Хлоазма МКБ L81.1

Епидермална и дермална хиперпигментация по кожата на лицето се дефинирана като хлоазма. Хиперпигментационните зони представляват кафяви петна, разположени предимно по кожата на челото, бузите и около устните. Хлоазмата е позната още като мелазма. Тъй като съпровожда бременността, много често я наричат и "маска на бременността".

Епидемиология

Епидемиологичните данни посочват, че хлоазмата се среща предимно при жени - брюнетки. 10% от диагностицираните случаи са при мъже. Най-разпространеният регион сравнен в световен мащаб е Латинска Америка.

Етиология

Хлоазмата се определя като полиетиологично заболяване и за нейната поява участват различни фактори:

• Бременност - възниква през третото тримесечие на бременността, когато нивото на прогестерона и естрогените е повишено
• Естроген секретиращи тумори
• Хормонална терапия
• Прием на медикаменти - противозачатъчни (перорални контрацептиви), фенилхидантион, антималарийни средства, тетрациклини и др.)
• Приложение на козметични средства, съдържащи етерични масла, сапуни, кремове и други
• Генетична предразположеност
• Болест на Адисон
• Други заболявания - ендокринни, чернодробни, неопластични процеси, анемия, кахексия и други

Отключващ фактор в етиопатогенезата на хлоазма се явява слънчевата светлина, която активира функцията на меланоцитите. Меланоцитната активация може да бъде стимулирана и при хормонален дисбаланс. Увеличеното производство на женските хормони прогестерон и естроген се следва от меланоцитна продукция на пигмент. Под влияние на стрес или болести на щитовидната жлеза се започва свръхпродукция на меланоцит-стримулиращ хормон, който провокира меланогенезата.

При хистологичната картина на хлоазма се наблюдава натрупване на епидермален или дермален меланин.

Клинична картина

Заболяването се изявява със симетрично появили се тъмнокафяви петна по кожата на лицето. Те са с различна големина и форма и гладка повърхност. 

Клиничната проява на мелазма може да варира като цвета на петната е от светложълт, сиво-кафяв до тъмнокафяв. Разполагат се най-често по бузите, слепоочието, носа, над горната устна, по-рядко по брадата, а у по-възрастните близо до ушите и страничната част на шията. Субективни оплаквания липсват.

През лятото, когато интензитетът на слънчева радиация е по-висок, хиперпигментацията се засилва. При бременни жени пигментацията при хлоазмата се съчетава с пигментиране на ареолите на гърдите, средната коремна линия и половите органи. При тях обикновено пигментациите претърпяват обратно развитие няколко месеца преди раждането.

Съществуват 2 типа хлоазма:

• Тип I (епидермален) - при него количеството на меланина в базалния и супра базалния слой е увеличено
• Тип II (дермален тип) - увеличен брой на меланофаги в горния слой на дермата

Диагноза

За диагностицирането на хлоазмата се прилага изследването с лампата на Wood. Рядко се прилага кожна биопсия.

Хлоазма предимно се диференцира с постинфламаторна хиперпигментация.

Лечение

При лечението на хлоазма трябва да се потърси специалист дерматолог. Използват се депигментиращи средства: