В личната анамнеза има алергия към аналгетично средство МКБ Z88.6

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми при алергия към аналгетично средство

› Диагностициране и тестове за алергия към аналгетично средство

› Лечение при алергична реакция

› Алтернативи в терапията

Въведение

В случай, че в личната анамнеза има алергия към аналгетично средство, се налага повишено внимание при нужда от лечение с лекарства от голямата група на неопиоидните аналгетици, към която се включват едни от най-често използваните в практиката обезболяващи, противовъзпалителни и температуропонижаващи агенти.

Алергията към аналгетици показва относително висока честота, като по данни от различни източници засяга около два до четири процента от световното население. Необходимо е различаване на истинската алергия от някои характерни за тези лекарства странични и токсични ефекти, както и нежелани лекарствени взаимодействия при неправилно комбиниране с други лекарства.

Причини и рискови фактори

Истинската алергия към аналгетични средства се проявява с развитието на локални или системни симптоми след повторен или пореден прием на лекарството. Страничните и токсични ефекти могат да се проявят още след първия прием, като обикновено нямат толкова остро протичане.

Характерно за алергията към аналгетици е:

• основни алергени: най-честите алергени от групата на аналгетиците са аспирин, ибупрофен и напроксен, като при потвърдена алергия към аспирин се наблюдава повишена честота на алергия или хиперсензитивност и към някои други обезболяващи. Алергията към парацетамол е сред най-редките, като при употреба в стандартните дози парацетамол рядко води и до развитие на сериозни странични ефекти, което е и една от основните причини за безопасния му прием при бебета, малки деца и бременни
• причини за алергия: алергичната реакция обикновено е IgE-медиирана и се дължи на погрешно разпознаване на имунната система на съответната субстанция и възприемането като чужда, патогенна, с производство на антитела и развитие на алергична реакция при последваща среща
• рискови фактори: рисковите фактори за алергия към обезболяващи включват положителна фамилна анамнеза, наличие на други потвърдени алергии, някои автоимунни заболявания, значително потиснат имунитет, провеждане на агресивно онкологично лечение и други

Характерни симптоми при алергия към аналгетично средство

Клиничната картина в случай на прием на медикамент от групата на аналгетиците, към който пациентът е алергичен, варира в изключително широки граници, като зависи от вида и тежестта на алергията, лекарствената форма на медикамента (за локална, перорална или инжекционна употреба), индивидуалната чувствителност, подлежащи заболявания и редица други фактори:

• локални симптоми: локалните прояви обикновено включват мравучкане по кожата, парене, зачервяване, затопляне, изтръпване в областта, поява на ситен обрив и други
• системни оплаквания: системните признаци на алергия варират в широки граници и могат да включват гадене и повръщане, диария, задух, уртикария, подуване, главоболие, неврологични оплаквания и други
• анафилактична реакция: анафилактичната реакция и анафилактичният шок представляват остри прояви на тежка, системна алергия, потенциално застрашаваща живота на пациента. Проявяват се най-често с оток, водещ до затруднен говор, дишане и преглъщане, тежки неврологични прояви със загуба на съзнание, промени в пулса, сърдечната дейност със засягане на виталните показатели

Диагностициране и тестове за алергия към аналгетично средство

Обикновено при данни в личната анамнеза за алергия към аналгетично средство се предприема лечение с други агенти от същата или различна група, които доказано не провокират алергична реакция и няма риск от кръстосана реакция.

В случай на нужда от провеждане на лечение именно с аналгетика, към който има данни за алергия, може да се наложи потвърждаване на алергията. Това се осъществява най-често с кожен тест, като в областта на предмишницата след надраскване с тънка игла на кожата се нанасят малки количества от съответния медикамент под формата на разтвор. При липса на локални промени съответният агент се прилага подкожно в областта на предмишницата, като липсата на реакция в масовия случай насочва към липса на алергия.

При подозрения в достоверността на кожния тест може да се предприеме тест с постепенно покачване на дозата, като се започва с прием на многократно по-ниски дози, следи се за реакция и при липса на такава дозите постепенно се повишават до достигане на терапевтичната доза.

Често се назначават и пълни кръвни изследвания с проследяване нивата на имуноглобулините, особено на имуноглобулин тип Е, показателите от белия кръвен ред и редица други маркери.

Лечение при алергична реакция

Терапевтичният подход при развитие на алергия към аналгетици се определя в зависимост от вида и тежестта на реакцията, наличието на сериозни увреждания на общото състояние, риск от усложнения и други, като най-общо включва:

• овладяване на локалните прояви: в случай на локална алергия при употреба на аналгетици за приложение върху кожата и лигавиците обикновено се препоръчва преустановяване на контакта с алергена, измиване с подходящи, неутрални агенти, локално приложение на подходящи антихистамини. Леките реакции отшумяват и без специфично лечение, само с преустановяване на контакта с алергена
• овладяване на системните прояви: при развитие на системни оплаквания и обширна алергична реакция лечението включва прекратяване употребата на съответния аналгетик, перорален прием на подходящи антихистамини, а при нужда и перорален или инжекционен прием на кортикостероиди в дози и концентрации, съобразени с възрастта, теглото и общото състояние
• лечение при анафилаксия: в случай на анафилактична реакция е необходимо своевременно провеждане на спешни реанимационни мероприятия за стабилизиране състоянието на пациента, провеждане на агресивно противоалергично лечение, епинефрин и овладяване на симптоматиката, стабилизиране на виталните показатели

Алтернативи в терапията

В случай, че в личната анамнеза има алергия към аналгетично средство и необходимост от провеждане на терапия за обезболяване могат да се използват различни алтернативи. Множеството различни групи аналгетици позволяват безопасна употреба на представители от останалите групи при наличие на алергия към конкретен медикамент.

Изображения: freepik.com