Медикаментозна остеопороза с патологична фрактура МКБ M80.4

Медикаментозна остеопороза с патологична фрактура, представлява състояние, което се характеризира с настъпване на фрактура, следствие намаляване на костната плътност. Честотата на остеопорозата в световен мащаб нараства ежегодно, като сериозен проблем представляват, настъпващите с нея фрактури.

Фрактурите, които сенаблюдават при медикаментозна остеопороза с патологична фрактура, могат да настъпят спонтанно или при травма. Лекарствата, които водят до повишен риск от възникване на остеопороза са кортикостероиди, хепарин, антиепилептици, хормони на щитовидната жлеза, антиацидни средства и други.  С напредването на възрастта се наблюдава намаляване нивата на естрогените, което води до увеличаване на костната резорбция и намаляване на костната плътност.

Клиничната картина на медикаментозна остеопороза с патологична фрактура се състои в поява на болка в областта на засегнатите кости, и в напредналите стадии на заболяването в поява на патологична фрактура. В повечето случаи, патологичната фрактура се пявява в областта на прешлените на гръбначния стълб (гръден и поясен отдел), тъй като тези части са подложени на голям стрес в ежедневието и се засягат рано от остеопоротичния процес. Фрактури на дългите и големите кости се наблюдават по-често след травми.

Диагнозата медикаментозна остеопороза с патологична фрактура, се поставя след снемане на подробна анамнеза, осъществяване на щателен физикален преглед и извършване на някои лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, магнитен резонанс, компютърна томография, измерване на костна плътност и други.

Лечението на медикаментозна остеопороза с патологична фрактура може да бъде консервативно или хирургично и се осъществява от специлаист. Прилагат се инхибитори на костната резорбция (калцитонин) и стимулатори на костната резорбция, рехабилитация и физикална терапия, гипсова имобилизация и други.

Калцитонинът е основен регулиращ фактор на минералния и костния метаболизъм. Заедно с паратхормона той участва в поддържането на костната маса, повлиявайки едновременно костната и калциевата хомеостаза. Най-важниятму биологичен ефект е инхибирането на костната резорбция. Установени са специфични рецептори за калцитонин върху остеокластите. Калцитонинът намалява активността, подвижността и броя на остеокластите. Антиостеолитичният му ефект забавя деминерализацият, и разграждането на костния матрикс. Освен това, той повлиява костното образуване чрез въздействие върху остеобластите. Калцитонинът притежава и аналгетично действие. Този му ефект наред с антирезобтивния, е особено необходим при напреднала остеопороза и фрактури, когато е налице костна болка.