Други спондилози МКБ M47.8

Спондилоза е медицински термин, чрез който се означава общо, че са налице дегенеративни изменения на гръбначния стълб. Дегенерацията е патологичен процес, характеризиращ се с необратими изменения на клетките, цитологичното устройство на тъканите и последващата дисфункционалност. Спондилозата може да бъде изолирана и да не причнава значими симптоми или да се проявява с различни клинични състояния. При втория случай спондилозата се представя като:

• Синдром на притискане на вертебралните и предните спинални артерии
• Други спондилози с миелопатия
• Други спондилози с радикулопатия

Когато спондилозата е извън рамките на тези клинични прояви, то тя се класифицира като "Други спондилози".

Към другите спондилози спадат цервикалната (шийна), лумбосакралната и торакалната спондилоза с .

Цервикална спондилоза

Дорзална болка в областта на шията се назовава като цервикалгия. Цервикалгията е често срещано клинично заболяване. Болката се дължи на ангажиране на нервните окончания в цервикалния плексус. Изолирано шийно ангажиране се наблюдава при засягане на изходящите нерви на между С1-С5. Но много често се разпространява към брахиалния плексус до Th1. В тези случаи се говори за цервикобрахиален радикулоплексит.

Изображение: slide-share.ru

Гръбначният мозък, който е продължение на главния, преминава през отворите на прешлените по протежение на целия гръбначен стълб – през гръбначномозъчния канал. Новосъздадените патологични костни образувания – остеофитите, в много случаи причиняват големи поражения. Те могат да стеснят канала на гръбначния мозък и отворите, през които излизат нервите за мускулите на крайниците и коремната стена. Остеофитите притискат гръбначния мозък и коренчетата на периферните нерви и смущават провеждането на импулсите нагоре към мозъка и надолу от него, което засяга мускулната функция и сетивността.

Цервикалната спондилоза е заболяване на шийния отдел на гръбначния стълб, протичащо с характерни дегенеративни изменения на дисковете между прешлените, поради което междупрешленните пространства се стесняват. Образуват се също костни израстъци от ставните ръбове на прешлените, наречени остеофити, или с по-популярното наименование шипове.

Симптоми: Характерни за цервикалната спондилоза са силна болка в тила, слабост и атрофия на мускулите на ръцете. Болките и ограничените движения на шията понякога се придружават от главоболие в тилната част на главата.

Диагноза: Поставя се посредством анамнестични, клинични и инструментални методи на изследване. Конвенционален диагностичен метод е рентгенографията, посредством, която могат да бъдат визуализирани промените в костната структура.

Изображение: europepmc.org

На рентгенови снимки остеофитите се виждат много добре, както и стеснението на гръбначния канал. Ако гръбначно-мозъчният канал е по рождение тесен, тогава гръбначният мозък или коренчетата на нервите могат да бъдат притиснати от сравнително малки остеофити или хипертрофирани лигаменти. От друга страна, широкият канал позволява добра приспособимост към спондилозните изменения, без да води до неврологични симптоми от компресия.

Лечение: То е основно симптоматично с противовъзпалителни и болкоуспокояващи медикаменти. При много силни болки се прилага обездвижваща яка за ограничаване на движенията в шията. Силната болка се овладява с парентерално приложение на нестероидни противовъзпалителни средства. При тежки случаи и възникнали усложнения е възможно да се предприеме хирургическа интервенция за отстраняване на притискащите гръбначния мозък остеофити.

Торакална спондилоза

Болката е неприятно емоционално сетивно усещане, първосигнална реакция на болестно или травмиращо организма действие. Неприятно тревожно чувство предизвиква и болка в гръдния отдел на гръбначния стълб.

Торакалната спондилоза представлява заболяване на гръбначния стълб, което се характеризира с увреждане на междупрешлените дискове в гръдния отдел на гръбначния стълб. Това увреждане може да се дължи на дегенеративни промени в хрущялните дискове, настъпващи с напредването на възрастта. Това ги прави по-податливи на увреждания и води до поява на болка. 

Симптоми: Те включват болка при движение на тялото, при повдигане на тежести, при заемане на неправилна стойка и други. Други симптоми, които могат да бъдат наблюдавани при това заболяване са скованост в средната част на гърба, особено сутрин след ставане; чувство за боцкане или изтръпване на краката или ръцете, мускулна слабост, нарушения на координацията и други.

Диагноза: Диагностицирането на този вид увреждане не се различава същствено от тази на останалите видове спондилоза. Използват се лабораторни и образни изследвания, като рентгенография, ядрено-магнитен резонанс, компютърна томография и други.

Лечение: То може да бъде консервативно или хирургично и се осъществява от специалист.

Лумбосакрална спондилоза

Лумбосакралната спондилоза се предизвиква най-често от неспецифични инфекции, простуда, травма или патологични процеси в тъканите граничещи с исшиасния нерв. 

Други спондилози разглежда лумбосакралната спондилоза. Този отдел на гръбначния стълб започва на ниво L5 и завършва с края на сакрума. Лумбосакралната болка може да се дължи на физиологични или патологична ниска кръстна болка. Дорзалната кръстна болка е изключително често срещана. Статистиката посочва, че около 12% от световното население страда от хронична болка в кръста. Спондилозата може да се дължи на остеофити, травми или естествени дегенеративни процеси. Въпреки че болката е основен симптом на увреда в организма, то при някои случаи, тя не е патологичен признак. Например при бременността.

В други случаи лумбосакралната болка може да се дължи на лумбаго с ишиас. Медицинско състояния, характеризиращо се с болка в долната част на гърба по хода на седалищния нерв се определя като ишиас. Всъщност ишиас е първото и най-старото наименование на болестта — лумбосакрална радикулопатия. Седалищният нерв започва на ниво L4 — S3, преминава през седалището и достига до долните крайници.

Симптоми: Лумбосакралната спондилоза се проявява с болка в поясно-кръстната област и по хода на нерва. Наблюдават се нарушения в сетивността, рефлексите, движенията и трофиката.

Лечение: То е предимно консервативно с аналгетици и антифлогестици. Позиционното лечение се изразява в лежане на твърдо и слагане на възглавници под колената, така че тазобедрената става да е на 90 градуса и колянната става също.

Заглавно изображение: freepik.com