Соматоформно разстройство, неуточнено МКБ F45.9

Поради неуточненото естество на това соматоформно заболяване, симптомите могат да варират драстично от човек на човек, но обикновено включват изключителен страх от сериозно медицинско заболяване, загуба на зрението, парализа без физическа причина и хронични оплаквания от болка.

Соматоформните разстройства са група от психологически разстройства, при които пациентът изпитва физически симптоми, които са несъвместими или не могат да бъдат напълно обяснени от нито едно медицинско или неврологично състояние. Физическите симптоми или болезнените оплаквания с неизвестна етиология са доста чести и при децата. Много здрави малки деца изразяват емоционален дистрес по отношение на физическа болка, като болки в стомаха или главоболие, но тези оплаквания обикновено са преходни и не оказват влияние върху цялостното функциониране на детето.

Симптомите на соматоформно разстройство, неуточнено могат да включват един или повече различни органи и системи, като например:

• болка
• неврологични проблеми
• стомашно-чревни оплаквания
• сексуални смущения

Диагностичните критерии, за поставяне на диагноза соматоформно разстройство, включват:

1. Хронични оплаквания от болка или други симптоми.
2. Изключителен страх от болест, която продължава повече от 6 месеца.
3. Загуба на волеви двигателни способности или сензорна функция, която не се дължи на медицинско заболяване.
4. Постоянна болка в една или повече анатомични области.

Когнитивно-поведенческата терапия е най-подходящото лечение за целия спектър от соматоформни разстройства. Преглед на рандомизирани контролирани проучвания през 2007 г. заключи, че тя облекчава симптомите и подобрява способността на болните да функционират по-добре, в сравнение с контролна група от друг вид терапия.

Когнитивно-поведенческата терапия помага на пациентите да намерят начини да преосмислят и овладеят положението си, да пречупят това, което се превръща в самоизпълняващ се цикъл на болка и отчаяние. Използваните специфични техники включват:

• тренировки за релаксация
• обучение за решаване на проблеми
• визуализация
• упражнения и дихателни техники

Няколко категории антидепресанти се предписват рутинно за пациенти със соматоформни нарушения, но изследванията доказват, че ефективността на антидепресантите е по-малка, отколкото резултатите от когнитивно-поведенческата терапия. Също така не е напълно ясно как този вид медикаменти могат да помогнат на пациенти със соматоформни нарушения. Лекарствата действат индиректно, като облекчават симптомите на депресия, генерализирана тревожност или посттравматично стресово разстройство, които са често срещани при пациенти със соматоформни разстройства, но могат да засилят страданието от физическите симптоми.

Антидепресантите обаче работят само за определена подгрупа пациенти. Проучванията, оценяващи употребата им при соматоформно разстройство, неуточнено, съобщават, че голям процент от пациентите спират да приемат назначената им терапия, отчасти поради опасения относно страничните ефекти. Също така няма изследователска информация за оптимална доза, продължителност на лечението или дългосрочни резултати.

Други видове психотерапия също могат да бъдат полезни за лечение на соматоформни разстройства, въпреки че не са проведени достатъчно изследвания, за да се каже със сигурност.

Към соматоформните разстройства, спада и неуточненото психосоматично разстройство. Психосоматиката включва ума (психика) и тяло (сома). Следователно това е разстройство, което засяга както ума, така и тялото. До известна степен повечето заболявания са психосоматични.

Към всяко физическо заболяване има психичен аспект. Как отделният пациент реагира на болестта и как се справя с нея, варира значително от човек на човек. Например, клиничната картина на псориазис не притеснява много хора. Въпреки това обривът, покриващ същите части на тялото при някой друг, може да го накара да се почувства депресиран и да задълбочи проблема.

Възможно е психичните заболявания да окажат влияние и върху физическото състояние. Например, с някои от тях болният не се храни и не се грижи за себе си много добре, което може да доведе до други проблеми.

Терминът психосоматично разстройство обаче се използва главно за означаване на физическо заболяване, за което се смята, че е причинено или влошено от психични фактори. Някои хора също използват термина, когато психичните фактори причиняват симптоми, но без да има физическо заболяване. Например, болка в гърдите може да бъде причинена от стрес и без да има основание за отделно заболяване.

Добре известно е, че мозъкът може да причини физически симптоми. Например, когато човек се тревожи, може да прояви:

• ускорена сърдечна честота
• сърцебиене
• гадене
• треперене (тремор)
• изпотяване
• сухота в устата
• болка в гърдите
• главоболие
• учестено дишане

Психосоматичното заболяване може да се прояви и по начини, които са по-крайни, но по-рядко срещани, като например парализа или конвулсии.

Тези физически симптоми се дължат на повишена активност на нервните импулси, изпратени от мозъка до различни части на тялото, и на отделянето на адреналин (епинефрин) в кръвообращението, когато човек е в състояние на тревожност. Точният начин, по който мозъкът може да причини някои други симптоми, обаче не е ясен. Има и някои доказателства, че той е в състояние да засегне определени клетки на имунната система, която участва в развитието на различни заболявания.

Психосоматичните разстройства са физически симптоми, които маскират емоционалния дистрес при соматоформно разстройство, неуточнено. Самият характер на представянето на симптомите крие физическото страдание в основата си, така че е естествено засегнатите да търсят медицинско заболяване, за да обяснят положението си. Те се обръщат към невролози и ортопеди, а не към психиатри, в търсене на диагноза. Неврологът по-често се сблъсква с психосоматично заболяване, отколкото други специалисти.

Когнитивно-поведенческата терапия често е лечение от първи избор за психосоматично разстройство. Тази терапия помага на пациентите да научат нови начини за справяне със стреса и решаване на проблемите, тъй като придобиват по-задълбочени познания и изграждат разбиране към състоянието си и настоящите обстоятелства. Пациентите също ще се научат да си поставят реалистични житейски цели и да идентифицират и променят поведение или мисли, които имат отрицателно въздействие върху живота им.