Остеопороза с патологична фрактура, неуточнена МКБ M80.9

Остеопороза с патологична фрактура, неуточнена, представлява заболяване, което се характеризира с възникване на фрактура, поради намаляване на костната плътност. Това е едно от най-често срещаните заболявания на опорно-двигателния апарат и се наблюдава тенеденция в покачване честотата в световен мащаб. При остеопороза се наблюдава загуба на костна тъкан, причиняваща отслабване на костите и предразположение към фрактури.

Фрактурите, които се проявяват при остеопороза с патологична фрактура, неуточнена, могат да бъдат спонтанни или да възникнат при травма. Някои от факторите, които предразполагат развитието на остеопороза могат да бъдат фамилно обременяване, менопауза (особено рано настъпила такава), аменорея, продължителна употреба на някои лекарства, нисък прием на калций, липса на физическа активност, тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол и други. Установено е, че жените са изложени на по-голям риск от развитие на остеопороза, имайки предвид хормоналните промени, които настъпват при тях в периода след менопаузата.

Признаците и симптомите при остеопороза с патологична фрактура, неуточнена, се състоят главано от болка в областта на засегнатите кости, и както подсказва самото заглавие - настъпване на патологична фрактура. В повечето случаи, патологичната фрактура се пявява в областта на прешлените на гръбначния стълб (гръден и поясен отдел), тъй като тези части са подложени на голям стрес в ежедневието и се засягат рано от остеопоротичния процес. Фрактури на дългите и големите кости се наблюдават по-често след травми.

Поставяне диагнозата остеопороза с патологична фрактура, неуточнена, става въз основа на характерната клинична картина и извършване на някои лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография, измерване на костна плътност и други.

Терапевтичното поведение при остеопороза с патологична фрактура, неуточнена, може да бъде консервативно и хирургично. Консервативното лечение се състои в прием на инхибитори на костната резорбция и стимулатори на костната резорбция, рехабилитация и физикална терапия, гипсова имобилизация и други. В зависимост от локализацията и вида на фрактурите е възможно да се приложат различни оперативни техники за възстановяване цялостта на костта.