В личната анамнеза има алергия към неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества МКБ Z88.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми при алергия

› Диагностициране и тестове за доказване на алергията

› Лечение при алергична реакция

› Алтернативи в терапията

Въведение

В случай, че в личната анамнеза има алергия към неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества е необходимо особено повишено внимание при необходимост от провеждане на специфично лечение. Преди провеждането на терапия с лекарства, които показват висок алергогенен потенциал (висок риск от развитие на алергия), каквито са някои антибиотици, химиотерапевтици, обезболяващи средства, биологични продукти и други е необходимо извършването на специфични алергологични тестове за изключване на подлежаща алергия към тези субстанции.

Честотата на неуточнените лекарствени алергии е ниска, въпреки което е необходима повишена бдителност за намаляване риска от развитие на тежки алергични реакции със сериозни последици.

Причини и рискови фактори

Основните причини за развитие на алергия към лекарства и биологични продукти включват погрешно възприемане на съответните субстанции от страна на имунната система като патогенни или чужди и стартиране на производство на специфични антитела към тях. При последваща среща със съответните субстанции се провокира бурна реакция от страна на имунната система, която може да се прояви клинично като лека, умерен, тежка или анафилактична реакция.

Провокатор и алерген потенциално може да бъде всяко едно лекарствено средство и биологичен продукт, поради което при данни за неуточнена алергия е необходимо изключително внимание и обстоен преглед при стартиране на терапия.

Сред факторите, повишаващи риска от развитие на лекарствена алергия, се включват наличието на други подлежащи, потвърдени алергии (например към полени и растителни субстанции, животински продукти, храни, лекарства и други), позитивна фамилна анамнеза с наличие на близък роднина с лекарствена алергия, тежък срив в имунната система, агресивно имуносупресивно лечение и други.

Характерни симптоми при алергия

Клиничното протичане при наличие на алергия се определя до голяма степен от начина на приложение на лекарствата (локално, перорално или инжекционно), използваната лекарствена форма (гел, крем, разтвор, капки, таблетки, сироп, ампули), имунологичните особености при конкретния пациент, наличието на други подлежащи заболявания, прием на лекарства и някои други фактори.

Изключително важно е различаването на истинската алергия от някои псевдоалергични състояния, както и от страничните и токсични ефекти на съответните медикаменти и вероятността от развитие на нежелани лекарствени взаимодействия при неправилното им комбиниране.

Обикновено алергията протича остро, но макар и рядко е възможно развитие на забавени алергични прояви, протичащи характерно:

• локални симптоми: при локално приложение на съответните медикаменти е възможно зачервяване, сърбеж, парене, мравучкане в съответната област, подуване, секреция, обезчувствяване и други
• системни оплаквания: леките системни реакции обикновено протичат с гадене, повръщане, диария, задух, главоболие, докато при тежки системни алергични реакции настъпва изразен задух в резултат от подуване на лицето и гърлото, затруднен говор, дишане и преглъщане, изразени неврологични прояви, уртикария, ангиоедем и други
• анафилактична реакция: представлява остро развиваща се, тежка, потенциално застрашаваща живота на пациента алергична реакция, настъпваща скоро след приема на съответното лекарство. Проявява се с изразен задух, генерализиран оток и кожни промени, тежки неврологични оплаквания, включително загуба на съзнанието, понижаване на кръвното налягане, ускоряване на пулса, риск от тежки сърдечно-съдови и други нарушения
• забавени алергични прояви: в много редки случаи са възможни забавени алергични реакции, като такива например са лекарствено-индуцираната анемия, серумната болест, тежки кожни нарушения, засягане на ставите, бъбреците, черния дроб, сърцето със сериозни и в много случаи дългосрочни последици

Диагностициране и тестове за доказване на алергията

За поставяне на диагнозата при наличие в анамнезата на данни за алергия към неуточнено лекарство или биологичен продукт се назначава широк кръг от изследвания, съобразени с вида и особеностите на алергията при конкретния болен:

• разпит на пациента: събиране на информация относно давността на алергията, провокацията от прием на определени лекарства, данни за други подлежащи заболявания и алергии, наличие на генетична предразположеност, провеждане на друг вид лечение в последните месеци и други
• кожни тестове: най-разпространен е кожният тест с изследване на предполагаемата субстанция при нейното нанасяне върху надраскан с игла определен участък в областта на предмишницата. За потвърждаване на теста при липса на локални промени субстанцията може да се приложи подкожно. При наличие на алергия към съответната субстанция се наблюдава развитие на различни локални промени (зачервяване, подуване, сърбеж, обрив) в рамките на 30 до 60 минути след приложението
• други изследвания: в зависимост от съответната субстанция може да се приложи тест с постепенно повишение на дозата, подробни кръвни изследвания, проследяване на някои специфични маркери и имуноглобулини и други

Лечение при алергична реакция

В случай на развитие на алергична реакция е необходимо предприемане на незабавни мерки за нейното овладяване, като последните се определят строго индивидуално в зависимост от вида на алергичната реакция, нейната тежест и редица други фактори.

Независимо от вида на алергията, локална или система, се препоръчва своевременно преустановяване на контакта с алергена.

При локална алергия се нанасят подходящи локални противоалергични средства, докато при системна алергия се назначават перорални или инжекционни антихистамини, кортикостероиди и симптоматични средства.

В случай на анафилаксия се предприемат спешни реанимационни мероприятия, приложение на епинефрин, стабилизиране на виталните показатели, противоалергична и симптоматична терапия.

Алтернативи в терапията

При наличие в личната анамнеза на алергия към неуточнени лекарствени средства, медикаменти и биологични вещества е необходимо задължително уведомяване на лекуващия лекар при нужда от провеждане на насочено лечение. При подобна ситуация обикновено се подбират лекарствените агенти с нисък алергичен потенциал, като по преценка на лекуващия специалист преди това се извършват съответните изследвания.

Изображения: freepik.com