Подагра, предизвикана от нарушение на бъбречната функция МКБ M10.3

Подаграта е кристална артропатия, позната на човечеството още от преди Христа. Подаграта е най — известната и най-често срещана микрокристална артропатия. Болестта се характеризира с епизоди на болезнени ставни кризи, подари отлагане на кристали на мононатриев урат в интраставното пространство. Тоест, тези кристали предизвикват възпалителни промени в ставното пространство и меките тъкани около ставата.

Подаграта е едно от заболяванията, които и до днес са запазели историческото си наименования. Преди около 2000 години с термина gutta са дефинирани болезненост в първата метатарзофалангелна става. Тази става и до днес е патогномоничен (специфичен) признак на кристалната артропатия. Освен етиологичен фактор за развитието на подагра е метаболитния дисбаланс. Етиологията на болестта разглежда:

• Идиопатична подагра — болестният процес се определя като първичен, тъй като се дължи на наследствени фактори.
• Mедикаментозна подагра
• Подагра, предизвикана от нарушение на бъбречната функция
• Оловната подагра
• Затлъстяване
• Синдром на Lesch-Nyham — пример за първична подагра. 

Рубриката "подагра, предизвикана от нарушение на бъбречната функция" разглежда вторичната хиперурекемия като етиологичен фактор за възникване на подагра. Нарушената бъбречна функция може да се дължи на:

Бъбреците са определени като животоважен чифтен орган. Основната им функция е свързана с пречистване на кръвта от токсичните и непотребните продукти за организма. Друга животозначима функция на бъбреците е задържането на електролити и запазване на електролитния и хидростатичния баланс на организма. При остра или хронична бъбречна недостатъчност се нарушава детоксичната им функция, по този начин излишъкът от урати не може да бъде отстранена от организма, като резултат те се натрупват. Възможно е при нормална бъбречна функция да настъпи подагра. Причина за хиперурекимията е прекомерен внос на белтъчни продукти, които надвишават депурационния (детоксичния) праг на бъбречната функция.

Медикаментозно индуцираната подагра може да предизвика повишена или намалена тубулна реабсорбция на урати. Например медикаменти от групата на салицилати и някои диуретици могат да повишава реабсорбцията на урати.

При проучване през последните години се установи генетична предиспозиция на подагра, предизвикана от нарушение на бъбречната функция. Тубулната уратна реабсорбция, която се дължи на нарушена генна експресия URAT1, GLUT9, OAT10. Генетичен полиморфизъм на ABCG2, OAT4, OAT2 предопределят нарушена уратна секреция. Друго наследствено заболяване е фамилната ювенилна подагранозна нефропатия при генетичен дефект на UMOD.

При всички тези състояние се установява повишаване на стойностите на пикочната киселина над 6.8 mg/dl, състояние, което се определя като хиперурекемия. Многократно се надвишава прага на очистителната бъбречна функция, като резултат настъпва кристализация на пикочната киселина и отлагането и в подкожието и вътреставните пространства.

Клиничната манифестация на подагра, предизвикана от нарушение на бъбречната функция се разглежда в две направления. От една страна се наблюдават симптомите, свързано с бъбречното заболяване, а от друга ревматологичната презентация на ставното възпаление. Пациентът съобщава за интензивна болка, която е локализирана в първата метатарзофалангеална става (стави на долните крайници). Болестният процес персистира (продължава) средно около 10 дни. Другите признаци на възпаление процес са:

• Зачервяване
• Оток
• Локално затопляне
• Нарушена функция

Диагностичният алгоритъм при подагра, предизвикана от нарушение на бъбречната функция включва:

• Анамнеза и физикален статус

Анамнезата представлява медицинската история на заболяването. Думата има гръцки произход "αναμνησις", което означава „спомняне“. Лекарят води насочено медицинско интервю и снема данни за оплакванията, придружаващи и минали заболявания. От физикалният преглед се установяват белезите на възпалителния процес. Пациентът заема принудително положение, щадящо болезнената става.

• Лабораторна констелация

От изследването на пълната кръвна картина се установява повишаване на стойностите на скорост на утаяване на еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите. От биохимичните изследвания е характерно повишаване на пикочната киселина.

• Образно диагностични методи

Конвенционален (традиционна приет) метод е рентгенографията. Промени се визуализира предимно при хроничната форма на болестта. Диагностичен метод с предимство е ултразвуковото изследване, тъй като при артросонографията болестните промени се визуализират по време на острата фаза. Най-ранен признак за наличие на възпалитен процес е ставната ефузия (излив). Наблюдават се оток на синовията и наличие на ерозии на хрущялната повърхност на ставата. В периставното пространство, около меките тъкани се установяват специфичните за подагра тофи. В други случаи могат да бъдат установени бурсити.

Терапията на подагра, предизвикана от нарушение на бъбречната функция е предимно консервативна. Терапията се базира на стриктно спазван хигиенно — диетичен режим. Диетата е свързана с ограничаване на белтъчните продукти, консумация на повече зелени зеленчуци. Значителна част от диетичния режим е алкализирането на урината, посредством консумация на определени храни или медикаментозно индуцирана. Фармакологичната терапия се определя от клиничната форма на болестта. Остър пристъп при подагра, предизвикана от нарушение на бъбречната функция, се прилагат средства, които потискат острото възпаление. Медикаменти с доказан ефект са кортикостероидите, които имат антиинфламанторен и антиексудативен ефект. При остър подагрозен пристъп медикаментозно средство на избор е и колцихинът. При хроничната форма на болестта се прилагат инхибиоти на ксантиноксидазат, които блокират разграждането на хипоксантина и ксантина до пикочна киселина.

При добре спазван диетичен и медикаментозен режим прогнозата е благоприятна.