неврологични форми - проявяват се с развитие на енцефалит, серозен менингит или менингоенцефалит, силно главоболие, треска, ступор, кома. Наблюдават се менингеални явления с ликворни промени. Пациентите имат спастични парези и парализи на крайниците и черепно-мозъчните нерви

Заболяването продължава около 7 до 10 дни. В крайните възрасти - кърмаческа и старческа, протича значително по-тежко.

Диагнозата енцефалит St Louis се поставя по клинични и епидемиологични данни. Окончателната диагноза е вирусологична.

Не съществува етиологична терапия. Лечението е насочено към овладяване на мозъчния оток и поддържане на жизненоважните функции на организма. За момента липсват ваксини и специфични имуноглобулини срещу заболяването.

Прогнозата при леките форми е добра. Лоша е при пациенти от крайните възрасти, при които леталитетът е около 20 до 40%.