Някои ранни усложнения на травми, некласифицирани другаде МКБ T79

Травмите представляват механични увреждания на тялото, които могат да бъдат различни по тежест, а понякога и животозастрашаващи, в резултат на механизми като удари, смазване, разкъсване, пробождане и др. Някои ранни усложнения на травми, некласифицирани другаде, могат да бъдат животозастрашаващи и потенциално смъртоносни.

Поява на въздушна емболия (травматична) е вид ранно усложнение. Тя се развива при нараняване на големи вени, особено в областта на шията, черепа, гръдния кош, слабинната област. Засмукването на въздух става по-бързо при по-близко разположени до сърцето съдове, тъй като отрицателното налягане в тях е по-силно и поради това, че някои от големите шийни венозни съдове са добре фиксирани в околните тъкани и при нараняване те остават отворени и лесно засмукват въздуха.

Въздушна емболия се случва най-често при порезните, посечните и прободните рани, тъй като при тях вените остават повече зеещи, за разлика от раните, нанесени от твърд тъп предмет, където вените са смачкани, притиснати и затворени.

Минимална въздушна емболия може да бъде асимптомна или да предизвика леки признаци. Симптомите на тежка въздушна емболия могат да включват: затруднено дишане или дихателна недостатъчност, сърдечна недостатъчност или гръдна болка, психични промени, инсулт, ниско кръвно налягане, цианоза, световъртеж, гърчове, нарушено съзнание, умора, слабост в крайниците, зрителни и слухови нарушения, загуба на координация.

Изходът от емболията зависи от количеството, бързината на засмукване и налягането на въздуха при проникването в съдовете. От значение е и отдалечеността на мястото на нараняването от сърцето. Бавното всмукване на въздух в продължителен период от време може да завърши без лоши последици, докато бързото засмукване под голямо налягане може да причини смърт поради нарушение на сърдечната дейност, а при преминаване в артериалното кръвообращение, специално в мозъка, настъпва смърт поради запушване на мозъчните артерии.

Малки емболи, проникнали в белодробните съдове, могат да причинят шокови състояния и смърт чрез рефлексно дразнене на съдовия ендотел. Артериална въздушна емболия представлява наличие на въздушни емболи в артериалното кръвообращение. Тя се среща най-често във военно време, поради спецификата на съвременната война.

Сред някои ранни усложнения на травми, некласифицирани другаде, е поява на мастна емболия (травматична). Мастната емболия възниква при натъртване, смазване на подкожна мастна тъкан и счупване на кости, особено дългите. Наблюдавани са случаи на мастни емболии и при общо сътресение на организма, без да има счупвания.

Освободените мастни капки от подкожната тъкан или костният мозък нахлуват постепенно във венозната система, чрез която се придвижват и се задържат в белодробните капиляри - развива се белодробна мастна емболия, а когато мастните емболи са по-малки, преминават през капилярите на артерио-венозните анастомози на белия дроб, попадат в големия кръг на кръвообращението и се придвижват в капилярите на различни органи (мозък, сърце, бъбреци).

Клиничната картина на мастната емболия може да се прояви с разнообразни симптоми и зависи от количеството на мастните емболи, постъпващи в съдовете, от продължителността на процеса, наличието на повторни емболии, често следващи една след друга с различни интервали от време. Малки количества малки емболи обикновено се абсорбират от съдовите стени и емболията завършва с оздравяване.

Клиничният синдром на мастната емболия се представя с тахикардия, тахипнея, повишена температура, хипоксемия, хипокапния, тромбоцитопения, а понякога и леки неврологични симптоми. Петехиален обрив, който се появява в горната предна част на тялото, включително гърдите, шията, горната част на ръката, аксилата, рамото, устната лигавица и конюнктивата, се счита за патогномонична знак, но той се появява късно и често изчезва в рамките на часове. Той е резултат от запушване на кожните капиляри и увеличена крехкост на капилярите.

Наблюдават три форми на мастна емболия. Белодробната мастна емболия се проявява със задух или остра дихателна недостатъчност. Тя може да причини белодробно сърце без адекватна компенсаторна пулмонална вазодилатация. Циркулиращите свободни мастни киселини директно са токсични за пневмоцитите и капилярния ендотел в белите дробове, което води до интерстициален кръвоизлив, оток и химичен пневмонит. Церебралната мастна емболия протича с мозъчни явления като световъртеж, летаргия, кома. Системната мастна емболия се установява в капилярите на органи и причинява кръвоизлив и микроинфаркти.

Смъртта от мастна емболия се дължи или на белодробна недостатъчност или на недостатъчност на жизненоважни органи (мозък, сърце). Настъпването и се обуславя от два механизма: механично запушване на съдовете (аноксия) и нервнорефлекторно дразнене на ендотела на белодробните съдове с последващ спазъм.

