Хемартроза МКБ M25.0

Медицинският термин за означаване на вътреставен кръвоизлив е хемартроза. При хемартроза всяка една става може да бъде засегната, но най-често са ангажирани коленните и лакътните стави, следвани от раменната става. Това се дължи на факта, че това са най-често страдащите стави при травма.

Етиология е медицинска наука, която изучава причините за възникване на заболяванията, като най-честите причини за възникване на хемартроза са:

• Дефекти и нарушен синтез на факторите на хемокоагулация — артропатия при хемофилия, поради вроден дефицит на фактор VIII и фактор IX
• Медикаменти — нерегулиран прием на антикоагуланти като варфарин могат да предизвикат неконтролирано кървене
• ДИК синдромът
• Дефицит на витамин К, който е изключително важен за протичането на хемостазата
• Вирусни инфекциозни заболявания — хематрозата се среща при хеморагична треска ебола, кримска хеморагична треска и други
• Бактериални инфекции — менингококова инфекция
• Травматична болест

• Вродени или придобити нарушение на съдовия ендотел
• Капиляротоксикоза — болест на Shonlein-Henoch
• Дефекти в кръвните елементи — дефицит или намалено количество на тромбоцитите
• Остеоартрит — при възрастни хора, страдащи от болестта дълги години може да се наблюдава спонтанен кръвоизлив.
• При злокачествени новообразувания на костите и ставните хрущяли поради костната деструкция може да се изяви с хемартроза.
• След хирургични интервенции на ставите

Хемарартрозата е водещ клиничен симптом при заболявания, свързани с нарушено кръвосъсирване. При малки деца вътреставният кръвоизлив е алармиращ симптом за хемофилия. При хемофилия А или В има вроден дефицит на фактор от кръвосъсирващата система. Хемартроза възниква при дефицит, нарушен синтез или дефектно активиране на каскадната система на кръвосъсирването. Подобно нарушение може да бъде наблюдавано при всеки един от 13-те плазмени фактори на хемокоагулацията.

При възрастни хемартрозата възниква предимно при травматична болест. Предразположени към вътреставен кръвоизлив са пациенти на антикоагулантна терапия.

Хемартрозата клинично се презентира с:

• Подуване на засегнатата става
• Болка при покой и движение на ставата
• Изтръпване
• Скованост
• Усещане за прекомерно опъване на кожата
• Повишена локална температура
• Зачервяване на надлежащата кожа
• Телеангиекатазии
• Нарушена функция на коляното

Диагностичен алгоритъм

Всеки един диагностичен процес започва със снемане на лекарска анамнеза. Анамнезата представлява въпросник, чрез който се събират данни за произхода на кръвоизлива. Ако пациентът съобщи за травма се предприема съответното адекватно лечение. Спонтанните кръвоизливи са клиничен белег на хемофилия. След това лекарят извършва физикален преглед, чийто акцент е изследването на опорно-двигателния апарат. От изключително значение са лабораторните изследвания. При повишаване на С-реактивния протеин, левкоцити и скоростта на утаяване на еритроцити.

От пълната кръвна картина с водещо значение е стойността на тромбоцитите, тъй като това са кръвните елементи, участващи в хемостазата. 

Кръвосъсирващата се способност на кръвта се изследва чрез:

1. Активирано парциално тромбопластиново време — отразява дейността на вътрешната система за кръвосъсирване. Това са факторите — XII, XI, IX, VIII, X, V, II и I. Клиничното значение на този лабораторен тест е за установяване на хемофилия, контрол на пер оралната терапия с антикоагуланти, както този с нефракциониран хепарин.
2. Протромбиновото време — отразява дейността на външната система на кръвосъсирване. Това са факторите VII, X, V, протромбин и фибриноген. Лабораторният тест е подходящ за контрол на кумариновите препарати, както и аналогично отразява промяната на концентрацията на вит. К. Резултатите се интерпретират в секунди (sec.), процент (%), и INR.
3. Изследване на фибриноген
4. Протеин C
5. Протеин S
6. Антитромбин
7. Време на кървене
8. Време на съсирване
9. Определяне на стойността на D-димерите

От визуализиращите диагностични методи при хемартроза водещо значение имат рентгенография на ставите, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. С диагностична цел се прилага и артроцентеза.

Лечението на хемартроза е индивидуализирано. Терапевтичният подход зависи от първопричинителят на болестта. Като първа помощ се препоръчва, страдащият да запази покой и да елевира (повдигне) крайника. Приемът на аналгетици или нестероидни противовъзпалителни средства намалява болевото усещане. Инструменталната терапия зависи от обема на хемартрозатра.

При малък обем кръвта се резорбира, но при по-голям обем се налага извършването на пункция и източване на вътреставния кръвоизлив. Тази процедура се нарича терапевтична артроцентеза. Процедура се провежда при стерилни условия. Надлежащата кожа на болната става се третира с антисептици. След това пациентът се обезболява посредством методиките за локална анестезия. Пункцията и аспирацията на кръвта се извършва чрез специална пункционна игла. Противопоказни пациенти за артроцентеза са тези със склонност към кръвоизливи при вродени дефекти на хемокоагулацията или пациенти на антикоагулнатна терапия.

При ставен травматизъм спрямо структурното нарушение се прилага менисцектомия, синовектомия, отстраняване на мускули и последващи възстановителни пластики. Когато ставната структура не може частично да се възстанови се предприема смяна на ставата.

При хемофилия не се прави пункция. Единственото лечение е заместителната терапия на липсващите фактори на кръвосъсирването.

След приключването на основната терапия на хемартроза се препоръчва пациентът да щади пострадалата става и да посещава рехабилитационни курсове. По този начин ще се превентират (предотвратят) последващите ставни усложнения като анкилозиране и артроза. Прогнозата при хемартроза е в пряка зависимост от етиологията на болестта и терапевтичният отговор към нея.