Травматичен подкожен емфизем МКБ T79.7

Травматичен подкожен емфизем възниква при навлизане на газ или въздух в подкожния слой на кожата в резултат на травма. Тъй като въздухът обикновено идва от гръдната кухина, подкожният емфизем обикновено се появява по гърдите, шията и лицето, когато въздухът е в състояние да пътува от гръдната кухина по протежение на фасцията.

Травматичен подкожен емфизем има характерно усещане на пращене при допир. Това усещане на въздух под кожата е известно като подкожна крепитация.

Травматичен подкожен емфизем може да бъде причинен както от проникваща, така и от тъпа травма. Често може да е резултат от пробождаща или огнестрелна рана. Подкожен емфизем възниква нерядко и при автомобилни произшествия поради силата на катастрофата.

Травма на гръдния кош, основна причина за подкожен емфизем, може да предизвика постъпването на въздух в кожата на гръдната стена от врата или белия дроб. Когато плевралните мембрани са увредени, както се случва в проникваща травма на гръдния кош, въздухът може да премине от белия дроб към мускулите и подкожната тъкан на гръдната стена.

Когато алвеолите на белия дроб са разкъсани, както се случва при белодробно разкъсване, въздухът може да премине под висцералната плевра, към хилуса на белия дроб, над трахеята, към шията и след това към гръдната стена.

Състоянието може да възникне и при фрактура на ребрата, пронизващи белия дроб. Според статистиката 27 % от пациенти с фрактури на ребрата имат и подкожен емфизем. Фрактура на ребрата може да разкъса париеталната плевра, позволявайки на въздуха да премине в подкожната тъкан.

Травматичен подкожен емфизем е често срещано състояние при пневмоторакс. Възможно е да се получи и от въздух в медиастинума.

Налягането на пневмоторакса, при което въздухът се натрупва в плевралната кухина и упражнява натиск върху органите в гръдния кош, прави по-вероятно навлизането на въздуха в подкожната тъкан през разкъсана плевра от счупено ребро. Когато подкожен емфизем е резултат от пневмоторакс, въздухът може да навлезе в тъкани, включително тези на лицето, шията, мишниците, гърдите и корема.

Когато подкожен емфизем възниква поради пневмомедиастинум, състоянието е известно като синдром на Хаман (Hamman). Характеризира се с аускултаторна находка на силен крепитиращ шум, синхронен със сърдечната дейност, обусловен от разместването на въздушните колекции от движението на сърцето.

Пневмомедиастинумът може да произтича от редица събития. Например аспирация на чуждо тяло, при което човек инхалира обект, може да предизвика пневмомедиастинум и да доведе до подкожен емфизем.

Травматичен подкожен емфизем на гръдната стена е често сред първите появили се признаци след баротравма, причинени от прекомерното налягане. Това е индикация, че белите дробове се подлага на значителна баротравма. Това явление може да се случи при увреждания при гмуркане.

Травма на части на дихателната система, различни от белите дробове, като например разкъсване на бронхиалното дърво, може също да причини подкожен емфизем. Въздух може да пътува нагоре към врата от пневмомедиастинум, който е резултат от бронхиално разкъсване, или да пътува надолу от разкъсана трахея или ларинкс към меките тъкани на гърдите.

Травматичен подкожен емфизем може да се наблюдава и при фрактури на лицевите кости, неоплазми, по време на астматични пристъпи при използване на техниката на Хаймлих, по време на раждане. Наранявания с пневматични инструменти (които се задвижват от въздуха) също е известно, че причиняват подкожен емфизем, дори и в крайниците (ръцете и краката). Това състояние може да възникне и в резултат на разкъсване на хранопровода и когато се случи, обикновено е късен знак.

Признаците и симптомите на травматичен подкожен емфизем варират въз основа на причината, но често се свързва с подуване на врата и болки в гърдите и може да включва и възпалено гърло, болки в шията, затруднено преглъщане, хрипове и затруднено дишане.

