Тест за туларемия

Тест за туларемия е антигенен серологичен тест за откриване на антитела в кръвни проби и други течности от заразеният пациент срещу причинителя на туларемията Francisella tularensis.

Туларемията е бактериална инфекция, която представлява остро протичащо заболяване при животински видове и човек.

Туларемията се нарича още заешка треска.

Туларемията се причинява от малка грам-отрицателна пръчковидна бактерия - Francisella tularensis, която се среща в два варианата - A и B.

Формите на туларемия са: 

• оро-фарингеална;

• улцеро-гландуларна;

• пулмонална;

• окуло-гландуларна;

• тифоидна;

• пневмонийна.

Човек може да се зарази с туларемия при ухапване от членестоноги, чрез пряк контакт със заразени животни, инфекциозни тъкани от животински произход или течности, чрез поглъщане на заразена вода или храна, или при вдишване на заразен аерозол. Не се предава от човек на човек.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Тестът за туларемия се провежда в случай на съмнение за наличие на туларемия.

Симптимите при туларемия са:

• треска;

• фарингит;

• повръщане;

• диария;

• болки и зачервяване на очите;

• сълзене на очите;

• рани от вътрешната страна на клепача;

• поява на кожна язва на мястото на инокулацията (одраскване или ухапване);

• увеличение на локалните и регионални лимфни възли;

• в по-късен етап се появява спленомегалия – увеличаване на размерите на слезката

• атипична пневмония, при която смъртността е над 30%.

Инкубационният период при туларемията е 2-10 дни.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Преди извършване на тест за туларемия не е необходима предварителна подготовка от страна на пациента.

Метод на провеждане на изследването:

Антителата се синтезират от имунната система на човек при наличие на активна инфекция с цел да се предпази организма.

Антителата се отделят в кръвта на човек и именно за осъществяване на теста е необходимо наличие на кръвни проби.

Кръв се взема от венозен кръвоносен съд на ръката.

След това в лабораторни условия се отделя серума от кръвта и в него се търсят антитела срещу Francisella tularensis с помоща на специални реактиви, предназначени само за туларемия (серология).

Тестове за туларемия, които се използват по-често в практиката:

1.Имунофлуоресцентен метод за доказване на антитела срещу F. tularensis – индиректен метод.

В серума от кръвта се търсят антитела срещу Francisella tularensis с помоща на специални реактиви, предназначени само за туларемия (серология).

2.Реакция аглутинация – тип Видал, реакция непряка хемаглутинация.

Серологичната диагностика е водеща за изясняване на диагнозата.

Най- разпространеният серологичен тест за туларемия е аглутинационният тест.

Аглутиниращите антитела се откриват през 2-та седмица на боледуването от туларемия. Титрите обикновено са най-високи между 4-та и 5-та седмици след заразяването. За диагностични титри се приемат такива, които са равни или по- големи от 1:160. Четрикратното нарастване или намаляване на титъра потвърждава диагнозата (сероконверсия). Аглутиниращи антитела и от двата класа (ИгГ и ИгМ), могат да останат с висок титър за повече от 10 години след боледуване от туларемия.

3.Имунофлуоресцентен метод за откриване на Francisella tularensis в клиничен материал (ДИФ)

За откриване бактериите на F. tularensis може да се използва микроскопирането на препарат оцветен по Грам. Поради незначителния брой на бактериите в клиничните материали, малкия им размер и предимно вътреклетъчното им пребиваване, този метод не потвърждава или отхвърля диагнозата туларемия.  Туларемийни бактерии се изобразяват като светещи на тъмен фон, доказваше присъствието на тези микроорганизми в патологичния материал.

4.Генетични методи за откриване на ДНК на туларемийния причинител.

Използване на PCR техниките за откриване на специфична туларемийна ДНК в клинични материали от пунктати, кръв и други течности от организма.

Какво ще усещате по време на изследването?

По време на изследването може да усетите лек дискомфорт и леко убождане от иглата, с която се взема кръв, необходима за изследването.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Рискове от извършване на теста за туларемия при някои пациенти са:

• кървене от мястото на вземане на кръв;

• образуване на хематом на мястото на вземане на кръв;

• възникване на инфекция;

Резултати от проведеното изследване:

Наличието на антитела срещу Francisella tularensis означава, че има инфекция - туларемия.

Възможно е в ранен етап от заболяването да не се откриват антитела, но пациентът да има туларемия. Поради тази причина тест за туларемия се повтаря няколко седмици след направения първи тест, с цел да се отхвърли или потвърди туларемия при изследвания пациент.

Възможно е да се открие висок титър на антитела при пациент, който преди няколко години е боледувал от туларемия, но в момента на изследването да няма активна инфекция на туларемия.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Няма противопоказания, при които не трябва да се провежда теста за туларемия.

Ако при пациента има риск от кървене след извършване на пункцията, то тя не се провежда. За определяне на туларемийния причинител се използват други материали.