В личната анамнеза има алергия към други антибиотици МКБ Z88.1

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми при алергия към антибиотици

› Диагностициране и тестове за алергия към антибиотици

› Лечение при алергична реакция към антибиотици

› Алтернативи в терапията

Въведение

При наличие в личната анамнеза за алергия към други антибиотици и необходимост от провеждане на антибиотична терапия е необходимо особено повишено внимание и подход за намаляване риска от провокиране на тежка реакция.

След откриването на пеницилина и масовото приложение на антибиотиците започва нова ера в лечението на инфекциозните заболявания, които в миналото са били с изключително висока честота. Макар пеницилиновата алергия да е сред най-честите, то са възможни и алергии към редица други антибиотици.

Най-често се касае за алергия към някои от основните групи антибиотици, като например аминогликозиди (гентамицин, тобрамицин, неомицин), макролиди (кларитромицин, еритромицин), линкозамиди (линкомицин, клиндамицин), както и някои от другите представители на бета-лактамите с изключение на пеницилините (цефалоспорини, карбапенеми, монобактами).

Причини и рискови фактори

Алергията към антибиотици следва да се различава от развитието на характерните, но също и някои по-рядко описвани в практиката странични ефекти при лечението с антибиотици, като основните причини и фактори, отключващи алергичната реакция, включват:

• основни причини: основната причина за развитие на алергия е възприемане на съответния медикамент от имунната система като чужд и съответно атакуването му при последваща среща
• рискови фактори: сред основните рискови фактори се включват чест прием на антибиотици, отслабена имунна защита в резултат от агресивни подлежащи заболявания или провеждане на имуносупресивна терапия, наличие на други известни алергии, например към полени, храни и други лекарства. Изложени на по-висок риск са и пациентите с позитивна фамилна анамнеза и наличие на близък роднина с алергия към лекарства

Характерни симптоми при алергия към антибиотици

Най-характерни са ранните симптоми, проявяващи се в рамките на няколко минути до няколко часа след прием на антибиотика. В по-редки случаи, главно при тежка алергия, прием на високи дози и отслабена имунна система могат да се развият по-тежки алергични прояви:

• типични симптоми: пероралният и инжекционният прием водят до системни оплаквания с развитие на болки в корема, повръщане, диария, неврологична симптоматика, уртикария, подуване, докато локалната употреба обикновено провокира само местни реакции, като локален обрив, зачервяване, сърбеж
• тежка алергична реакция: възможно е, макар и по-рядко, развитието на тежка алергична реакция, означавана като анафилаксия. Локалната употреба на антибиотици не крие риск от тежки реакции, по-висок риск е налице при перорален прием, а най-висок се съобщава при инжекционно приложение. Анафилаксията протича с болки в гърдите, задух, кашлица, гърчове, висока температура, загуба на съзнание
• късни алергични прояви: в изключително редки случаи е възможно развитието на късни алергични прояви, настъпващи няколко дни или седмици след употребата на съответния антибиотик. Те могат да провокират увреждане на ставите с развитие на артралгия и артрит, засягане на бъбреците (нефрит, остра бъбречна недостатъчност), хематологични нарушения (лекарствено-индуцирана анемия, еозинофилия, серумна болест) и други

Диагностициране и тестове за алергия към антибиотици

Наличието в личната анамнеза на пациента на данни за алергия към определен антибиотик изисква избягване на неговата употреба и лечение с алтернативни антибиотици с идентична ефективност. При необходимост по една или друга причина от провеждане на лечение именно с този агент, към който пациентът е алергичен, изисква потвърждаване на алергията с помощта на някои основни тестове:

• данни от анамнезата: информация за последния прием на антибиотика, към който пациентът е алергичен, симптоми след употребата му, наличие на други алергии или системни заболявания, наличие на положителна фамилна анамнеза
• кожен тест: по правило преди всяка поредна употреба на антибиотици, особено от групата на аминогликозидите и бета-лактамите, е необходимо извършването на кожен тест и стартиране на лечение само след отрицателна скарификационна проба. Пробата се състои в надраскване на кожата на пациента на две места в областта на предмишницата, като едното се използва за контрола, а другото се накапва със съответния антибиотик. Появата на зачервяване, подуване, сърбеж говори за алергия, докато липсата на реакция при лица с позитивна лична анамнеза налага провеждане на допълнителен кожен тест с подкожно инжектиране, отново в областта на предмишницата, на съответния антибиотик. Следи се за появата на локални симптоми в рамките на един час
• други изследвания: може да се приложи тест с натоварване, включващ използването на ниски и постепенно покачващи се дози от съответния антибиотик до достигане на терапевтичната доза. Появата на реакция говори за тежка алергия и налага преустановяване на приема, докато при липса на реакция лечението може да продължи под наблюдение

Лечение при алергична реакция към антибиотици

Терапията при развитие на алергична реакция към определен антибиотик се определя строго индивидуално в зависимост от вида и тежестта на алергичната реакция, индивидуалните особености на пациента и неговото общо състояние, като най-общо е насочена към:

• преустановяване на контакта: при първи признаци на алергия, но също и при ранна поява на сериозни странични ефекти, се налага преустановяване на терапията и промяна на антибиотичния курс с медикамент, към който пациентът не е алергичен
• овладяване на симптомите: в зависимост от тежестта на алергията може да се наложи лечение с подходящи антихистамини, като например дифенхидрамин, обикновено перорално или терапия с кортикостероиди за овладяване на сериозни алергични прояви. При наличие на анафилаксия се предприемат комплексни мерки, при необходимост от спешни реанимационни мероприятия

Алтернативи в терапията

При необходимост от провеждане на антибиотична терапия и потвърдена алергия към конкретен вид антибиотици се преминава към лечение с други антибиотици от различна група, като се внимава за подобие в химичната им структура и съответно риск от кръстосана алергична реакция.

Затруднение създават пациентите с алергии към повече от една група антибиотици и чести инфекции с риск от развитие на антибиотична резистентност и намалени терапевтични опции с ограничен избор на подходящ антибактериален препарат.

Изображения: freepik.com