Въздушна емболия (травматична) МКБ T79.0

Въздушната емболия може да бъде сериозно и дори фатално събитие, с потенциал за тежка заболеваемост и смъртност. Това състояние може да се появи вследствие на проникваща или тъпа травма.

Как се развива въздушна емболия?

Въздушна емболия (травматична) възниква при навлизане на въздух в кръвообращението. Въздухът често влиза във венозната система, но може да премине и в артериалната система. Въздушната емболия може да има катастрофални сърдечни, белодробни и неврологични ефекти и е свързана с висока заболеваемост и смъртност.

Навлизането на въздух в кръвния поток изисква отворен кръвоносен съд и градиент на налягане в полза на преминаването на газа в кръвоносния съд. Това се случва, когато венозно налягане е отрицателно спрямо атмосферното налягане.

Тъй като циркулаторното налягане в повечето артерии и вени е по-голямо от атмосферното налягане, невинаги възниква въздушен емболизъм, когато е наранен кръвоносен съд. Във вените над сърцето, като тези на главата и шията, налягането е по-малко от атмосферното и при нараняване на такъв кръвоносен съд може да навлезе въздух.

Когато навлезе въздух, той се придвижва до дясната страна на сърцето и след това към белите дробове. Това може да причини констрикция на кръвоносните съдове на белите дробове, повишавайки налягането в дясната страна на сърцето. Това повишаване на налягането може да доведе до обструкция на изходящите кръвоносни съдове на кръвния поток в дясната камера и по-нататъшно компрометиране на белодробния венозен поток към лявата част на сърцето. Това води до понижен сърдечен дебит и евентуално системен сърдечносъдов колапс.

Ефектите на въздушна емболия (травматична) върху белодробните съдове може да доведе до сериозни възпалителни промени в белодробните съдове, като те включват директни ендотелни щети и натрупване на тромбоцити, фибрин, неутрофили и липидни капчици.

Артериална емболия, като усложнение от венозна въздушна емболия, може да се получи чрез директно преминаване на въздуха в артериалната система чрез аномални структури, като например предсърден или камерен септален дефект или белодробни артериално-венозни малформации.

Симптоми

Основните фактори, които определят степента на заболеваемост и смъртност при въздушна емболия, са свързани с обема на навлезлия газ, скоростта на натрупване, както и позицията на пациента по време на събитието.

Малки количества въздух се абсорбират от кръвообращението, без да причиняват проблеми. Установено е, че повече 5 мг/кг въздух е необходимо, за да причини значителна вреда.

Влизане на въздух във венозната система произвежда признаци и симптоми чрез ефекти върху дясната сърдечна камера, белодробното кръвообращение или системното кръвообращение.

Навлизането на голямо количество въздух може да причини кардиогенен шок или циркулаторен арест. Умерени количества въздух, попаднали в белодробното кръвообращение, произвеждат белодробно съдово увреждане, проявяващо се с пре- и посткапилярна белодробна вазоконстрикция, белодробна хипертония, ендотелно увреждане и белодробен оток.

Симптомите на въздушна емболия (травматична), които се развиват веднага след емболизация, са подобни на белодробна тромбоемболия и могат да включват:

• болка в гърдите
• тахикардия
• диспнея
• хипотония
• аритмия
• миокардна исхемия
• неспецифични промени в ST-сегмента и T-вълната
• циркулаторен шок
• нарушено съзнание
• остър респираторен дистрес
• тахипнея
• хемоптиза
• белодробен оток
• дезориентация
• възбуда
• цианоза
• световъртеж
• слабост в крайниците
• много силна умора
• нарушени сетивни функции
• гадене
• кома

Диагноза и лечение

Лабораторните изследвания установяват хипоксемия, хиперкапния и метаболитна ацидоза. Леките случаи могат да покажат лека хипоксемия и хипокапния.

Рентгенографията на гръден кош може да бъде нормална или да покаже въздух в белодробната кръвоносна система. Други рентгенографски знаци могат да бъдат белодробна артериална дилатация, регионална олигемия (белег на Westermark) и белодробен оток. Трансторакална или трансезофагеална ехокардиография може да съдейства за установяване на наличието на въздух.

При диагностициране на въздушна емболия (травматична) се прилага спешно лечение - незабавно поставяне на пациента с позиция Тренделенбург (главата надолу), приложение на висок процент кислород за противодействие на исхемията и др. Висока честота на рецидив се установява след хипербарна кислородна терапия поради забавен мозъчен оток.

Изображение рентгенография: www.standardofcare.com

Заглавно изображение: www.perfusion.com