Камъни на жлъчните пътища с холангит МКБ K80.3

Холедохолитиаза е термин, обозначаващ наличието на конкременти (камъни) в жлъчния мехур и жлъчните пътища. Възпалението на жлъчните пътища, поради запушване от камъни и вторично наслагване на инфекция, се обособява под наименованието камъни на жлъчните пътища с холангит.

Камъните на жлъчните пътища (холедохолитиаза) е често срещана форма на жлъчнокаменната болест (холелитиаза), която обикновено се съчетава с камъни в жлъчния мехур и може да доведе до сериозни усложнения. Камъните на жлъчните пътища по правило произхождат от жлъчния мехур, но могат да се образуват първоначално и в самите жлъчни пътища. Запушването на жлъчните пътища е предразполагащ момент за преминаване на бактерии от дуоденума в холедоха.

Най-честите микроорганизми, причиняващи инфекциозен холангит, са Escherichia coli, Klebsiella, Enterobacter и по-рядко Enterococcus, Bacteroides, Clostridia и други.

Камъните на жлъчните пътища с холангит е термин, който включва в себе си:

• Холедохолитиаза с холангит
• Жлъчен камък на дуктус холедохус БДУ
• Жлъчен камък на общия проток с холангит
• Жлъчен камък на чернодробния проток с холангит
• Чернодробна холелитиаза с холангит
• Чернодробна колика с холангит

Симптоми при камъни на жлъчните пътища с холангит

Клиничната изява на възпаление на жлъчните пътища може да бъде различна при отделните пациенти, като тежестта на симптоматиката зависи от редица фактори (давност на състоянието, общ здравословен статус на пациента, наличие на други заболявания на гастроинтестиналния тракт, прием на медикаменти и други).

Камъните на жлъчните пътища могат да преминат в дванадесетопръстника напълно безсимптомно.

Симптомите настъпват при частично или пълно запушване на холедоха. Най-характери и класически симптоми при холангит са болка в дясно подребрие, жълтеница и висока температура, известни като триадата на Charcot.

В много тежки случаи към тези симптоми могат да се добавят шок и нарушаване на съзнанието на болния, формирайки така наречаната пентада на Reynolds.

Отделните прояви на холедохолитиазата са непостоянни, като присъствието на симптомите и тяхната тежест показват известна вариабилност.

Жълтеницата, в случаите, при които е налична, обикновено не е интензивно проявена и може да не бъде забелязана от пациента.

Болки има в три четвърти от случаите, като те почти винаги са силни, могат да се повтарят многократно през къси интервали, усещат се в епигастриума и дясното подребрие, могат да ирадиират (да се разпространяват) към гърба и наляво, без да има други прояви на панкреатит, придружаващи се винаги от гадене и повръщане.

За най-характерна се счита интермитентната билиарна треска с втрисания и изобилни изпотявания, която по правило е израз на остър обструктивен холангит. Инфекцията се дължи обикновено на негативна по Грам флора.

Фебрилните периоди (периоди на повишена температура) могат да се повтарят през различни интервали, като общото състояние на болните обикновено остава запазено.

При около половината от случаите, при наличието на предразполагащи фактори и подходящ терен, състоянието може да протече и тежко с развитие на септицемия, с постоянна и силна болка вдясно, септична температура и усилваща се жълтеница.

Като усложнения на холедохолитиазата, освен острия холецистит и холангит, трябва да се имат предвид още холангиохепатит, абсцеси на черния дроб, панкреатит и други.

Диагностика на камъни на жлъчния мехур с холангит

Обективната находка при камъни на жлъчните пътища с холангит може да бъде различна в зависимост от формата или стадия на заболяването, наличието на придружаващи заболявания (налице е повишен риск от усложнения), общото здравословно състояние на пациента и други.

Анамнезата обикновено има ориентировъчен характер, като може да насочи опитния клиницист към проблем на хепатобилиарния тракт.

Физикално освен жълтеница може да има увеличен и болезнен черен дроб. Ако има емпием (събиране на гной) на жлъчния мехур, перихолецистит и други, може да се установи съответна палпаторна находка в областта на жлъчния мехур.

Диагнозата невинаги е лесна и достатъчно сигурна по клинични данни. От лабораторните изследвания често се установява наличието на левкоцитоза, хипербилирубинемия, повишена алкална фосфатаза и трансаминази.

Диагнозата се поставя от абдоминалната ехография или КАТ, при които целенасочено се търсят камъни в холедоха. С най-голяма диагностична информативност e ендоскопска ретроградна хоангиопанкреатография (ЕРХП), но е показана след потискане на инфекцията. Последната при някои пациенти може освен като диагностичен да послужи и като терапевтичен метод за отстраняване на малки по размери и като брой конкременти.

Лечение при камъни на жлъчните пътища с холангит

Лечението при камъни на жлъчните пътища с холангит се орпеделя в зависимост от състоянието на пациента, липсата или наличието на различни по вид усложнения, придружаващите заболявания и редица други фактори.

Над две трети от болните се повлияват добре от консервативното лечение с широкоспектърни антибиотици и съответните реанимационни мероприятия.

Радикалното лечение на заболяването може да бъде само оперативното премахване на камъните, което трябва да се извърши колкото се може по-скоро, за да се предотвратят възможните вторични усложнения. При налична активна жлъчна инфекция (холецистит, холангит), трябва да се започне съответното медикаментозно лечение и да се изчака с операцията до подобряване на състоянието и овладяване на инфекцията.

Медикаментозно обикновено се прилагат подходящи широкоспектърни антибиотици и симптоматични средста (аналгетици, антипиретици, ензими, противовъзпалителни средства, адекватна рехидратация, интравенозни вливания).

Леките форми на болестта, при които общото състояние на пациента е запазено и липсват усложнения, подлежат на домашно консервативно лечение, докато тежките форми изискват хоспитализация на пациентите и изготвяне на индивидуален терапевтичен план за своевременно овладяване на проявите на болестта.

Прогнозата при камъни на жлъчните пътища с холангит се орпеделя индивидуално, като ранното откриване и адекватни мерки обикновено се асоциират с отлична прогноза, без риск от развитие на усложнения в дългосрочен план.