Други деформиращи дорзопатии МКБ M43

Към други деформиращи спондилопатии спадат спондилоза, спондилолистеза, крива шия, други сраствания на гръбначния стълб, рецидивираща атланто-аксисна сублуксация с миелопатия и други.

Характерно за спондилолизата е липса на костно срастване между тялото и дъгите на пети поясен прешлен. Между 3 и 10 % от хората имат спондилолиза без оплаквания, поради което някои автори считат това състояние за анатомичен вариант. Нормално към 5-6 год. възраст тялото на прешлена сраства с дъгите. Ако не настане това срастване, се явява пондилолиза.

Спондилолизата протича дълго време безсимптомно. При поява на смущения те се изразяват с болки ниско в кръста и лесна умора при вдигане на тежести, при навеждане и изправяне. При натиск върху pr. spinosus на петия поясен прешлен болният реагира с болка. Видимо се наблюдава лордоза, която е с тенденция за увеличаване в зависимост от степента на плъзването. Прогнозата е благоприятна в началото, но трябва да се предотврати плъзването. Лечението включва покой и носене на лумбостат при проявени оплаквания.

Спондилолистезата е усложнение на спондилолизата и представлява плъзване най-често на пети поясен прешлен напред. Различават се четири степени на спондилолистеза:

- първа степен, когато плъзването надвишава ¼ от предно-задния диаметър на краниалната повърхност на долулежащия прешлен;
- втора степен, когато не превишава ½;
- трета степен, не превишава 2/3;
- четврта степен, когато разместването е повече от ¾ до пълно спускане на прешлена отпред.

Болните се оплакват от болки в кръста, които могат да ирадиират надолу, лесна умора, слабост на поясната област, особено при физическо натоварване. Видимо се установява увеличена поясна лордоза и изразени напречни кожни гънки. При натиск върху pr. spinosus на проксималния прешлен се усеща болка. Установява се паравертебрална ригидност.

Диагнозата се уточнява с рентгенова снимка, като особено показателна е профилната проекция.

Лечението бива консервативно, което включва покой, предпазване от натоварване, носене на лумбостат и оперативно лечение- задна или предна спондилодеза.

Кривата шия се характеризира с трайно наклоняване встрани на главата към едното от рамената, извиване на главата и шията встрани и асиметрия на лицето. Кривата шия може да бъде вродена и придобита. Повечето автори считат, че кривата шия е резултат на цикатрисиален процес, настъпил в хематом от разкъсване на m.sternocleidomastoideus по време на форсирано раждане. Други причини са: неправилно положение на плода в матката, притискане от миом на матката, дисплазия на мускула по време на ембриогенезата, възпалителни процеси и др.

Открива се вретеновидно задебелена подутина в средната или долната част на m.sternocleidomastoideus, плътна на пипане. По-късно тази подутина изчезва, но мускулът се скъсява и главата на детето се наклонява към рамото. Ограничава се подвижността на шията, но липсва болезненост. Кривата шия най-силно проличава между 3 и 5 години по време на най-усиления растеж на детето.

При първата и втората година след раждането при всички леки и средно тежки случаи се провежда консервативно лечение. Провежда се редресираща лечебна гимнастика: леко масажиране на скъсения мускул с цел изопването му и оправянето на шията. Изправянето трябва да става плавно и постепенно. Консервативното лечение, ако се провежда упорито и търпеливо в продължение на 1-2 години, в над 70 % от случаите дава много добър резултат.

Оперативното лечение е показано при тежки деформации след третия месец и след неуспех от консервативното. След операцията главата се задържа в гипсова минерва за 30-45 дни в обратна позиция.