Изследване на слезка

Изследването на слезката се провежда, за да диагностицират различни увреждания или заболявания на слезката.

Слезката е орган, който е разположен между 9 и 11 ляво ребро. Изградена е от бяла и червена пулпа. Бялата пулпа се състои от лимфни фоликули, а червена от венозни синуси и капиляри, изпълнени с еритроцити.
Слезката е важен кръвен филтър и изпълнява следните функции:

• Лимфопоеза – процес на произвеждане на лимфоцити

• Еритропоеза – до петия месец от вътреутробното развитие на човека в слезката се извършва синтез на еритроцити. През шестия месец този процес се преустановява и след раждането в слезката нормално не се извършва хемопоеза.

• Отстраяване на остарелите и анормални еритроцити, тромбоцити и бели кръвни клетки. Слезката има уникалната способност да открива еритроцити дори и с минимални увреждания и дефекти от лекарства и антитела и да ги разрушава.

• Резервоарна функция – кръвно депо. При нужда слезката може да намалее до толкова, че да освободи 100мл. кръв в други области на кръвообращението.

След отстраняване на слезката (спленектомия) настъпват промени в структурата на еритроцитите. Може да се получи левкоцитоза (повишаване на количеството на левкоцити в кръвта) и тромбоцитоза (повишаване на количеството на тромбоцити в кръвта). Възприемчивостта към инфекции е повишена. Спленектомията може да се окаже полезна в случаите на понижено ниво на тромбоцити в кръвта (тромбоцитопения).

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Слезката реагира на почти всички инфекциозни заболявания, засягащи черния дроб, на които от своя страна организмът реагира с увеличаване на размерите му – хепатомегалия. Едновременното увеличаване размерите на слезката и черния дроб се нарича спленохепатомегалия.

Целенасочено изследване на слезката се извършва при заболявания на кръвната и кръвотворната система. Това включва:

• Обемни процеси, дължащи се на разрастване на злокачествена тъкан в паренхима на слезката (ходжикинови и неходжкинови лимфоми, остри и хронични левкози).

• Пролиферативни процеси, с разрастване на съединителна тъкан – миелофиброза и остеомиелосклероза, хемолитични анемии и полицитемия.

• Нарушена липидна обмяна, генетично детерминирани – натрупвани на холестерол в слезката.

• Други - абсцеси, рецидивиращи тромбози с инфаркти на слезката, инфекциозни заболявания – хепатит, чернодробна цироза, туберкулоза, тиф, сепсис.

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не е необходима предварителна подготовка за провеждане на изследването, освен ако специалистът не прецени според индивидуалните особености на пациента. Примерно при по-пълни хора е добре да не са консумирали храна 4-5 часа преди провеждане на някои видове изследвания.

Метод на провеждане на изследването

Методите за изследване на слезка се разделят на следните основни групи:

1. Физикални изследвания:

• Анамнеза – специалистът задава целенасочени въпроси за оплакванията на пациента – кога са се появили, колко дълго продължават, има ли облекчение в определена поза.

• Оглед – кожата и видимите лигавици при жълтеница или анемия са съответно с жълтеникав или блед отенък.

• Палпация – пациентът е в легнало положение, специалистът с различни похвати и разположение на ръцете си, палпира коремната повърхност. По този начин се обръща внимание на големината на слезката, респираторната и подвижност, плътността и повърхността и.

• Перкусия – пациентът е в дясно странично положение а сециалистът с леко почукване с двете си ръце установява различния в звука, който се получава и преценя съответните граници на слезката.

• Аускултация – извършва се с помощта на стетоскоп.

2. Инструментални изследвания:

• Ехография на слезка – изследва големината и морфологията на слезката. Това е най-бързият и високоинформативен метод.

• Компютърна аксиална томография (КАТ) и магнитно-резонансното изображение визуализират слезката много точно.

• Рентгенография на слезка

• Селективна ангиография – установяват се съдови аномалии.

• Пункция – взема се малка частица от органа и се изпраща за хистологично изследване, прилага се много рядко.

• Лабораторни изследвания – взема се кръв и се определя броя на формените елементи – еритроцити, тромбоцити и левкоцити.
  
  

Какво ще усещате по време на изследването?

Изседванията на слезката не са болезнени. Възможно е при наличието на дадено заболяване, съпътстващата болка, която е основното оплакване и тежестта под дясното подребрие да се повишат умерено и за кратко по време на изследването.
 

Има ли рискове от провеждането на изследването?

От всички изброени методи на изследване на слезката, единствено пункцията на слезката крие рискове за пациента – кръвоизлив при нарушение на паренхима на органа, който по-късно може да абсцедира (загнояване) при неспазване правилата на асептика и антисептика. Затова и самия метод се извършва много рядко в крайни случаи.

Резултати от проведеното изследване:

При провеждане на различните изследвания на слезката се получават различни информативни резултати.

   Нормални стойности:

При липса на увреждане на слезката не се отчита промяна в нейните форма, разположение и големина.

   Отклонения от нормата:

При някои заболявания обаче може да се наблюдават следните отклонения от нормата:

• Плътна консистенция на слезката – системен процес;

• Мекоеластична консистенция – при сепсис и абсцес;

• Гладка или неравна повърхност с остър или заоблен ръб и болезнена – при остри и хронични инфекции;

• Периспленално триене – при далечни инфаркти.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Основно противопоказание за изследване на слезка е съмнението за абсцес на слезката. В този случай палпация не бива да се извършва, поради опасност от разкъсване на абсцесната обвивка и последващо развитие на перитонит, което допълнително би влошило състоянието.