Еписпадия МКБ Q64.0

Еписпадията е рядко срещана вродена аномалия, която се наблюдава при момчетата.

При еписпадия външният отвор на уретрата (пикочния канал) се разполага по дорзалната повърхност (гръбната повърхност) на половия член. Може да се каже, че еписпадията е деформация, която е обратна на хипоспадията, тъй като отворът на уретрата е от горната страна на пениса, между главата и стената на слабините.

Макар и често наблюдавана като самостоятелен дефект, аномалията е често съпроводена от екстрофия на пикочния мехур.

Ембрионалното обяснение по този дефект е недобре изяснено. Предполага се, че еписпадията е свързана с по-дорзално развитие на половото хълмче. Друг вариант е разкъсването на урогенитална мембрана, при което крайната част на урогениталния синус се отваря по дорзалната повърхност на пениса.

При еписпадия пенисът също може да е извит нагоре. В най-тежките случаи меатусът (отворът на уретрата) може да се окаже и върху самата коремна стена.

Основното лечение за изолираната еписпадия (в случаите, когато липсва друга аномалия) е насочено към цялостна хирургична корекция на урогениталната област, обикновено през първите 7 години от живота. Извършва се реконструкция на уретрата. Най-популярният и успешен подход е известен като техника на Cantwell-Ransley подход. През последните десетилетия обаче увеличаващ се успех е постигнат с пълна реконструкция на пениса, въпреки по-големия и по-сериозен риск от увреждане.

Дори и при успешно извършване на хирургическата интервенция е възможно да се наблюдават дългосрочни проблеми с инконтиненцията (незадържане на урина), депресия и психо-социални усложнения и сексуална дисфункция.