В личната анамнеза има алергия към други лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества МКБ Z88.8

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми при алергия

› Диагностициране и тестове за доказване на алергията

› Лечение при алергична реакция

› Алтернативи в терапията

Въведение

В случай, че в личната анамнеза има алергия към други лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества, е необходимо повишено внимание при необходимост от провеждане на лечение с агенти от тези групи.

Важно е различаване на истинската алергична реакция от псевдоалергията и възможните странични и токсични ефекти, нежелани лекарствени взаимодействия при употреба на лекарствата.

Причини и рискови фактори

Сред основните причини за развитие на алергия се дължат имунологичните нарушения, провокиращи образуването на антитела към съответното лекарство след среща на организма с него и развитие на бурна имунологична реакция при повторна или поредна среща.

За развитие на алергия е необходим поне един прием преди това на съответните лекарства, за разлика от страничните и токсични ефекти, които могат да се наблюдават още след първата употреба.

В ролята на алерген теоретично могат да влязат лекарства от всички познати фармакологични групи, но по-чести са алергиите към антибиотици и химиотерапевтици, някои аналгетици, лекарства, използвани в хематологията и онкологията, биологични продукти и други.

Изложени на по-висок риск от развитие на алергична реакция са пациенти с наличие на подлежащи потвърдени алергии (към храни, лекарства, полени, животински продукти), позитивна фамилна анамнеза (близък роднина с алергия към лекарства), тежки имунологични нарушения, агресивно имуносупресивно лечение и други.

Характерни симптоми при алергия

Клиничната картина при алергия зависи до голяма степен от начина на приложение на съответната субстанция (локално, перорално или инжекционно), тежестта на алергията и особеностите в имунологичния терен при всеки отделен пациент.

Най-общо са възможни следните признаци на алергия:

• локални симптоми: при приложение върху кожа и лигавици често настъпва зачервяване, подуване, поява на ситен обрив, сърбеж, изтръпване, докато при приложение в очите освен зачервяване, парене, сърбеж, често настъпва и повишена слъзна секреция, подуване и други
• системни прояви: подуване на лицето или развитие на генерализиран оток, затруднен говор, преглъщане и дишане, гадене, повръщане, диария, различни по вид и тежест неврологични прояви, промени в сърдечния ритъм и честота и други
• анафилактичен шок: представлява остро развиваща се, изключително тежка, системна алергична реакция, потенциално застрашаваща живота на пациента и изискваща спешна медицинска помощ. Проявява се с ангиоедем, уртикария, тежки неврологични прояви, включително и загуба на съзнание, изразен задух и затруднено дишане, промени в кръвното налягане и пулса
• забавени алергични реакции: макар и в много редки случаи са възможни и забавени алергични реакции, развиващи се няколко дни или няколко седмици след приема на съответните лекарства или биологични продукти. Такива са например серумната болест, лекарствено-индуцираната анемия, тромбоцитопения, кожни прояви, засягане на бъбреците, ставите и други

Диагностициране и тестове за доказване на алергията

Обикновено при данни в личната анамнеза за лекарствена алергия се предприема такова терапевтично поведение, което да изключи употребата на съответните субстанции. При необходимост от провеждане на специфична терапия именно с тези агенти, за които има данни за алергия, може да се наложи нейното потвърждаване с помощта на специфични тестове.

Необходимо е изясняване на давността на алергията, степента на изява на клиничните прояви, техния вид и тежест, както и изясняване на наличието на положителна фамилна анамнеза за алергии, наличие на други подлежащи заболявания, прием на лекарства и някои други фактори, които могат да повлияят върху риска от развитие на алергия.

За потвърждаване на наличната алергия могат да се използват различни тестове, като например кожен тест, скарификационна проба, кожен пач тест, тест с постепенно повишаване на дозата, подробни кръвни изследвания с проследяване нивата на някои специфични маркери и имуноглобулини.

Най-често се прилага кожният тест в комбинация с кръвни изследвания, като тестът се състои в надраскване с остра игла кожата в областта на предмишницата в две успоредни линии, като едната служи за контрола, а върху другата се накапва разтвор от изследваната субстанция. При липса на локална реакция за потвърждаване на теста субстанцията може да се приложи подкожно в ниска доза.

Повторната липса на локални промени насочва към липса на алергия, но не изключва напълно вероятността от развитие на алергична реакция.

Лечение при алергична реакция

Терапевтичният подход при развитие на алергия е комплексен и строго индивидуален, като е необходимо своевременно преустановяване приема на съответните субстанции и овладяване на наличните прояви.

Локалните симптоми се повлияват успешно с подходящи антихистамини под формата на крем, гел, разтвор за локална употреба, пудра и други, докато при системна реакция е необходим прием през устата (при леки симптоми) или инжекционно (при тежки прояви и сериозна алергична реакция).

Често освен подходящи антихистамини за овладяване на алергията се прилагат и някои кортикостероиди локално, перорално или инжекционно в подходящи доза и концентрация, съобразени с възрастта и индивидуалните особености на пациента.

При развитие на анафилаксия допълнително в кратки срокове се назначава и епинефрин в комбинация със спешни реанимационни мерки за стабилизиране състоянието на пациентите.

Алтернативи в терапията

При наличие на потвърдена алергия към определени лекарства или биологични продукти при необходимост от провеждане на специфична терапия се налага подбор на подходящи алтернативи от други фармакологични групи с повишено внимание при риск от кръстосана реакция.

Изображения: freepik.com