Рентгенография на гръдния кош може да покаже въздух в медиастинума. Много случаи на подкожен емфизем могат да се открият чрез докосване на кожата над него - тя се усеща като хартия. Докосването на мехурчетата води до тяхното движение и понякога издават шум на пращене (крепитации). Въздушните мехурчета, които са безболезнени и се чувстват при допир като малки възелчета, могат да се пръснат при палпация на кожата над тях.

Тъканите около подкожния емфизем обикновено са оточни. Когато значително количество въздух навлезе в тъканите, лицето може да набъбне значително. При случаи на подкожен емфизем около врата може да има чувство на тежест в областта на шията и звукът на гласа може да се промени. В някои случаи на подкожен емфизем около врата и гърдите, подуването може да пречи на дишането.

Много случаи на травматичен подкожен емфизем са лесни за диагностициране поради характерните признаци на заболяването. В някои случаи признаците са едва доловими, което прави диагностицирането по-трудно.

Образни изследвания се използват за диагностициране на състоянието или за потвърждаване на диагнозата, направена по клинични признаци.

Въздух в подкожната тъкан може да попречи на рентгенографията на гръдния кош, потенциално засенчвайки сериозни състояния като пневмоторакс. Също така може да намали ефективността на ултразвука на гръден кош. От друга страна, тъй като подкожният емфизем може да бъде видим при рентгенография на гръдния кош преди пневмоторакса, неговото наличие може да се използва, за да се предположи за по-късно увреждане.

Подкожният емфизем може да се установи и чрез компютърна томография, като въздушните джобове се наблюдават като тъмни области. Сканирането с компютърна томография е толкова прецизно, че често може да направи възможно да се намери точното място, от което въздухът влиза в меките тъкани.

Наличието на подкожен емфизем в човек, който изглежда доста зле и фебрилен след пристъп на повръщане, последвано от лява гръдна болка, е много показателно за диагноза на синдром на Boerhaave, което е животозастрашаващо спешно състояние, причинен от разкъсване на дисталния хранопровод.

Травматичен подкожен емфизем обикновено е доброкачествен. В повечето случаи не се нуждае от лечение (въпреки че причините, поради които е възникнал, се нуждаят от лечение). Въпреки това, ако количеството на въздуха е голямо, той може да пречи на дишането и да бъде неприятно.

В някои случаи прогресира до тежък подкожен емфизем, който изисква хирургически дренаж. Когато количеството на въздуха, изтласкано от дихателните пътища или белите дробове, стане голямо, обикновено дължащо се на положителното налягане на вентилацията, клепачите на пациента се подуват толкова много, че не може да гледа.

Налягането на въздуха също така може да попречи на притока на кръв към ареолите на гърдите и кожата на скротума или срамните устни. Това може да доведе до некроза на кожата в тези области. Това са спешни ситуации, изискващи бърза и адекватна декомпресия.

При тежки случаи на подкожен емфизем катетри могат да бъдат поставени в подкожната тъкан с цел освобождаване на въздуха. Малко разрези могат да бъдат направени в кожата, за да се освободи газа.

При пневмоторакс, придружен от подкожен емфизем, се използва често гръдна тръба за контролирането му. В такива случаи чрез нея се елиминира и въздуха, навлезнал в подкожната тъкан.

Тъй като лечението обикновено включва излекуване на основното заболяване, случаи на подкожен емфизем могат да не изискват нищо повече от почивка на легло, лекарства за контролиране на болката, а може би и допълнителен кислород. Вдишване на кислород може да помогне на тялото да абсорбира подкожния въздух по-бързо.

Въздух в подкожната тъкан обикновено не представлява смъртоносна заплаха. Малки количества въздух се абсорбират от тялото. След излекуване на пневмоторакса или пневмомедиастинума, които причиняват подкожния емфизем, с или без медицинска интервенция подкожният емфизем обикновено изчезва. Въпреки това травматичен подкожен емфизем може в редки случаи да прогресира в животозастрашаващо състояние.