Препуциум МКБ C60.0

Препуциумът представлява кожна гънка, покриваща главичката на мъжкия полов член. По вътрешната повърхност на препуциума се разполагат жлези (glandulae sebaceae), отделящи миризлив секрет, който се смесва с излющени епителни клетки и образува т. нар. смегма.

Злокачествените новообразувания на препуциум (крайна плът) са относително редки и съставляват 0.4-0.6% от всички злокачествени заболявания при мъжкия пол. В развитите страни годишна заболеваемост е от порядъка на 0.3-1 на 100 000 души. В страните с развиваща се икономика малигномите в тази област са по-често срещани. Така например, в Парагвай, Уругвай, Уганда и Бразилия честотата е съответно 4.2, 4.4, 2.8 и 1.5-3.7 на 100 000 население. В някои страни от Южна Америка, Африка и Азия, този вид рак съставлява до 10% от злокачествените заболявания при мъжете. Най-ниската е заболеваемостта при евреи - 0.1 на 100 000.

Етиологията на туморните заболявания на препуциум е неустановена. Като рискови фактори се определят лошата лична хигиена, чести и хронични инфекции (баланит), фимоза, възраст над 60 години, употреба на тютюневи изделия. Смята се, че смегмата има канцероген ефект. Ролята на вирусните инфекции в онкогенезата продължава да се изследва. Ракът на пениса, подобно на рак на шийката на матката, се свързва с човешки папиломавирус (HPV) инфекции. Рискът за развитие на цервикален карцином при жени, чиито сексуални партньори са заболели от рак на пениса, се увеличава от 3 до 8 пъти. HPV-16 и HPV-18 са били открити при една трета от мъжете с рак на препуциума. Не е установено дали тези вируси са участват в патогенезата на заболяването или присъстват като сапрофити. Не са налични данни, посочващи херпес вирусните инфекции като причинители на тумори в областта на мъжки полови органи.

Хистологично най-често се открива сквамозноклетъчен карцином (95%). Други по-редки патоморфологични варианти са дребноклетъчен карцином, Merkel cell карцином, светлоклетъчен карцином, себацеен и базалноклетъчнен карцином. Неепителните злокачествени неоплазии като меланом и сарком са значително по-редки от карциномите. Макроскопски карциномите се представят като полип, язва или инфилтрат.

Клинично в началото на заболяването се установява малка лезия в областта на препуциума, която почти винаги възниква на основа на хронични възпалителни или преканцерозни състояния (erythroplasia Queyret). Обективно могат да се открият лезии със сиво-белезникав цвят и екзофитен растеж, червеникави плаки и улцерозни ендофитни маси. Образувалата се туморна маса е с яркочервена налобена или кървяща повърхност върху силно инфилтрирана основа. Централната част на тумора се разпада, като се образува болезнена язва с надигнати ръбове и кървящо дъно. Установява се неприятна миризма, локална болезненост и отделяне на гнойно-кървенист секрет.

Туморите постепенно разрастват странично по повърхността на кожата на пениса и могат да обхванат целия препуциум, преди да инвазират главичката и тялото. Сквамозноклетъчния карцином на препуциума метастазира в ингвиналните лимфни възли при около 30% от пациентите.

Болните с карцином на пениса търсят медицинска помощ сравнително късно. В 15-50% от случаите пациентите се обръщат към лекар до 1 година след първите прояви на заболяването. Пациентите често опитват самолечение с различни кожни кремове и лосиони, които водят до временно подобрение. В тези случаи поставянето на диагноза се забавя, което влошава прогнозата.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на препуциум се поставя след клиничен преглед и биопсично изследване. Допълнителни методи на изследване като ехография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, позитронно-емисионна томография, сцинтиграфия, се извършват за откриване на метастатично заболяване и с оглед на предоперативно определяне на стадия на заболяването.

В диференциално диагностично отношение рака на препуциум трябва да се разграничи от папиломи, erythroplasia Queyret, ТБЦ и сифилис.

Лечението на злокачествено новообразувание на препуциум при ранните форми започва с циркумцизия (отстраняване на препуциума). Прилага се криотерапия (за начални изменения), интерстициална кюритерапия, близкофокусна рентгенова терапия, Mohs-микрографска хирургия, хирургична екстирпация на тумора, парциална или тотална ампутация на пениса, ингвинална лимфна дисекция. При по-млади мъже с метастази се провежда и химиотерапия с Bleomycin, Vincristin, Cisplatinum и др.