Остеопороза с патологична фрактура МКБ M80

Остеопороза е заболяване, характеризиращо се с ниска костна маса и нарушена микроархитектура на костната тъкан, водещи до повишена крехкост на костта с последващо увеличаване на рискa от счупвания. Остеопорозата е трето социално значимо заболяване в света, след сърдечно-съдовата и онкологична патология. През последните години в света се разви истинска епидемия от остеопороза и остеопорозни счупвания, като честотата им нарастна повече от два пъти. Понастоящем около 40% от всички жени над 50 годишна възраст са претърпели поне едно счупване. Най-често срещащите се счупвания при остеопороза включват прешлените компресии, дългите кости на ръката и на бедрената шийка. Последната представлява най-сериозният риск за смъртност (15-20%) особено при жени и мъже в напреднала възраст. Рязкото повишаване на остеопорозата настъпва след 50 годишна възраст.

В напреднала възраст само ¼ от жените имат нормална костна минерална плътност. При жените след 50 годишна възраст 47% имат нормална костна минерална плътност, а останалите 53% имат в различна степен намалена костна минерална плътност. Съотнесено към данните за разпределението на общото население, очакваме, че 820 000 българки ще имат повишен риск към остеопорозните счупвания. От остеопороза боледуват около 160 000 мъже. Статистическите данни за последните десетилетия показват, че световната популация над 60 годишната възраст ще нарасне с 57%, а над 80 години с 68%. Очаква се тази тенденция да се запази през следващете 30 години. С прогресивното остаряване на обществото ще нарастват и дегенеративните заболявания, в частност и остеопорозата.

За оформянето на здрава костната маса значение имат наследствеността, етническа принадлежност, общо здравословно състояние, пълноценното хранене, физическото натоварване, прием на калций, циркулиращия растежен и половите хормони. Остеопорозата е полигенно заболяване, за което роля играят няколко различни гена- генът на витамин Д, генът на алфа-естрогенния рецептор, генът на колаген тип 1, генът на калцитонин.

По отношение на водещ фактор, довел до заболяването, остеопорозата е хетерогенна болест.

Разглеждат се следните форми на остеопорозата:

• Първична остеопороза
1. постменопаузална остеопороза
2. старческа остеопороза
3. идиопатична остеопороза

• Вторична остеопороза - развива се в следствие на някакво заболяване, довело до измиване на калция от костите - злокачествени образования в костите, ендокрини заболявания, малабсорбции, бъбречна патология и вродени заболявания.

Клиничните прояви на oстеопороза с патологична фрактура включват предимно болки в костите. Болките са спонтанни, усилват се при продължително стоене прав, при физическа работа или при по-интензивни движения. При натиск върху засегнатата кост с пръст или при почукване болката рязко се засилва. Освен това при спонтанно счупване се получава остра и силна болка. Острата болка приковава болния на леглото, всяко движение, кашляне, кихане усилва болката.

Доскоро диагнозата на oстеопороза с патологична фрактура се основаваше изключително на рентгенологично изследване и клиничната картина. За съжаление чрез рентгеновия метод не може да се постави ранна диагноза. Необходимо е загубата на костната маса да е повече от 30%, за да се визуализира рентгенологично. Напоследък се въведоха новите методи, позволяващи много по-точна оценка на минералното костно съдържимо, базиращи се предимно на определяне на костната плътност. Към тия методи се отнасят денситометрия, минералометрия.

Остеопорозата е хронично метаболитно костно заболяване. То подлежи на профилактика и лечение, но тъй като няма алармиращи симптоми в ранен стадий, поставянето на диагнозата в самото начало е сравнително рядко. Подходът за борба с остеопорозата предвид широкото и разпространение трябва да се основава на сериозна профилактична стратегия. Промяна в стила на живот изисква задължително включване на редовна двигателна активност - ходене, бягане, танци, аеробика, тенис. От голямо значение адекватен прием на храна с високо съдържание на калций и витамин Д, избягване на прекомерна консумация на кафе, ограничаване на цигари и алкохол. Самото медикаментозно лечение е комплексно и включва няколко групи медикаменти.