В личната анамнеза има алергия към анестезиращо средство МКБ Z88.4

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми при алергия към анестезиращо средство

› Диагностициране и тестове за алергия към анестезиращо средство

› Лечение при алергична реакция към анестезиращо средство

› Алтернативи в терапията

Въведение

В случай, че в личната анамнеза има алергия към анестезиращо средство е необходимо повишено внимание при предстояща оперативна интервенция, диагностична инвазивна процедура, както и всички манипулации, налагащи използването на някакъв вид анестетик.

Анестетиците са голяма група лекарства, използвани за обезчувствяване на определени зони от тялото, като в зависимост от нуждите на медицината се различават локални или местни анестетици (за обезчувствяване на конкретна зона) и общи или системни анестетици, използвани при пълна упойка.

При данни за алергия към определен анестетик и предстояща оперативна, диагностична или друг вид инвазивна интервенция, е необходимо използването на препарати с различна химична структура с цел избягване развитието на сериозни последици.

Причини и рискови фактори

Алергията към анестезиращи средства не е особено честа в клиничната практика, като се изчислява средно на един от всеки десет хиляди пациенти. Специалистите в областта се сблъскват със състоянието само няколко пъти в цялото си професионално развитие, а много от анестезиолозите изобщо не се сблъскват с този проблем.

Съвременната медицина, в частност анестезиологията, използват максимално пречистени, показващи най-добър профил на безопасност и най-нисък риск от поява на странични ефекти и алергичен потенциал средства за постигане на своите цели.

Въпреки това е възможно, макар и с изключително ниска честота, развитието на алергична реакция спрямо някои от компонентите, използвани в анестезията:

• основни алергени: голямата и разнородна група на мускулните релаксанти се счита като основен потенциален източник за алергични реакции. Други потенциални причинители на алергия са общите анестетици от групата на етерите, халогенирани въглеводороди, някои барбитурати и опиоиди
• рискови фактори: сред рисковите фактори за развитие на алергия към анестезиращи средства се включват позитивна фамилна анамнеза с наличие на близък роднина с подобна алергия, наличие на множество подлежащи алергии, като алергия към растителни и животински продукти, полени, храни, други лекарства. Пациентите с изразен имунен дефицит (при HIV, СПИН, сериозни онкологични заболявания, след агресивно онкологично лечение) са изложени на по-висок риск

Характерни симптоми при алергия към анестезиращо средство

Обикновено при наличие на алергия към анестезиращи средства проявите се развиват в рамките на няколко минути до няколко часа след приложението им. По-честа е алергията към общите анестетици, за която са характерни ранни прояви с общ, неспецифичен характер, но и висок риск от анафилаксия.

Алергията към локалните анестетици обикновено протича по-леко, предимно с локални прояви:

• локални прояви: най-честите местни реакции включват зачервяване, подуване, мравучкане, сърбеж в областта
• ранни симптоми: ранните прояви при алергия към общи анестетици включват промени в пулса и сърдечната честота, нарушения в дишането, промени във виталните показатели, като се развиват в рамките на минути след приложението на субстанцията и изискват своевременни реанимационни мерки за овладяване на проявите и стабилизиране на пациентите
• анафилактична реакция: остра, тежка, застрашаваща живота на пациента реакция при силна алергия или приложение на високи дози от съответното анестезиращо средство е развитието на анафилаксия или анафилактичен шок. Характерно за тази реакция е затрудненото дишане, задух, подуване на лицето, остър спад на кръвното налягане, уртикария, загуба на съзнание, неврологични прояви

Диагностициране и тестове за алергия към анестезиращо средство

Поставянето и потвърждаването на диагнозата при алергия към анестезиращи средства в много случаи представлява клинично предизвикателство и в много случаи се осъществява едва след развитие на алергията.

Най-общо при наличие в личната анамнеза на алергия към анестезиращо средство и невъзможност за използване на алтернативен препарат за потвърждаване на диагнозата могат да се използват:

• подробен разпит: обстойният разпит цели изясняване на давността на алергията, при какви обстоятелства се е проявила, колко тежка е била и какви симптоми е провокирала. Допълнително се изяснява наличието на позитивна фамилна анамнеза и индивидуалния статус на пациента (подлежащи заболявания, други алергия, употреба на лекарства)
• кожен тест: кожният тест обикновено се прилага при необходимост от лечение с антибиотици, но по същество методиката може да бъде приложена и при необходимост от прием на анестетици. Кожата в областта на предмишницата се надрасква с игла и се накапва разтвор от съответния агент. Липсата на локална реакция, като например подуване, сърбеж, зачервяване, насочва към евентуална липса на алергия, но не изключва напълно възможността от алергична реакция
• кръвни изследвания: кръвните и имунологични изследвания могат да имат висока информативна стойност, като се проследяват нивата на белите кръвни клетки, имуноглобулините от различни класове и редица други специфични показатели

Лечение при алергична реакция към анестезиращо средство

Лечението при развитие на алергия към анестезиращо средство изисква своевременни мерки, комплексен и строго индивидуален подход, съобразно развилите се нарушения и състоянието на пациента.

Най-често терапията включва:

• преустановяване на контакта с алергена: при първи признаци на алергия е необходимо незабавно преустановяване на приема. При обща анестезия е изключително важно проследяване на пациентите в първите минути след въвеждането
• общи реанимационни мерки: прилагат се общи мерки за овладяване състоянието на пациента, стабилизиране на виталните показатели, особено дишането и сърдечно-съдовата дейност
• противоалергична терапия: сред най-честите противоалергични агенти се включват антихистамини, кортикостероиди в подходящи дози в комбинация с епинефрин

Алтернативи в терапията

В случай, че в личната анамнеза има алергия към анестезиращо средство е необходимо повишено внимание и избор на алтернативни средства, съобразно неговата алергия. Съвременните възможности в медицината и фармакотерапията предоставят голямо разнообразие от локални и общи анестезиращи средства.

Изображения: freepik.com