Остеопороза с патологична фрактура след овариектомия МКБ M80.1

Остеопороза с патологична фрактура след овариектомия представлява заболяване, което се изразява в настъпване на фрактура, следствие намаляване на масата на костното вещество и влошаване на микроархитектурата на костната тъкан, настъпващи след овариектомия. Овариектомия може да се наложи при злокачествени заболявания на матката, маточната шийка, яйчниците, руптура на кисти на ячника, травматични увреждания и други.

От епидемиологична гледна точка особено тревожни са данните за свързаните с остеопорозата фрактури. Те засягат най-често гръбначните прешлени, тазо-бедрените стави и дисталната част на предмишницата. Около 50 млн европейци и 15 млн американци са с повишен риск от фрактури поради намалена костна плътност. Около 20-30% от жените над 65 години получават гръбначни фрактури. През 1990 г в света са регистрирани 1,66 млн фрактури на тазо-бедрената става  при лица над 35 годишна възраст. Предвижданията сочат, че годишната честота на този вид фрактури ще нарастен ан 3,94 млн през 2025г и до 6,26 млн през 2050.

Причините за възникване на остеопороза с патологична фрактура след овариектомия е настъпването на хормонален дисбаланс, и по-течно дефицит на естрогени, след оперативното отстраняване на яйчниците. Фрактурата може да настъпи спонтанно или при травма. Има редица допълнителни фактори, които увеличават риска от остеопороза и съпътстващите я фрактури:

- генетични фактори - остеопорозата се среща по-често при жените от бялата раса в сравнение с тези от черната. Най-вероятно за това допринася по-голямата пикова костна маса на последните в периода на зрелостта. Генетичните фактори са свързани главно с метаболитната активност на костните клетки. Те определят способността им да образуват, да резорбират и да поддържат костната маса.

- пол - жените боледуват по-често от остеопороза в сравнение с мъжете. Това е свързано с по-тежките хормонални нарушения на жените в менопауза, както и с по-малката им пикова костна маса.

- дефицит на естрогени - намалението на циркулиращите естрогени е най-важният фактор за развитието на постменопаузална остеопороза. Особено важна е възрастта, когато настъпва менопаузата.

- ендокринни заболявания - хипогонадизъм, хипертиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм, хиперглюкортицизъм и други, могат да доведат до остеопороза.

- телесно тегло - слабите и високи жени развиват по-често остеопороза в сравнение с тези с наднормено тегло. Това се свързва с конверсията на масти в естрогени при пълните жени.

- възраст - напредналата възраст е свързана със значително по-голям риск от развитие на остеопороза и последващи фрактури.

- имобилизация - физическото натоварване е стимул за изграждането на скелета, докато обездвижването е важен рисков фактор за развитие на остеопороза. Особено тежки са последиците от обездвижването при жени в менопауза, както и при хора в напреднала възраст.

- хранителни фактори - хроничният дефицит на калций и вит. Д в храната улеснява развитието на остеопороза. Пиенето на много кафе също ускорява тази болест.

- алкохол - хроничното консумиране на голямо количество алкохол повлиява костната плътност и повишава риска от фрактури, особено в по-напреднала възраст. Това се свързва с токсичен ефект върху костните клетки, с хранителен дефицит при тези лица, с нарушен метаболизъм на вит.Д и др.

- тютюнопушенето също засилва размера на костната загуба. Допуска се, че никотинът потиска функцията на остеобластите и повлиява някои хормони, имащи отношение към костната плътност.

- медикаменти - знчителен брой медикаменти може да причинят остеопороза (кортикостероиди, хепарин, антиепилептици, хормони на щитовидната жлеза, антиациди и други).

- хронични болести и тумори - редица заболявания в своята еволюция водят до вторична остеопороза - малабсорбция, хронична бъбречна недостатъчност, ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес, миелом, левкоза, лимфом и други.

Клиничната картина остеопороза с патологична фрактура след овариектомия се характеризира главно с болка в костите. Основна проява на заболяването е фрактурата, която както споменахме по-горе засяга най-вече прешлените на гръбначния стълб в поясния отдел.

Диагнозата остеопороза с патологична фрактура след овариектомия е комплексна. НА първо място е необходимо задълбочено клинично изследване. Подробната анамнеза и цялостното физикално изследване дават възможност да се установят субективните оплаквания и обективните отклонения както от страна на опорно-двигателния апарат, така и от другите органи и системи. Назначават се редица лабораторни изследвания (кръвна, картина, СУЕ, протеинограма, електролити, хормони и други) с оглед разграничаване на остеопорозата от други заболявания, протичащи с прояви от страна накостите. В клиничната практика най-широко приложение за диагностициране на остеопороза с патологична фрактура след овариектомия намират следните методи - рентгеново изследване, неинвазивни методи за оценка на костната плътност (остеодензометрия), биохимични маркери за оценка на костния търновър, костна биопсия.

Лечението на остеопороза с патологична фрактура след овариектомия може да бъде консервативно или хирургично. Консервативното лечение се изразява в прилагане на инхибитори на костната резорбция (естрогени, прогестини, калцитонини, бифосфонати, тиазидни диуретици, калций, вит.Д), стимулатори на костното образуване (флуориди, анаболни стероиди), повишаване на физическата активност, прием на храна богата на вит Д и други. Хирургичното лечение се налага за възстановяване на костнта цялост при настъпване на определен вид фрактури и се осъществява от специалист.