Разстройство на сексуалното съзряване МКБ F66.0

Половата зрялост настъпва в момента, когато организмът е готов да се възпроизвежда. Може да се счита за синоним на зряла възраст, но при хората пубертетът обхваща процеса на сексуално съзряване, а зрялостта се основава на културни норми.

Повечето многоклетъчни организми не са в състояние да се възпроизвеждат по полов път при раждането (или покълването) и в зависимост от вида може да отнеме дни, седмици или години, докато телата им са в състояние да го осъществят.

Половата зрялост се постига чрез съзряване на репродуктивните органи и производството на гамети. Той може също да бъде придружен от активен растеж или други физически промени, които отличават незрелия организъм от неговата възрастна форма. Те се наричат вторични полови белези и често представляват увеличаване на сексуалния диморфизъм.

След постигане на полова зрялост е възможно някои индивиди да останат безплодни или дори да променят пола си. Освен това, докато при много организми сексуалната зрялост е силно свързана с възрастта, участват много други фактори и е възможно някои да покажат повечето или всички характеристики на формата на възрастен, без да са полово зрели. Обратно, също така е възможно "незрялата" форма на организма да се възпроизвежда. Това се нарича прогенеза, при която сексуалното развитие протича по-бързо от друго физиологично развитие.

Разстройство на сексуалното съзряване се основава на тревожност и депресия, свързано с несигурност за нечия полова идентичност или сексуална ориентация. Изрично е посочено, че сексуалната ориентация сама по себе си не е вид психично заболяване. Разстройство на сексуалното съзряване, заедно с его-дистоничната сексуална ориентация и разстройството на сексуалните отношения, е въведено в международната класификация на болестите през 1990 г., заменяйки диагнозата хомосексуалност.

Етиология

Пубертетът е динамичен период на физически растеж, сексуално съзряване и психосоциално развитие, когато организмът за първи път достига плодовитост и е способен на възпроизвеждане. Физическите промени, които настъпват по време на пубертета, включват:

• соматичен растеж
• първично развитие на половите органи
• поява на вторични сексуални характеристики

Възрастта на настъпване варира в зависимост от:

• пола
• етническата принадлежност
• здравния статус
• генетиката
• храненето
• нивото на активност

Пубертетът се инициира от хормонални промени, идващи от хипоталамуса. Сексуалното съзряване може да настъпи в:

• ранна възраст
• очакваното време
• късно

В клиничната практика е важно да се признае кога вариантите са нормални и кога трябва да се направи препоръка за допълнителна оценка за забавен растеж и полово съзряване. Конституционното забавяне е непатологично изменение в рамките на нормалните параметри на растежа, но може да предизвика безпокойство у децата и родителите. Патологичните причини за забавено сексуално съзряване включват:

• хипопитуитаризъм
• засягане на хипоталамуса
• дефицит на гонадотропин-освобождаващ хормон
• хронично заболяване
• други увреждания
• недохранване
• хронична анемия
• недостиг на хормон на растежа
• първична недостатъчност на гонадата

Клинична картина

Сексуалното съзряване и растеж на жената (влагалище, матка, вторични сексуални характеристики, развитие на гърдите, ускорена фаза на растежа на костите и затваряне на епифизата на дългите кости, промяна на телесните мазнини за получаване на типични женски контури, формиране на ареолите и гениталната област) са под естрогенна регулация.

Следователно при намаляване на естрогенната секреция в пубертета, когато се очаква сексуално съзряване и растеж, всички тези процеси се забавят. Освен това, в допълнение към растежните ефекти, които естрогенът има върху матката и яйчниците, той играе основна роля в развитието на лигавицата на ендометриума. Следователно при недостиг на естрогенова секреция може да се компрометира способността на матката и маточните тръби, да се наруши транспортирането на сперматозоиди и зрели яйцеклетки до мястото на оплождане и последващата имплантация в мястото на оплождане на матката.

При мъжете, увеличението на размера на тестисите до повече от 2,5 см в най-големия им диаметър, е първият признак на нормален пубертет. Тестисите през този период имат обем от 4 мл. Това увеличение на размера им се дължи главно на развитие на семенните каналчета, което се случва на базата на стимулация от фоликулостимулиращ хормон (FSH), с по-малък ефект от стимулирането на клетките на Leydig чрез лутеинизиращ хормон (LH).

Повишената надбъбречна и тестикуларна секреция на андроген причинява генитално окосмяване. При разстройство на сексуалното съзряване, всичко това не се случва.

Диагноза

В повечето случаи е ясно, че детето страда от разстройство на сексуалното съзряване, още при огледа на гениталиите. В други случаи не е толкова лесно да се идентифицира. Повечето деца се диагностицират при раждането, но понякога състоянието не се открива до юношеството.

Тъй като нарушенията в сексуалното развитие включват редица състояния, детето трябва да се подложи на няколко теста, за да може да се постави диагноза и да се определи най-точния пол.

Прегледът обичайно включва:

1. Обстоен физически преглед на външни гениталии.
2. Образни изследвания на вътрешните органи, като ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и ултразвук.
3. Кръвни тестове за оценка на хромозомите и нивата на хормоните.

Основните критерии, за поставяне на диагноза, включват:

1. Гениталии, които нямат конкретен вид на мъжки или женски пол.
2. Настъпване на менструация в необичайна възраст.
3. Хормонален дефицит или електролитен дисбаланс.
4. Тежка хипоспадия - което означава, че отворът на пениса се намира някъде различно от типичното място, с един или два незрели тестиса.

Лечение

Фактори, които трябва да се вземат предвид при планирането на лечение на нарушенията на сексуалното съзряване, включват следното:

• фенотип
• функционален потенциал на гениталиите
• риск от тумори на половите жлези
• потенциал за плодовитост
• психосексуални проблеми (полова идентичност и сексуална ориентация)

През периода на лечение, се сформира екип от:

• генетик, генетично консултиране
• ендокринолог
• детски гинеколог
• детски уролог
• психолог
• социален работник работа

Медицинската терапия зависи от основната причина за разстройство на сексуалното съзряване. Ако е нарушена функцията на половите жлези, може да се приложи допълнителна хормонална терапия.

Остават значителни спорове около хирургичното лечение. Противоречието се върти главно около въпросите за характеризиране на пола. Окачествяването на пола от лекаря и семейството може да не е в съответствие с предпочитанията на пациента в зряла възраст. Не бива да се забравя, че хормоналните промени, които настъпват, оказват влияние на мозъка и неговите възприятия.