Други постинфекциозни артропатии при болести, класифицирани другаде МКБ M03.2

Инфекциозните артропатии представляват възпалителни изменения на вътреставното пространство. Познати са още под названието септични артрити. Болестта настъпва при директна инвазия на ставата от патогенни микроорганизми. Водещ етиологичен причинител на инфекциозна артропатия е Staphylococcus aureus, но в рубриката на "други постинфекциозни артропатии при болести, класифицирани другаде" е разгледана:

• Ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica
• Артропатия, предизвикана от вирусен хепатит

Под ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica се разбира чревно разстройство, което се причинява от представителите на род Yersinia. Основен патогенетичен причинител е Yersinia enterocolitica. Фактори на патогенност са 54 О-антиген, и 19 Н-антиген и К-антиген, като за Европейския континент основните антигени са 03 и О9 антигени. Човек се заразява с бактерията предимно по алиментарен път, тоест при неспазване на хигиенни норми. След като достигнат чревния тракт през М-клетките достигат до lamina propria в терминалния илеум (част от тънкото черво). След като бъде активираната защитната система на организма, макрофагите първи достигат до бактериите и ги поглъщат. Но благодарение на патогенността си, Yersinia enterocolitica успяват, въпреки фагоцитозата, да се размножават вътреклетъчно. Характерното симптоматично представяне е от:

• Фебрилитет, като температурния максимум е до 39 градуса по Целзий
• Главоболие и болки по мускулите
• Диарични изпражнения с наличие на кървава материя

Заболяването протича остро, но е с благоприятен ход и в рамките на две-три седмици настъпва пълно клинично оздравяване. Когато се касае за инфекциозна артропатия, болестта се разглежда като усложнена. Ангажират се предимно големите стави на горния и долния крайник — коленните, лакътните, китките и по-рядко интрафалангеалните стави. Ставното ангажиране е предимно единично, тоест олигоартикуларна форма. Водещи клинични симптоми са:

• Ставна болезненост
• Ставен оток
• Повишена локална температура на надлецащата кожа
• Зачервяване на надлежащата кожа
• Нарушена ставна функционалност, която се изразява ограничени активни и почти невъзможни пасивни

Клиничната симптоматика може да датира около четири месеца, но при дългото персистиране (продължаване) на болестния процес е възможно да хронифицира. В тези случаи се представя като постинфекциозен артрит, разгледан в рубриката "други постинфекциозни артропатии при болести, класифицирани другаде".

От лабораторните данни се констатира левкоцитоза с неутрофилия и олевяване. Завишени са стойностите на С-реактивния протеин, както скоростта на утаяване на еритроцитите. Установено е асоциация на болестта генетичния модел на HLA B27. За микробиологично верифициране (установяване) на болестта се използва вътреставен пунктат. В синовията се установяват възпалителни елементи. Серологични показатели са:

• Anti-Yersinia enterocolitica IgM - показател за налична остра инфекция
• Anti-Yersinia enterocolitica IgG - показател за прекарана инфекция

Конвенционален образен метод е рентгенографията. Но в последното десетилетие се доказана незаменимата значимост на атросогографията, представляващо диагностично изследване, което е дял от ултразвуковото изследване.

Терапията е симптоматично и етиологично насочена. Симптоматичните средства включват антидиарични лекарства, инфузионна терапия, антипиретици. Ставната болка се окупира с аналгетици или нестероидни противовъзпалителни средства. При усложнение на болестта се прилага антибиотична терапия, която е съобразена с антимикробната чувствителност. По правило Йерсиниите са чувствителни към флуорхинолони, аминогликозиди и цефалоспорини.

В рубриката на "други постинфекциозни артропатии при болести, класифицирани другаде" е представена и инфекциозната артропатия вследствие на хепатитни вируси. Вирусните хепатити са все още активен медицински проблем. Вирусните хепатити се дължат на хепатотропните вируси, причиняващи А, B, C, D, E. Вирусните хепатити са обект на медицинската хепатология.

Болестта протича коварно. Първосигналните симптоми са незначителни или незабележими, тъй като се представят предимно от астеноа-адинамия (безсилие, главоболие, понижена работоспособност). Заболелите често неглижират симптоматиката и я отдават на пролетна умора или умора вследствие на преработване. Сигнализиращ симптом се явява болката и тежест в дясното подребрие. 

Вирусният хепатит има няколко основни характеристики:

• Дълго персистиращ инкубационен период, например при вирусен хепатит B, чийто инкубационен период варира от 60 до 180 дни
• Различна продължителност на острата форма
• Първоначалната симптоматика е неспецифична
• Склонност към хронифициране
• Може да протече с жълтеница или без
• Завишени стойности на трансаминазите

Нетипично, но не и невъзможно е ставното ангажиране. Ставната локализация на патологичния процес се изявява с болка, скованост и ограничена функция. Тази рядка клинична форма е представена в рубриката на "други постинфекциозни артропатии при болести, класифицирани другаде". Диагностиката и лечението на инфекциозната артропатии с вирусен хепатит се уповава на тези, които се прилагат при диагностициране на вирусен хепатит. 

Най-доброто лечение е профилактиката. От една страна профилактиката е обществена отговорност с популяризиране на здравната просвета, но преди всичко е лична отговорност със спазване на лична хигиена.