В личната анамнеза има алергия към пеницилин МКБ Z88.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми при алергия към пеницилин

› Диагностициране и тестова за алергия към пеницилин

› Лечение при алергична реакция към пеницилин

› Алтернативи в терапията

Въведение

От създаването на пеницилина стартира антибиотичната ера с драстично намаляване на смъртността от редица инфекциозни заболявания. От внедряването му в клиничната практика пеницилинът и неговите аналози, които са основни представители на голямата група на бета-лактамните антибиотици, са едни от най-често използваните в клиничната практика антибактериални агенти, ефективни срещу широк кръг от инфекциозни заболявания.

Пеницилинът и неговите аналози са предпочитана алтернатива във връзка с техния добър профил на безопасност, нисък риск от сериозни странични реакции, възможност за употреба при деца, бременни и кърмачки.

В случай, че в личната анамнеза има алергия към пеницилин е необходимо повишено внимание при необходимост от провеждане на антибиотична терапия.

Причини и рискови фактори

По данни от различни източници приблизително 10 процента от световното население има алергия към пеницилин и неговите аналози (ампицилин, карбенцилин, амоксицилин, азлоцилин, феноксиметилпеницилин и други), като в много случаи тази алергия се израства с възрастта, особено при липса на контакт с антибиотика през последните десет години.

Алергията към пеницилин се развива след контакт с антибиотика и възприемането му от имунната система като чужда субстанция с изработването на специфични антитела, които атакуват частиците на лекарството при следващ прием.

Изложени на по-висок риск от пеницилинова алергия са пациентите с положителна фамилна анамнеза и наличие на близък роднина с пеницилинова алергия, при наличие на някои подлежащи заболявания с автоимунен характер, други известни алергии (сенна хрема, алергия към храни, към други лекарства), както и при лица със значително отслабена имунна система, като например при пациенти с HIV, неопластични заболявания, след агресивно онкологично лечение.

Характерни симптоми при алергия към пеницилин

Алергията към пеницилин се характеризира обикновено с остро протичане и поява на неспецифични системни прояви. Необходимо е различаване на проявите на алергия от характерните за пеницилините странични ефекти, които обикновено настъпват няколко дни след началото на приема.

Типичното клинично протичане при наличие на алергия към пеницилин и прием на медикамента включват:

• ранни симптоми при прием на пеницилин: първите признаци се проявяват в рамките на няколко минути до около час след приема на антибиотика, като сред най-честите признаци при прием на пеницилин от лица, алергични към него, се включват кожен обрив, уртикария, сърбеж, повишение на телесната температура, подуване (най-често в областта на лицето), задух, суха кашлица, изтичане на бистра секреция от носа в комбинация със зачервяване, силен сърбеж и сълзене от очите
• анафилактична реакция: в редки случаи при наличие на изразена алергия и прием на по-високи дози пеницилин е възможно развитие на анафилаксия, представляваща по същество тежка алергична реакция, застрашаваща живота на пациента. Характерни за нея са остра болка в корема, диария, повръщане, изразен задух, световъртеж, загуба на съзнание, гърчове и други неврологични прояви, подуване на гърлото със затруднено дишане, говор и преглъщане, изразен спад на кръвното налягане и други
• късни алергични прояви: в много редки случаи е възможно развитие на късни алергични прояви, няколко дни или седмици след провеждане на пеницилинова терапия. Към тях се включват серумната болест, лекарствено-индуцираната анемия, лекарствена реакция с еозинофилия и системни прояви (генерализиран оток, засягане на лимфните възли, обрив), както и тежките кожни прояви, като синдром на Stevens-Johnson и токсична епидермална некролиза

Диагностициране и тестове за алергия към пеницилин

Възможно е в личната анамнеза на пациента да има данни за алергия към пеницилин, но е необходимо нейното потвърждаване при необходимост от използване на антибиотици точно от тази група. Във връзка с вероятността от израстване на алергията и нейното самоограничаване при продължителна липса на контакт с алергена се препоръчват специфични тестове за оценка на алергичния статус:

• фамилна анамнеза: при оценка на състоянието роля играят фактори като позитивна фамилна анамнеза за алергия към пеницилин, наличие на други алергични заболявания (сенна хрема, алергия към храни или други лекарства), подлежащи системни заболявания с хроничен характер и тежко засягане на имунната система. Значение има реакцията на организма при последния прием на пеницилин, както и кога е бил последният контакт на пациента с лекарството
• кожен тест: по правило приемът на всеки антибиотик следва да се извършва след отрицателна скарификационна проба. Тази проба включва одраскване на кожата, накапване на съответния антибиотик и изчакване за поява на промени. При липса на реакция след един час за потвърждаване на диагнозата може същият препарат да се инжектира подкожно, като липсата на промени насочва към липса на алергия. При наличие на алергия е характерно появата на зачервяване, подуване и сърбеж на мястото на надраскването или подкожното инжектиране
• тест с постепенно натоварване: при необходимост от провеждане на лечение с пеницилини и данни за алергия към пеницилин в анамнезата, но отрицателен кожен тест, може да се направи тест с постепенно натоварване. Пациентът приема ниски дози пеницилин, при липса на реакция след един час приема по-висока доза и така до достигане на терапевтичната доза. При липса на реакция лечението може да продължи, а при признаци за алергия приемът се преустановява и при нужда се назначава противоалергична терапия

Лечение при алергична реакция към пеницилин

При прием на пеницилин от алергични към него пациенти с развитие на алергична реакция е необходимо провеждане на своевременно лечение, включващо:

• преустановяване контакта с алергена: първата стъпка в лечението включва прекратяване приема на антибиотика в най-кратки срокове, още при първи признаци на алергична реакция
• антихистамини: най-често назначаваните противоалергични средства, като за постигане на най-добри ефекти е необходимо стартиране на приема им скоро след първите прояви на алергия. Предпочитан препарат от тази група за купиране на симптомите при лека пеницилинова алергия е дифенхидрамин
• кортикостероиди: при по-тежка алергична реакция и липса на ефект от лечението с антихистамини може да се наложи краткосрочна терапия с кортикостероиди, приложени инжекционно или под формата на таблетки

Алтернативи в терапията

При необходимост от провеждане на антибиотично лечение при лица, в чиято лична анамнеза има алергия към пеницилин, се използват други алтернативни антибиотици, съобразно резултатите от извършената антибиограма. Такива са антибиотиците от групата на макролидите, линкозамидите, но също и флуороквинолоните, аминогликозидите и други. Възможно е развитие на реакция при лечение с другите антибиотици от групата на бета-лактамите (цефалоспорини, карбапенеми, монобактами), основен представител на които е пеницилинът.

Изображения: freepik.com