Олигохидрамнион МКБ O41.0

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Олигохидрамнион или маловодие представлява състояние, наблюдавано по време на бременност, което се характеризира с количеството на околоплодната течност (амниотична течност) под определената за нормална за гестационната възраст. Състоянието се диагностицира с помощта на ултразвуково изследване и засяга до пет процента от всички бременни жени, като се наблюдава нарастване на честотата с напредване на бременността и влияние на определени рискови фактори. Асоциира се с повишен риск от различни по вид и тежест усложнения, засягащи бременната жена и плода.

Причини и рискови фактори

Причините и рисковите фактори за развитие на олигохидрамнион са многобройни, като могат да бъдат групирани съобразно техния произход в следните основни категории:

• причини от страна на майката: при значително обезводняване, при някои подлежащи автоимунни заболявания (например системен лупус еритематодес), при хипертония, прееклампсия, както и при прием на някои лекарства, включително АСЕ-инхибитори, сартани, нестероидни противовъзпалителни средства и други
• причини от страна на плода: чести причини за олигохидрамнион са някои аномалии в отделителната система на плода (бъбречна агенезия, бъбречна поликистоза), някои хромозомни аномалии, като например тризомия 17, при интраутеринна ретардация (изоставане в развитието) или интраутеринна смърт на плода
• причини от страна на плацентата: при отлепване на плацентата, при състояние на прееклампсия или еклампсия с развитие на HELLP-синдром, при плацентарна недостатъчност в резултат от хронична хипоксия се създават предпоставки за развитие на олигохидрамнион. Най-честата причина е така нареченото застаряване на плацентата при посттерминална бременност, след 40 гестационна седмица
• други причини: при някои инфекции по време на бременност, включително токсоплазмоза, хламидийна инфекция, инфекция с цитомегаловирус, както и при развитие на аномалии в продукцията или резорбцията на околоплодните течности може да се създадат подходящи условия за развитие на маловодие

Уточняването на етиологията има важно клинично значение за евентуална превенция на състоянието при последваща бременност, както и за оптимизация на последващата терапия.

Симптоми

Клиниката на олигохидрамниона обикновено е бедна, често няма ясни симптоми, особено в началните стадии и обикновено се установява при случаен ехографски преглед. При значително намаляване на околоплодната течност бременната може да изпитва болезнени детските движения и да се проявят някои други характерни признаци.

Сред най-характерните симптоми при маловодие се включват:

• промени в коремната обиколка: възможно е видимо намаляване размера на корема за съответната гестационна възраст, като при клиничен преглед се установява намален фундален ръст
• променени усещания за движенията на плода: от една страна при страдание от страна на плода движенията са по-бедни, вяли и оскъдни, от друга страна във връзка с намалената амниотична течност движенията може да се усещат по-остро и болезнено, причинявайки дискомфорт
• други симптоми: при руптура на мембраните е възможно изтичане на околоплодна течност, възможни са коремна болка в различна степен, поява на контракции

Основните прояви при олигохидрамнион са видими при ултразвуково изследване, във връзка с което е препоръчително жените стриктно да посещават проследяващия ги акушер-гинеколог и през определен интервал от време да се извършва обстоен ехографски преглед.

Основните ултразвукови находки при състоянието включват трудна визуализация на плода, наличие на прилепнали плътно към феталното тяло мембрани, намалена активност на плода, забавяне на растежа на плода (интраутеринна ретардация), възможни са и фетални деформации.

Усложнения

Тъй като недостатъчното количество околоплодна течност влошава условията за развитието на плода, е налице повишен риск от деформации, включително сколиоза, деформации и контрактури на крайниците.

Усложнения могат да се получат и от пъпна връв, която може да е толкова силно притисната, че да доведе до вътрематочна смърт на плода.

При сраствания между плода и амниона могат да се формират амниотични върви (Симонартови връзки), които отчасти или напълно да ампутират крайниците.

При раждането маточните контракции също са особено болезнени, налице е повишен риск от аспирация на мекониум, компресия на пъпната връв, трудно раждане и необходимост от преминаване към спешно цезарово сечение.

След раждането новородените са изложени на по-висок риск от нарушения в терморегулацията и дишането, ацидоза, неонатална хипоксия и като цяло се нуждаят от строг мониторинг.

Диагноза и изследвания

Поставянето на диагнозата при олигохидрамнион се осъществява главно въз основа на характерните ехографски находки, като най-често диагнозата се базира на информацията, получена от:

• анамнеза и физикални находки: от клиничните данни се наблюдава намалената за гестационния срок обиколка на корема и ниското ниво на fundus uteri, понижено усещане за фетални движения, болки в корема, наличие на контракции
• ултразвуково изследване: диагнозата олигохидрамнион се поставя с ултразвук, чрез който се открива малко количество околоплодна течност. Наблюдава се понижение на индекса на амниотична течност, затруднена визуализация на плода и неговите движения, видимо полепване на мембраните по тялото на плода и други
• други изследвания: при необходимост могат да се назначат тестове за установяване на изтичане на околоплодна течност, доплерова ехография, в редки случаи може да се наложи извършване на амниоцентеза

Необходимо е различаване на състоянието от някои фактори, които могат да окажат влияние, включително погрешно определяне срока на бременността, неподходяща и недостатъчна хидратация на бременната, наличие на контракции по време на измерването и други.

Лечение

Терапевтичният подход при олигохидрамнион се определя строго индивидуално, съобразно гестационната възраст на плода, тежестта на състоянието, наличието на усложнения, състоянието на плода, наличието на подлежащи други заболявания.

Най-честите терапевтични опции включват:

• наблюдение: при леки форми и липса на данни за фетален дистрес се препоръчва стриктно наблюдение на бременната жена, чест ехографски контрол, прием на достатъчно течност, корекция на някои подлежащи рискови фактори при възможност и други
• амниоинфузия: по време на раждане за улесняване на родовия процес може да се въведе стерилен физиологичен разтвор в матката през интраутеринен катетър
• индукция на раждането: индукция на раждането, предимно чрез цезарово сечение, се предприема при гестационна възраст на плода над 37 седмици, при данни за прогресивно влошаване на състоянието, изразен фетален дистрес, при невъзможност за стабилизиране с други мерки, като своевременното родоразширение намалява риска от някои по-тежки усложнения

При установяване на олигохидрамнион в ранните срокове на бременността и наличие на тежки деформации на плода, може да се обмисли аборт по медицински показания.

Прогноза

Прогнозата при олигохидрамнион се определя от множество фактори и е строго индивидуална за всяка конкретна бременност. По-лоша е прогнозата при ранно развитие, в началните стадии на бременността, при тежки съпътстващи заболявания от страна на бременната и аномалии от страна на плода. По-добра е прогнозата при олигохидрамнион при напреднала бременност и липса на съпътстващи рискови фактори.

Изображения: freepik.com