Юношески полиартрит (серонегативен) МКБ M08.3

Артритите са обширна група от заболявания, чийто брой надвишава 200. Повечето от тях се проявяват след четвъртата възрастова декада. Като ювенилна форма се описва тази, която се изявява при младежи преди 16-тата им година. При над 90% от клинично доказаните случаи са на деца между 5 и 15 години. Произходът на думата артрит е старогръцки и буквално се провежда като възпаление на ставата. Ако боледува само една става болестта се определя като моноартикуларна, но когато се ангажират повече от 4 — полиартикуларна форма. Хронична полиставна болка при деца под 16 години се нарича юношески полиартрит (серонегативен).

Младежката форма на хроничния артрит за първи път е описана през 1864 година от Cornil. Той описва специфична симптоматика при четири деца под 12 години. Но първият пълен медицински опис е представен през 1891 година. Исторически значими са следващите години, през които сър George Fredrick Still изследва юношески артрит със системно начало.

Терминологията на болестта зависи от териториалното разпределение. В Обединеното кралство е приет терминът юношеския хроничен артрит. Същевременно в Съединените щати се използва ювенилен ревматоиден артрит. Съгласно критериите на European League Against Rheumatism (EULAR) юношески полиартрит (серонегативен) е болест, чиято давност е повече от 3 месеца, а спрямо американската система е 6 седмици.

Въпреки тези различния, статистическите данни са безспорни. В глобален мащаб болестта се среща средно между 9 и 25 човека изчислено към 100 000 души население в същата възраст. Данните посочват, че съотношението момичета към момчета е 2:1.

Като серонегативен артрит се определя ставна болка, при която изследването на ревматоиден фактор остава негативно.

Етиологията на болестта не е напълно изяснена. Но остър серонегативен артрит може хронифицира до хроничен ювенилен полиартрит. Острите възпалителни артрити са разгледани в рубриката на инфекциозните артропатии.

При определени състояния болестните промени в ставата персистират (продължават) по-дълго от нормалното терапевтично време. При ставно възпаление се активират редица локални имунологични процеси, които целят да се елиминират патогените. Но при тези промени настъпва локална деструкция на ставния хрущял и се нарушава нормалната анатомична конструкция на ставата. Когато процесът хронифицира ставата деструкция поетапно се задълбочава, затруднява се двигателната функция и постепенно настъпва инвалидизация.

Рискови контингенти за развитие на остър артрит с последващо хронифициране до юношески полиартрит (серонегативен) са деца с:

• Първични имунодефицитни заболявания, които се изявяват като имунодефицит с преобладаващ недостиг на антитела
• Предхождащи заболявания, при които се нарушава нормалната имуногенна функция, например при захарен диабет или други автоимунни заболявания като дисеминиран lupus erythematodes
• Вторични имунодефицитни заболявания — синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН)
• Деца, отглеждани в семейства с нисък социално-икономически статус

Клиничната картина на юношески полиартрит (серонегативен)

• Болка
• Подува на ставата — израз на вътреставния оток и около ставните изменения
• Локално затопляне
• Локално зачервяване
• Дисфункция на боледуващите стави

Диагностициране на болестта

• Анамнеза и физикален статус

Анамнезата е базисно ниво в медицинската диагностика. От данните, които се снемат се събира информация за сегашните оплаквания и миналите болестни състояние. Тъй като повечето автоимунни заболявания на съединителната тъкан се предават при членовете една фамилия. Затова част от задаваните въпроси при снемането на анамнезата са насочени към изясняване на фамилната обремененост. Не на последно място се снемат данни за семейната среда на детето, хранене, имунизации социални и рискови фактори. Посредством методите на физикалното изследване се определя цялостния физикален статус. Изследва се двигателният капацитет на засегнатите стави.

• Параклинични изследвания

Не се установяват промени от лабораторните данни. Но при възпалителни промени се установява увеличен брой на левкоцитите, завишени стойности на С-реактивен протеин, увеличена скорост на утаяване на еритроцитите. При съмнение за бактериална инфекция се прави артроцентезата. Пунктатът се подлага на микробиологично изследване. При спешна верификация (установяване) на патогена се прилага ЕЛАЙЗА или полимеразна верижна реакция. Водещо лабораторно изследване при юношески полиартрит (серонегативен) е ревматоидният фактор, който не се позитивира. При съмнение за автоимунна болест се изследват антинуклеарните антитела.

От образните диагностични методи водещо значение има рентгенографията. При нея се визуализира стеснение на междуставното пространство, ставни и костни ерозии, луксации и сублуксации. Артросонографията е нов вид диагностика. Методът е дял от нативното ултразвуково изследване. При необходимост се извършва ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография.

Терапията на юношески полиартрит (серонегативен) е симптоматично насочена до установяване на първопричинителя на болестта. Терапията се назначава и провежда от лекар — специалист по ревматологични заболявания при децата. Болевата симптоматика се овладява от аналгетици или нестероидни противовъзпалителни средства. В случаите на изключително обострена симптоматика се прилагат кортикостероиди. Ако от микробиологичните изследвания се изолира микробен причинител след антибиограма се започва антибиотична терапия.

Целта на провеждащата се терапия е ограничаване на болестния процес, първично възстановяване и предпазване от инвалидизация.