Пренапрягане и резки или повтарящи се движения МКБ X50

Функционалните промени в организма при значителна двигателна активност се дължат на превръщането на биологичната енергия в механична и зависят от характера и мощността на извършваната работа, тренираността на организма, индивидуалните и възрастово-полови особености и др.

Механичната енергия, необходима за изпълнение на трудовите операции, се получава от двигателната система, която включва опорно-двигателния апарат (мускули, стави, кости) и двигателния анализатор.

Съкращението на мускулните влакна бива два вида: динамично и статично. При динамична работа в резултат на пренапрягане и резки или повтарящи се движения съкращението на мускулните влакна води до преместване на тялото или неговите части в пространството. При статична работа в мускула се развива напрежение без изменение на дължината му, с което се поддържа работната поза, фиксират се предметите и оръдията на труда в устойчиво положение.

Източник на енергия за мускулното съкращение са екзотермичните реакции на разграждане на макроергичните връзки на аденозинтрифосфатазата. В първите секунди от своята работа мускулът използва енергията на анаеробните процеси, а по-късно се включват и аеробните.

Едновременно с разграждането на макроергичните съединения протича и възстановяването им. Аденозинтрифосфатазата се синтезира с участието на креатинфосфат или в процеса на гликолиза и гликогенолиза. Част от млечната киселина, получена при разграждането на гликогена, се окислява до въглероден двуокис и вода, а друга част се възстановява до гликоген.

Установено е, че мускулите не могат да натрупат големи запаси от аденозинтрифосфат и креатинфосфат. В процеса на физическа активност (като например маратонско бягане, гребане, вдигане на тежък предмет или тежест) скоростта на окислително-възстановителните процеси и на обмяната на макроергичните съединения в работещия мускул се увеличава. Заедно с това се ускоряват транспортът и усвояването на кислорода.

Консумацията на кислород при физическа активност зависи от тежестта й - с увеличаване на физическото натоварване нараства и кислородната консумация. В първите две-три минути от началото на мускулното съкращение тя се увеличава, след това се задържа на определено ниво до завършване на мускулното съкращение.

Във възстановителния период консумацията спада постепенно, като се преодолява кислородния дълг (разликата в кислородната потребност и фактически доставения кислород на мускула).

Енергоразходът при физическа работа зависи от тежестта и продължителността й. Определя се от газообмяната чрез пряка или непряка калориметрия.

При физическа дейност режимът на работа на дихателната система се променя, за да се задоволят повишените потребности от кислород. Дихателните движения се учестяват, белодробната вентилация се увеличава.

Увеличаването на минутния обем въздух може да бъде за сметка както на учестяването на дишането, така и поради нарастване на дихателния въздух. При нетренирани лица се учестяват предимно дихателните движения, а при тренирани дишането се задълбочава.

При физическа активност се улеснява дифузията на газовете през алвеоларната обмяна. Увеличава се скоростта на циркулация на кръвта. Неудобната поза при физическа дейност води до нарушаване на белодробната вентилация и дифузията на газовете, в резултат на което намалява оксихемоглобинът в артериалната кръв.

Минутният обем на сърцето при физическа активност се увеличава няколко пъти поради повишената газообмяна и кръвоток. Това се осигурява чрез ускоряване на пулсовата честота и чрез увеличаване на ударния обем.

Пулсът още в първите секунди от началото на физическата дейност, а често и по условнорефлекторен път и преди това, се ускорява до 100-180 удара/минута в зависимост от мощността на изпълняваната работа. Това е характерно най-вече за нетренирани хора. При тренираните лица се наблюдава брадикардия, но се увеличава съществено ударният обем на сърцето.

Систоличното артериално налягане се увеличава още в първите минути от започване на работата и се задържа на ниво, което зависи от интензивността й. Диастоличното артериално налягане се увеличава или намалява незначително и след работа бързо се нормализира

Мускулната работа в резултат на пренапрягане и резки или повтарящи се движения предизвиква редица вегетативни реакции, свързани с активиране на симпатико-адреналиновата система.

Обемът на циркулиращата кръв се увеличава поради мобилизацията й от кръвните депа в слезката, черния дроб и кожата. Променят се физичните и химичните свойства на кръвта.

Осмотичната резистентност на еритроцитите се влияе от тежестта на работата и условията на производствената среда. При тежка работа с изразена ацидоза тя спада значително.

Вискозитетът на кръвта се увеличава поради навлизането на формени елементи в кръвта и дифундирането на течната фаза на плазмата към работещия мускул. Промените настъпват и в химичните свойства на кръвта - концентрацията на захарта, млечната киселина, алкалните резерви и газовия й състав.

Нивото на кръвната захар се увеличава в началото на физическата дейност, особено ако е свързана с нервно-емоционално напрежение. При тренирани лица може да спадне незначително.

Продължителната тежка физическа работа води до двупосочни промени. Отначало концентрацията на кръвната захар спада, но след мобилизацията на гликогена от черния дроб започва да се покачва.

При особено тежка физическа дейност и липса на тренираност могат да възникнат хипогликемия с ацетонурия и сърдечен колапс. Приемането на захар преди значителни физически усилия или по време на тях е сигурно профилактично средство.

