В личната анамнеза има алергия към лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества МКБ Z88

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми при алергия

› Диагностициране и тестове за доказване на алергията

› Лечение при развитие на алергична реакция

› Алтернативи в терапията 

Въведение

В случай, че в личната анамнеза има алергия към лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества е необходимо повишено внимание при необходимост от провеждане на специфична терапия и използване на представители от съответните групи.

Лекарствената алергия не е особено често състояние, но алергиите към някои определени лекарства и лекарствени групи се срещат по-често в сравнение с други.

Изключително важно е при развитието на реакция нейното различаване от характерните за съответните агенти странични ефекти, токсични прояви, както и нежелани лекарствени взаимодействия при неправилно комбиниране с други лекарства и биологични продукти.

Причини и рискови фактори

Основната причина за развитие на алергия е в неправилно възприемане на имунната система на съответните лекарствени агенти като чужди и стартиране на производство на антитела, в резултат от което при повторна среща настъпва остра реакция.

Наличието на близък роднина с подобна алергия, други подлежащи алергии или системни заболявания, агресивно имуносупресивно лечение и други повишават вероятността от развитие на алергия.

В зависимост от вида на конкретните алергени се различават:

• в личната анамнеза има алергия към пеницилин: една от най-честите алергии, която често израства с възрастта. При алергия към пеницилин са чести алергиите към цялата група на пеницилините, но са възможни и кръстосани реакции при приложение на цефалоспорини
• в личната анамнеза има алергия към други антибиотици: с относително ниска честота са алергиите към аминогликозиди, макролиди, линкозамиди, тетрациклини и други антибиотици
• в личната анамнеза има алергия към сулфонамидни препарати: алергията към сулфонамиди е относително честа, като най-висока е честотата към комбинираното антимикробно средство, съдържащо триметоприм и сулфаметоксазол. При алергия към сулфонамиди е необходимо повишено внимание и при използване на някои антидиабетни и други лекарства, показващи идентична химична структура
• в личната анамнеза има алергия към други противоинфекциозни средства: възможни са алергии към някои противогъбични средства, антивирусни лекарства, антипротозойни агенти и други
• в личната анамнеза има алергия към анестезиращо средство: в случай на алергия към локален или системен анестетик е необходимо използване на подходяща алтернатива за избягване на сериозни реакции
• в личната анамнеза има алергия към наркотично средство: алергията към конкретен опиоиден аналгетик позволява безопасно използване на другите представители от групата, но с различна структура
• в личната анамнеза има алергия към аналгетично средство: алергията към ибупрофен, аспирин и напроксен показва относително висока честота, докато към парацетамол е ниска
• в личната анамнеза има алергия към серум или ваксина: уточняването на истинска алергия от странични ефекти в този случай има особено важно клинично значение
• в личната анамнеза има алергия към други лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества: всяко едно лекарствено средство може да влезе в ролята на алерген и да провокира развитието на различна по тежест алергична реакция
• в личната анамнеза има алергия към неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества: рядко състояние, тъй като обикновено е възможно уточняването на конкретния агент и доказването на алергията

Характерни симптоми при алергия

Клиничната картина при развитие на алергия варира в изключително широки граници в зависимост от нейния вид, тежест и особености, като може да включва:

• локални симптоми: локалното приложение води до появата на симптоми скоро след нанасянето им, като това може да са зачервяване на кожата, поява на ситен обрив, мравучкане, подуване, сърбеж и други
• системни оплаквания: в рамките на няколко минути след приема на съответните лекарства са възможни гадене, повръщане, диария, ангиоедем, риноконюнктивит, повишение на телесната температура, задух, различни по вид и тежест неврологични прояви и други
• анафилактична реакция: остра, застрашаваща живота на пациента системна реакция, протичаща най-често с изразен задух, промени в сърдечната дейност, загуба на съзнание, шок и други
• забавени или късни алергични прояви: макар и описвани в много редки случаи, са възможни и забавени алергични реакции, като серумна болест, лекарствено индуцирана анемия, тромбоцитопения, тежки кожни нарушения, засягане на ставите, бъбреците, сърцето и други

Диагностициране и тестове за доказване на алергията

Във връзка с вероятността от израстване и самоограничаване на алергията с времето е необходимо нейното потвърждаване при данни в анамнезата и липса на скорошен контакт със съответния медикамент.

Това се постига с помощта на различни изследвания, като най-често се назначават:

• обстоен разпит и преглед: данни за вида и тежестта на алергията, нейната давност, наличие на други подлежащи заболявания и алергиии, наследствена предразположеност, прием на други лекарства
• кожен тест: популярен тест, особено преди лечение с антибиотици и химиотерапевтици, е скарификационната проба, състояща се в надраскване с игла на кожата в областта на предмишницата и накапване на разтвор от съответното антиинфекциозно средство. Локалните прояви, като обрив, зачервяване, подуване насочват към алергия, докато липсата им налага извършването на подкожно изследване за отхвърляне вероятността от фалшиво отрицателен резултат
• кръвни изследвания: проследяват се нивата на специфични показатели, включително имуноглобулини от тип Е, белите кръвни клетки, маркери на възпалението и други
• тест с натоварване: стартира се с ниска доза, която постепенно се повишава през интервал от 30 до 60 минути при липса на реакции до достигане на терапевтичната, като през цялото време пациентът се проследява активно

Лечение при развитие на алергична реакция

Терапевтичното поведение се определя в зависимост от вида, тежестта и особеностите на алергичната реакция, като може да включва най-общо:

• овладяване на локалните прояви: при засягане на кожата, лигавиците, очите обикновено се препоръчва преустановяване контакта с алергена, нанасяне на подходящи локални противоалергични средства, най-често от групата на антихистамините
• лечение на системните прояви: при развитие на системни оплаквания се назначава системен прием (перорален или инжекционен) на подходящи противоалергични агенти, като освен антихистамини често се налага включване и на подходящи кортикостероиди в кратки курсове, в дози, съобразени с възрастта и особеностите на пациентите
• терапевтично поведение при анафилаксия: при развитие на анафилаксия са необходими спешни реанимационни мероприятия в комбинация с противоалергично лечение, приложение на епинефрин и стабилизиране на виталните показатели във връзка с опасността от развитие на сериозни, животозастрашаващи усложнения

Алтернативи в терапията

Алтернативите в терапията в случай, че в личната анамнеза има алергия към лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества налага използването на други препарати от същата група, използване на други групи лекарствени средства или използване на съответния агент при провеждане на необходимите алергологични изследвания и установяване на липса на алергия във връзка с вероятността от израстване или отшумяване на реакцията при продължителна липса на контакт със съответните средства.

Изображения: freepik.com