Мастната емболия може да бъде свръхранна - настъпва няколко секунди или минути след травмата, ранна - появява се няколко часа след травмата, късна - до появата й минават няколко дни или цяла седмица. Свръхранните и ранните форми на мастна емболия обикновено се намират в малкия кръг на кръвообращение. Те могат да бъдат и смъртоносни. Късната форма на мастна емболия се установява не само в малкия, но и в големия кръг на кръвообращението. Свръхранната и ранната форма са характерни за травма на подкожната мастна тъкан, докато късната - при фрактура на костите.

Травматичен вторичен или рецидивиращ кръвоизлив е сред основните причини за потенциално предотвратими смъртни случаи. Кръвоизлив е отговорен за над 35% от доболничните смъртни случаи и над 40% от смъртните случаи в рамките на първите 24 часа след травмата.

Честа причина на смърт след травма, масивната загуба на кръв води до остър недостиг на кислород поради рязкото намаляване на червените кръвни клетки (еритроцитите) и до хиповолемия (намалява се обема на циркулиращата кръв), която е водеща при развитие на шоково състояние. Каскада от животозастрашаващи здравословни проблеми в резултат на поява на рецидивиращ кръвоизлив, включващ се в някои ранни усложнения на травми, некласифицирани другаде, може да започне с тежка хеморагия, като много от тях се случват едновременно: кръвоизлив, нарушена реанимация, шок, възпаление и коагулопатия.

Ниско кръвно налягане поради кръвозагуба показва незабавни усложнения, включително полиорганна недостатъчност и животозастрашаващи инфекции. Хеморагичен шок вследствие на вторичен и рецидивиращ кръвоизлив е тежко и животозастрашаващо състояние. Възниква, когато загубата на кръв води до липса на кислород към тъканите, което причинява системно натрупване на киселини. Развива се хипервентилация и заедно с други физиологични промени, кръвното налягане се покачва и кръвта се отклонява от бъбречната система към сърцето, белите дробове и мозъка.

Тези признаци се дължат на клетъчен отговор поради липсата на кислород и могат да доведат до допълнително разрушаване и нарушено функциониране на клетките, предизвиквайки различни отговори в кръвоносната система. Ако проблемът не се лекува, клетъчният отговор ще предизвика дисфункция или недостатъчност на жизненоважни органи, в резултат на което ще настъпи летален изход.

Рискът от развитие на посттравматична инфекция на рана зависи от много фактори, които включват: вид на раната, условията на възникване на раната, продължителността на времето преди оказване на медицинска помощ, наличие на придружаващи заболявания като диабет или лоша циркулация, липсата на грижи за раната.

Травматичен шок представлява инхибирани функции на организма като реакция към нараняването със загуба на телесни течности или липса на кислород. Признаците на травматичен шок включват: слаб и ускорен пулс, повърхностно и учестено дишане, бледа, хладна и лепкава кожа.

Травматичният шок е изключително патологично състояние, което започва с множествена, обикновено тъпа травма и може да приключи със синдром на дисфункция на множество органи и смърт.

Въпреки че много различни механизми на увреждане могат да доведат до различни презентации на шока и сърдечно-съдовата декомпенсация, обединяващата характеристика на травматичния шок е съкрушителният възпалителен отговор, предизвикан от провъзпалителни цитокини, и последващите резултати, включително, но не само ограничаващи се до остър респираторен дистрес синдром, коагулопатия, сепсис и полиорганна дисфункция. Лечението включва терапия с течности, кръвни продукти, антифибринолитици, механична вентилация и др.

Травматична анурия представлява отделяне на малко или никакво количество урина в резултат на бъбречна дисфункция поради нараняване на бъбреците, шок или инфекция вследствие на травмата.

Травматична исхемия на мускули е с повишен риск от развитие при травми с механизъм на смачкване. Механизмът на смачкване, който може да възникне при пътнотранспортни произшествия, падания, насилие, силно травматизира тъканите. Тези наранявания често се срещат в крайниците. Когато нараняванията от смачкване са тежки, честотата на усложнения като инфекция, незаздравяващи фрактури и ампутации варира до 50 %.

Премахване на налягането, което запушва кръвообращението, води до последователност от оток, аноксия и тъканна деструкция. Посттравматичният оток допълнително намалява доставката на кислород до тъканите. Полученото намаляване на кислородното количество нарушава зарастването на раната чрез възпрепятстване на способността на неутрофилите да се борят с бактериите, растежа на нови клетки и диспозицията на колагена. Травматична исхемия на мускулите може да доведе до инфекция, некроза, гангрена, ампутация.

Сред някои ранни усложнения на травми, некласифицирани другаде, е поява на травматичен подкожен емфизем. Той възниква, когато въздух попадне в тъканите под кожата в резултат на травма.

Травматичният подкожен емфизем често се наблюдава като гладка изпъкналост над кожата. При палпация той предизвиква необичайно пукащо усещане при изтласкването на газа през тъканта.

Травматичният подкожен емфизем възниква най-често вследствие на тъпа травма и огнестрелни рани - колабирал бял дроб (пневмоторакс) в комбинация с фрактура на ребра, лицеви костни фрактури, разкъсано бронхиално дърво, руптурирал хранопровод.