Обикновено или ритуално обрязване МКБ Z41.2

Обрязването представлява хирургично отстраняване на препуциума (кожата, покриваща главичката на половия член). Тази процедура се извършва предимно при новородени с цел превенция или по религиозни и културни причини.

Предполага се, че обикновеното или ритуално обрязване е възникнало в Египет преди около 15 000 години и постепенно се е разпространила по целия свят. Обрязването по немедицински причини е характерно за евреи, мюсюлмани и някои общества в Африка. Обикновено се извършва на първия или втория ден след раждането. В миналото много култури са го използвали поради хигиенни причини, докато други – като ритуал на преминаване към мъжеството, като знак за културна идентичност.

Сред евреите обрязването е символ на завета между Йехова и Авраам, а в Централна Азия и Турция обрязването е специален ритуал. Според Ислямската правна система (Фъкх) е прието децата да бъдат обрязани на възраст около 7-10 години, но е възможно и на по-късна възраст. Ритуалът се нарича „сюннет“. Процедурата става по-сложна и по-рискова при по-големи бебета, деца и мъже. При по-големи деца или възрастни операцията се извършва, за да се лекуват състояния като:

• баланит – възпаление на главичката на пениса
• баланопостит – възпаление на главичката и препуциума на пениса
• парафимоза – невъзможност на препуциума да се върне в първоначалното си положение, след като бъде изтеглен, причинявайки подуване и болка на главата на пениса. Необходимо е незабавно лечение, за да се избегнат сериозни усложнения, като например ограничен кръвоток към пениса
• фимоза – невъзможност на препуциума да бъде изтеглен зад главичката на пениса

Обрязването се извършва от педиатър, хирург, уролог или равин ако детето е от еврейско семейство. По принцип се извършва в болницата няколко дни след раждането на детето или синагога. По време на обрязването главата на пениса се оголва и излишната кожа (препуциум) се отстранява. Ако процедурата се извършва при новородени е с продължителност от около 5-10 минути, но ако се извършва върху възрастен пациент отнема около един час.

Съществуват няколко техники за извършване на обикновено или ритуално обрязване, но всички се основават на прекъсване на кръвообращението към препуциума, за да не кърви, докато кожата се изрязва. Напълно е нормално няколко дни след процедурата половият член да е с оток и синини.

В следващите няколко дни след процедурата пациента може да се къпе, предписват се и болкоуспокояващи. Трябва да се избягва тежкото физическо натоварване в продължение на един месец след операцията, карането на мотор или колело. Препоръчва се леката физическа активност.

По-добре е за пациента да избягва стегнатите в гениталната област дрехи. Възстановяването отнема около една седмица. Не е препоръчително обрязване да се извърши ако детето е недоносено, с аномалии на пениса, хипоспадия, еписпадия.

Чрез обрязването се понижава рискът от:

• развитие на инфекции на уринарния тракт
• рак на главата на пениса
• сексуално-трансмисивни заболявания, включително СПИН
• рак на шийката на матката при жени, чиито партньори са обрязани
• предотвратява баланит, баланопостит, парафимоза и фимоза

Рисковете, свързани с обрязването са минимални:

• болка
• риск от кървене
• дразнене на главичката на пениса
• възпаление на отвора на пениса

Обрязването е една от най-широко прилаганите процедури в света. Приблизително 40% от мъжете по света са обрязани. Обрязването е най-често срещано в мюсюлманския свят, Израел, Южна Корея, Съединените щати и части от Югоизточна Азия и Африка. То не повлиява репродуктивните способности на мъжа, но е установено, че понижава чувствителността и оттам сексуалното удоволствие. Поради тази причина много хора отказват да им бъде извършена процедурата.

Още информация по темата може да намерите в секцията "Лечения":

• Обрязване