Остеопороза с патологична фрактура след менопауза МКБ M80.0

Остеопороза с патологична фрактура след менопауза представлява заболяване, което се характеризира с настъпване на фрактура, следствие намаляване на масата на костното вещество и влошаване на микроархитектурата на костната тъкан, настъпващи след периода на менопауза при жените. Менопаузата настъпва обикновено в края на 4-то и в началото на 5-о десетилетие и се съпровожда с редица хормонални изменения, които могат да засегнат и опорно-двигателния апарат.

Остеопорозата е най-честото костно заболяване и едно от най-честите заболявания в човешката патология. Засяга 10-12 % от населението в повечето страни. Епидемиологичните данни сочат, че в страните от ЕС от остеопороза са засегнати 40 млн. души, а в САЩ - 24 млн. Очаква се честотата на тази болест значително да нарасне в бъдеще във връзка с увеличаването на средната продължителност на живота в развитите страни и с повишаване на относителния дял на хората в напреднала възраст.

Основната причина за възникване на остеопороза с патологична фрактура след менопауза е хормоналния дисбаланс, настъпващ след менопаузата, който нарушава плътността на костите и повишава тяхната чупливост. Фрактурата е възможно да настъпи спонтанно или да бъде причинена от травма.
Овариалната недостатъчност в периода на менопаузата и последващото намаление на циркулиращите естрогени е най-важният фактор за развититето на постменопаузалната остеоартроза. Естрогенният дефицит намалява резорбцията на калций в червата, което води до намаляването му и в плазмата. Хипокалциемията от своя страна активира паратироидния хормон. Последният индуцира остеокластната костна резорбция.

Два основни фактора определят риска за развитие на остеопороза:

- Пиковата костна маса, която достига максимална стойност около 25-годишна възраст и се задържа докъм 35-40 годишна възраст.

- Величината на костната загуба - тя от своя страна зависи от продължителността и размера на тази загуба. Продължителността на костната загуба зависи от възрастта, в която настъпва менопаузата, и от продължителността на живота. Размерът на костната загуба се определя от значителен брой генетични и външни фактори - пол, дефицит на естрогени, ендокринни заболявания, телесно тегло, възраст, имобилизация, хранителни фактори, алкохол, тютюнопушене и други.

Остеопороза с патологична фрактура след менопауза започва асимптомно. За най-характерна клинична проява се счита болката в най-силно засегнатите кости. Обикновено тя се явява първо в долния гръден и горния поясен отдел на гръбнака, когато в съответните прешлени се развиват първите микрофрактури на костни гредички. Болката се усилва при стоене прав, при движение, физическа работа и т.н. Обикновено се успокоява в легнало положение. Може да се явят едностранни или двустранни радикуларни болки, ирадиращи по хода на междуребрията. Натискът върху гръбнака, гръдната кост, ребрата, тибията и др. води до изразена болка.

Най-характерната клинична последица от остеопороза с патологична фрактура след менопауза са фрактурите. При възникване на фрактура клиничната картина се владее от нейните симптоми. Честота на фрактурите нараства прогресивно с напредване на възрастта. Първата фрактура се явява най-често в областта на гръбначен прешлен. Тя причинява остра болка. Фрактурата може да е спонтанна или да е резултат на минимална травма. Фрактурата може да бъде и в поясния отдел, както и в гръдно-поясния преход на гръбнака.

Диагнозата остеопороза с патологична фрактура след менопауза се поставя след снемане на подробна анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед. Лабораторни и образни изследвания като рентгенография, ултразвуково изследване, количествена компютърна томография, двойноенергийна рентгенова абсорбциометрия и други, се използват за придобиване на известна информация за костната плътност. Биохимични маркери за оценка на костния търновър, кактои костна биопсия също могат да бъдат полезни за поставяне на диагнозата.

Лечението на остеопороза с патологична фрактура след менопауза е консервативно или хирургично. Консервативното лечение се състои в прилагане на естрогени, прогестини, селективни модулатори на естрогенните рецептори, калцитонини, бифосфонати, тиазидни диуретици, калций, вит. Д, флуориди, анаболни стероиди. Инхибиторите на костната резорбция могат да се използват както за профилактика, така и за лечение на остеопорозата. Флуоридите и анаболните стероиди не се прилагат с превантивна цел, а само за лечение на изявена остеопороза.