Млечната киселина се увеличава само през първите минути на физическата работа. По-нататък концентрацията й спада до изходното ниво дори при много продължително физическо натоварване, тъй като тя се окислява и ресинтезира в мускулите и не постъпва в кръвта.

Натрупването й в кръвта е признак за много тежка работа с недостатъчно кръвоснабдяване на мускулите. У тренирани лица се образува по-малко млечна киселина от нетренираните и ресинтезата й е ускорена.

Алкалният резерв на кръвта значително намалява при краткотрайна и интензивна мускулна работа, особено при нетренирани лица. При умерена физическа дейност и добре тренирани лица не се наблюдават промени в алкалния резерв.

Газовете в кръвта се повлияват различно от хемодинамичните промени в кръвта. В покой тъканите усвояват 20-30 % от кислорода на артериалната кръв, а при работа - до 70 %. Съдържанието на въглероден диоксид при физическа дейност също се увеличава. За нормализирането му съдействат хипервентилацията и свързването му от катионите в кръвта.

При физическа активност броят на формените елементи и хемоглобинът се увеличават. Това се дължи на мобилизацията на кръвта, а също и на стимулирането на еритро- и гранулопоезата чрез активиране на хуморално-нервните влияния върху костния мозък вследствие на физическите усилия.

Изтощителната дейност може да предизвика левкопения с лимфопения и олевяване на "бялата кръв", което свидетелства за нарушаване на компенсаторните механизми при мускулна работа.

Количеството на отделената урина по време на физическа активност намалява поради повишеното потоотделяне. Функцията на бъбреците е напрегната, тъй като наред с отпадните продукти от основната обмяна трябва да се отделят и продуктите от работещите мускули: креатин, креатинин, урея, соли на пикочната киселина и др.

При функционалното претоварване на бъбреците в урината могат да се появят албумин и еритроцити, признак за увреждане на бъбречния паренхим.

Тежката физическа дейност потиска моторната и секреторната функция на стомаха, забавя преработването и резорбцията в храната. Особено неблагоприятно се отразява извършването на тежка физическа работа до 2 часа след хранене. Нуждата от разпределение на кръвта едновременно към областта на спланхиникуса при нахранване и към работещите мускули на скелета предизвиква значително напрежение на кръвната регулация.

Температурата на тялото се увеличава в първия час след започване на физическата дейност независимо от микроклимата. Това е обусловено от разграждането на аденозинтрифосфатазата с превръщането на химичната енергия в механична и топлинна.

При умерена по тежест физическа работа се установява равновесие в топлопродукцията и топлоотдаването. Лекото повишение на температурата стимулира обмяната на веществата, засилва тъканното дишане и повишава коефициента на усвояване на кислорода.

При потоотделянето се изхвърлят значителни количества соли, предимно натриев хлорид, витамини и продукти на обмяната. Може да се създаде опасност от нарушаване на водно-солевото равновесие в организма.

Умората е временно, обратимо явление вследствие на интензивна или продължителна дейност при пренапрягане и резки или повтарящи се движения. Характеризира се с намалено количество и качество на извършваната дейност и с функционални промени в организма.

Причините и механизмите за развитие на умората се обясняват с няколко теории.

На базата на опити с изолирани нервно-мускулни препарати привържениците на нутритивната теория считат, че причина за умората е изтощаването на енергийните запаси в работещите мускули. Несъстоятелността на тази теория се доказва чрез опити с животни, които се заставят да работят до изтощение, но в черния им дроб се намира достатъчен запас от гликоген.

Според други автори причината за умората е отравянето на организма от продукти на белтъчния разпад ("кенотоксини") или от млечната киселина - т.нар. токсична теория. Интегралните явления, които се наблюдават при умора, не могат да бъдат обяснени с локалистичните теории, свързващи умората само с промени в мускулните влакна.

Затова в края на XIX век започва да се развива концепцията за централно-нервния механизъм на развитие на умората - неврогенна теория. Тя обединява изследванията върху локалните промени с измененията на централната нервна система.

Според тази теория първичното звено в механизма на развитие на умората са кортикалните центрове. Всяка работа се съпровожда от изразходване на енергия и нарушаване на хомеостазата. Ако темповете на ресинтеза на енергийните ресурси не съответстват на темповете на разпада им, в нервните центрове възникват процеси на предпазно задържане.

От биологична гледна точка умората се разглежда като физиологична защитна реакция, която води до прекратяване на дейността, преди да са настъпили необратими структурни промени в кортикалните центрове.

Преумората е състояние на акумулиране на умората вследствие на недостатъчно възстановяване на организма при липса или неефективност на почивката или съня. Преумората се изразява с отслабване на мускулната сила и сърдечната дейност, безапетитие, спадане на телесната маса, а в по-тежки случаи - неврози, неврастения, хистерия.

Още информация може да прочетете тук:

• Изтощаване от прекомерно напрежение на силите мкб T73.3

Подробна информация за възстановяване от умора може да прочетете тук:

• Възстановяване от умора и изтощение