В личната анамнеза има алергия към наркотично средство МКБ Z88.5

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми при алергия към наркотично средство

› Диагностициране и тестове за алергия към наркотично средство

› Лечение при алергична реакция

› Алтернативи в терапията

Въведение

В случай, че в личната анамнеза има алергия към наркотично средство е необходимо повишено внимание при необходимост от използване на някои от представителите в голямата група на опиоидните аналгетици. Групата на опиоидите показва относително голяма разнородност, като лекарствата се използват за лечение на редица заболявания и оплаквания, най-често свързани с болков синдром.

Причини и рискови фактори

Алергията към наркотични средства се среща относително рядко в клиничната практика, като са необходими допълнителни, задълбочени и в мащабен аспект изследвания за уточняване на честотата.

Причината за развитие на алергията обикновено се корени в разпознаване на имунната система на отделните субстанции като патогени, продукция на антитела, насочени към тях и съответно отключване на различна по тежест реакция при последваща среща.

Групата на опиоидните аналгетици е разнородна, като някои от представителите по-често провокират реакция в сравнение с останалите, за което допълнителна роля играят и някои рискови фактори:

• чести алергени: сред най-честите алергени от групата на опиоидите се включват тези с натурален или естествен произход и полусинтетичните, например морфин, бупренорфин, кодеин, меперидин. В зависимост от тяхната химична структура и отнасяния опиоидите се подразделят допълнително и на фенантренови (кодеин, морфин, оксикодон), фенилпиперидинови (меперидин, фентанил) и фенилхептанови (метадон, пропоксифен), като алергията към лекарство от определена подгрупа не изключва възможността от провеждане на лечение с агент от друга подгрупа
• рискови фактори: основният фактор е наличието на близък роднина с подобна алергия, но също и наличие на множество подлежащи алергии в личната анамнеза на пациента (към храни, полени, животински субстанции, към други лекарства). Пациентите с изразен спад в имунната система са изложени на по-висок риск от алергия, като при тях е необходимо задължително предварително тестване при извършване на диагностични и терапевтични интервенции, използващи високи дози опиоиди

Характерни симптоми при алергия към наркотично средство

В случай на данни в личната анамнеза за алергия към конкретен опиоид може да бъде много трудно различаването само по анамнестичните данни на изключително характерните за тази група лекарства странични ефекти, псевдоалергия и истинска алергия.

При необходимост от повторно лечение се проследява внимателно и обстойно състоянието на пациента, като се следи за съответните симптоми, насочващи към едно от трите състояния:

• странични ефекти: тези реакции са предвидими, очаквани и сравнително чести, като се проявяват няколко дни след стартиране на лечението. Симптомите могат да варират в широки граници, но най-често включват констипация (запек), страничен ефект, характерен за всички опиоиди, гадене, повръщане, сухота в устата, объркване, замъглено съзнание
• токсични ефекти: токсичните ефекти са разновидност на нежеланите реакции, но с по-голяма тежест, като обикновено се развиват в по-кратък срок, сравнено със страничните ефекти. Симптомите могат да включват неврологични увреждания, зрителни нарушения, кошмарни съновидения, звукови и зрителни халюцинации
• псевдоалергични прояви: представляват непредвидими реакции на свръхчувствителност, които могат да се проявят още след първия прием на съответното лекарство, развиващи се обикновено в резултат от директно хистаминово освобождаване. Състоянието не е имунологично медиирано, като най-честите причинители са морфин, кодеин и меперидин. Симптомите могат да включват зачервяване на лицето (флъш синдром), сърбеж, уртикария, изпотяване, лека хипотония и други
• истинска алергия: представлява имунологично медиирана реакция на свръхчувствителност към субстанцията, която се развива след предшестваща среща на организма със съответния препарат. Характерните симптоми варират, но най-често се наблюдават тежка хипотония, генерализирани промени по кожата (макулопапуларен или пустулозен обрив, еритема мултиформе, сърбеж, зачервяване), ангиоедем, бронхоспазъм, задух, подуване на гърлото, водещо до затруднено дишане, говор и преглъщане

Уточняването на вида на реакцията има важно значение в терапевтично отношение, тъй като лечението на истинската алергия изисква противоалергични средства, докато токсичните прояви обикновено се овладяват с подходящ антидот, промени в дозата, подходяща хидратация на пациента.

Диагностициране и тестове за алергия към наркотично средство

Във връзка с относително ниската честота на алергията към наркотични средства при наличие на позитивна лична анамнеза и необходимост от провеждане на терапия с представители от групата е необходимо потвърждаване на алергията, като това най-често се осъществява с някои от следните методи:

• лична анамнеза: давност и вид на алергията, кога е проявена за последно, към кое лекарство конкретно, какви са били симптомите на алергията. Допълнително се изяснява фамилната анамнеза, наличие на подлежащи други алергии и болести
• кожен тест: при необходимост може да се извърши кожен тест, състоящ се в одраскване на областта на предмишницата с остра игла и накапване на съответния препарат. При истинска алергия са налице локални промени, като зачервяване, оток, сърбеж, обрив, докато при липса на истинска алергия липсват локални изменения. При съмнения в резултата може да се премине към подкожно въвеждане на тествания агент в областта на предмишницата. Липсата на реакция потвърждава резултата, докато наличието на локални промени говори за истинска алергия
• кръвни изследвания: може да се извърши тест с постепенно натоварване, в хода на който да се направят подробни кръвни изследвания с проследяване нивата на имуноглобулините, еозинофилите и някои други показатели

Лечение при алергична реакция

В случай на развитие на алергична реакция към наркотично вещество се предприемат комплексни мерки за овладяване на състоянието и стабилизиране на пациентите, като обикновено това включва:

• антидотна терапия: при невъзможност за разграничаване на псевдоалергия от истинска алергия и съмнения за тежка непоносимост или странични ефекти може да се стартира с антидотна терапия, включваща налоксон в подходящи дози
• реанимационни мероприятия: тежките форми на алергия, включително и анафилактичната реакция, изискват своевременни и комплексни реанимационни мерки за овладяване на виталните показатели
• противоалергично лечение: в случай на истинска алергия се стартира подходящо противоалергично лечение, включващо най-често лекарства от групата на антихистамините и кортикостероидите в подходящи дози, приложени перорално (при лека алергия) или парентерално (при тежка алергия)

Алтернативи в терапията

В случай, че в личната анамнеза има алергия към наркотично средство е необходимо изясняване на конкретния агент и при необходимост може да се използват опиоиди от другите големи подгрупи, различаващи се по особеностите в химичната си структура.

Друга опция на избор са лекарствата от голямата група на неопиоидните аналгетици и нестероидните противовъзпалителни средства, които могат да се използват алтернативно за овладяване на леки до умерени болки.

Изображения: freepik.com